4 Р Е Ш Е Н И Е № 470 София, 28.02.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на пети декември две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: БОЯН ЦОНЕВ ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 3253 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1066 от 20.09.2013 година е допуснато касационно обжалване на решение № 241 от 12.02.2013 г. по гр.д. № 3799/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 203, ал.3 ЗОВСРБ (отм.), чл. 194, ал. 3 ЗОВСРБ и чл. 86 ЗЗД, предявени от К. Х. М. от [населено място] срещу М. ., [населено място]. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроси по приложението на чл. 203, ал.3 ЗОВСРБ (отм.), чл. 194, ал. 3 ЗОВСРБ и чл. 111 ЗЗД относно надлежния ответник по иск за възнаграждение за извънреден труд на кадрови офицер, както и каква е погасителната давност за това вземане. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 128 от 29.04.2011 г. по гр.д. № 1356/2009 г. на ІV г.о. и решение № 416 от 26.10.2012 г. по гр.д. № 271/2012 г. ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, които изводи се споделят и от настоящия съдебен състав, ответник по искове за възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението на военната служба е поделението, разпоредител с бюджетни кредити, в което военнослужещият е назначен от министъра на отбраната. Правилото по чл. 61 ал. 2 КТ, съгласно което, когато трудовият договор се сключва от по-горестоящия на работодателя орган, трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, е приложимо по аналогия и при действието на Закона за държавния служител и другите закони, уреждащи държавна служба, когато служебното правоотношение възниква от акт на компетентен орган по назначението, който е част от структурата на едно учреждение, но служебното правоотношение се осъществява в рамките на друго учреждение. В тези случаи учреждението, в което се изпълнява службата дължи определената заплата и всички други допълнителни възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението и. Орган по назначението на кадрови офицер е министърът на отбраната, но заплатата и допълнителните възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението на службата се дължат от поделението, разпоредител с бюджетни кредити, в което той е назначен. По материалноправния въпрос по приложението на чл. 111 ЗЗД вр. с чл. 203, ал.3 ЗОВСРБ (отм.), чл. 194, ал. 3 ЗОВСРБ: Съгласно чл. 111, б. „а” ЗЗД, вземанията за възнаграждения за труд се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Този давностен срок е приложим както за вземания по трудово правоотношение, така и за вземанията за труд по служебно правоотношение, доколкото в закона не е предвидена друга давност. Вземането на военнослужещ за извънреден труд по чл. 194, ал. 3 ЗОВСРБ (чл. 203, ал.3 ЗОВСРБ отм.) възниква след полагането му за съответния месец на кадрова военна служба и се погасява с изтичане на давностния срок по чл. 111, б. „а” ЗЗД. В този смисъл и решение № 427 от 03.11.2011 г. по гр.д. № 503/2010 г. на ІV г.о. ВКС. В обжалваното въззивно решение на Пловдивски окръжен съд е прието за установено, че договорът на ищеца за военна служба е бил прекратен със заповед № 406 от 16.07.2010 г. на Началника на военновъздушните сили, оправомощен за това от М.; ищецът е бил освободен от длъжност „началник за радиолокационна система за кацане” на ескадрила „Комуникационно, информационно и навигационно осигуряване” в поделение 2800 Г. И. и от военна служба. При изпълнение на тази длъжност, в периода от месец юли 2006 г. до месец април 2010 г., ищецът е дал дежурства с превишаване на нормалната продължителност на служебното време от 1385 часа, като полагащото се възнаграждение за така положения извънреден труд възлиза общо на 5857,34 лева, от които поделението е изплатило 380,02 лева. При така установените факти, в решението е прието, че предявения иск за заплащане на положен извънреден труд е основателен в размер на 5435,10 лева, присъдени ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 02.08.2011 г. На основание чл. 86 ЗЗД е присъдено и обезщетение за забава на изпълнението на паричното задължение в размер на 2096,50 лева. Прието е, че надлежен ответник по иска е М. ., което е страна по служебното правоотношение по договора за кадрова военна служба към Военно-въздушните сили, както и че възражението за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „а” ЗЗД е неоснователно, тъй като не се касае за периодични платежи, а вземането не е възникнало по трудово, а по служебно правоотношение. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от М. на отбраната се поддържа, че надлежен ответник по иска е поделение № 28000 Г. И., където ищецът е изпълнявал военната си служба до прекратяване на служебното правоотношение. Изложени са и оплаквания за неправилност на изводите на съда по съществото на гражданскоправния спор. Ответникът по касационната жалба К. Х. М. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания за недопустимост на обжалваното въззивно решение са основателни. С исковата молба ищецът е въвел твърдения, че е служел като кадрови военнослужещ към Поделение 28000 [населено място] по договор за кадрова военна служба, сключен с М., което обстоятелство е безспорно по делото. Същевременно ищецът е посочил като ответник М. . на Република България, който не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск за заплащане на извънреден труд, положен в поделение, разпоредител с бюджетни кредити. Когато в исковата молба ищецът е посочил ответник, който не е процесуално легитимиран да отговоря по предявения иск, съгласно чл. 101, ал. 1, изр. 2 ГПК съдът указва на ищеца да вземе мерки за конституирането на надлежните страни и едва когато указанията на съда не бъдат изпълнени в срок, производството по делото се прекратява съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК - предявеният срещу ненадлежна страна иск е недопустим. Постановеното по делото решение е срещу ненадлежен ответник, поради което като недопустимо следва да бъде обезсилено и делото върнато на Пловдивски районен съд. Първоинстанционният съд следва да даде на ищеца указания на основание чл. 101, ал.1 ГПК да насочи претенцията си към надлежния ответник и само в случай на неизпълнение на указанията производството по иска следва да бъде прекратено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 241 от 12.02.2013 г. по гр.д. № 3799/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3701 от 19.10.2012 г. по гр.д. № 14118/2011 г. на Пловдивски районен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: