Р Е Ш Е Н И Е №312/2011год. гр.София, 05.01.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 658/2011 година Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на А. К. Ф. и К. Д. Ф., и двамата от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 13 от 18.03.2010 год. по гр.дело № 237/2009 год. на Панагюрския районен съд, потвърдено с решение № 321 от 22.06.2010 год. по в.гр.дело № 411/2010 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е прието за установено, че Б. Д. А. и Н. Л. А. са собственици на дворно място с пл.№ * в кв.* по плана на [населено място] с площ от * кв.м., при граници: ДИП”Р.”, наследници на Д.П.Т. и от две страни път и е отменен нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */* год., с който молителите са признати за собственици на гореописания имот. Молителите представят и се позовават на заповед № 338 от 27.05.2010 год. на кмета на [община] и съобщение изх.№ 37 от 31.05.2010 год., че с нея е одобрен проект за изменение на ПУП-* за УПИ”* *” в кв.* по плана на [населено място]. Твърдят, че със заповедта е бил одобрен проект, съгласно който се заличава УПИ-*"*” от действащия план и се създават два урегулирани поземлени имота – УПИ VІІІ-*, *, * „За комплексно обслужване” и УПИ-*”*”, включващ ПИ пл.№ *, ПИ пл.№ *, ПИ пл.№ * и част от ПИ пл.№ *. Поддържат, че посоченото изменение било инициирано от Б. и Н. А., като заповедта се отнасяла и до процесния имот с пл.№ * в кв.* и валидирала решение № 805 от 08.12.1998 год. на ПК-П., с която им била призната и възстановена собствеността върху процесния имот. Поддържат, че тъй като заповед № 338/27.05.2010 год. влиза в сила след приключване на устните състезания във въззивното производство, не е могла да бъде представена като важно доказателство в процеса, а и действащият ГПК не позволявал събиране на нови доказателства в производството по допустимостта на касационното обжалване и произнасянето по съществото на касационната жалба. Ответниците по молбата за отмяна Б. Д. А. и Н. Л. А. намират същата за недопустима като просрочена, а по същество за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е допустима и подлежи на разглеждане по същество, защото е подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.1 във връзка с чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Първоначално молбата за отмяна, озаглавена „жалба срещу определение № 466 от 29.11.2010 год. по гр.дело № 466/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.” /вх.№ 1149 от 10.02.2011 год./, е била подадена направо във Върховния касационен съд. С разпореждане № 38 от 04.05.2011 год. на председателя на ІІ г.о. на ВКС, преписката е върната на Панагюрския районен съд за проверка на редовността и отстраняване нередовностите на молбата за отмяна. С молба от 20.05.2011 год. е уточнено, че с „жалбата” се иска отмяна на влязлото в сила на 29.11.2010 год. решение № 13 от 18.03.2010 год. по гр.дело № 237/2009 год. на Панагюрския районен съд и се излагат основания по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. След като с определение № 466 от 29.11.2010 год. по гр.дело № 466/2010 год. на ВКС, ІІ г.о. е оставено в сила разпореждане № 3572 от 21.09.2010 год. по в.гр.дело № 411/2010 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е върната касационна жалба вх.№ 3555 от 26.07.2010 год. срещу въззивното решение № 321 от 22.06.2010 год. Следователно, въззивното решение /именно то е предмет на молбата за отмяна/ е влязло в сила на 29.11.2010 год., а молбата е постъпила във Върховния касационен съд на 10.02.2011 год., т.е. преди да е изтекъл тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. С атакуваното по чл.303, ал.1, т.1 ГПК въззивно решение е оставено в сила първоинстанционното решение, постановено по предявен срещу молителите установителен иск за собственост, който е бил уважен, като е прието, че ищците са придобили чрез покупко-продажба, предмет на нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № */* год., недвижим имот, представляващ ПИ № * в кв.* по плана на [населено място] с площ * кв.м. с построените в него сгради. Прието е, че ответниците/сега молители/ не установяват наличието на приключила реституционна процедура по ЗСПЗЗ-заповед № 431 от 27.07.1998 год. на кмета на общината, с която е била изменена регулацията на парцел *”*” и са били създадени нови граници на новообразувания имот № * с площ * кв.м., е била отменена с влязло в сила решение от 18.11.2003 год. по адм.дело № 1794/2002 год. на Пазарджишкия окръжен съд, потвърдено с решение № 5787/21.06.2004 год. по адм.дело № 4202/2004 год. на ВАС. С оглед на това е прието, че регулационното изменение, послужило като предпоставка за постановяване на позитивното решение на поземлената комисия-П. № 805 от 08.12.1998 год., отменящо решение № 805 от 27.05.1993 год. на същата комисия, не е настъпило и не е произвело правни последици. Отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. Основание за отмяна по този текст от процесуалния закон са само новооткрити обстоятелства /юридически и доказателствени факти/, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или на небрежност на страната. Касае се за факти, които са релевантни за спорното право, т.е. от тях зависи възникването, изменението, прехвърлянето или погасяването на правото или за факти, индициращи, че релевантни за спорното право факти са се осъществили или не са се осъществили. С представената с молбата за отмяна заповед № 338 от 27.05.2010 год. на кмета на [община] не се установява ново обстоятелство, което да е от съществено значение за делото по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. В заповедта е посочено,че е издадена по заявление на Б. Д. А., на основание чл.134, ал.1, т.1 ЗУТ-нови инвестиционни намерения на възложителя, във връзка с § 8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ, като е одобрен проект за изменение на ПУП-* за УПИ” * *” в кв.* по плана на [населено място]. С одобрения проект се заличава УПИ-„* *” от действащия план и се създават два урегулирани поземлени имота – УПИ *-*, *, * „За комплексно обслужване” и УПИ „* *”, включващ ПИ пл.№ *, ПИ пл.№ *, ПИ пл.№ * и част от ПИ пл.№ *, а вътрешната регулационна линия между УПИ *-*, *, * „За комплексно обслужване” и УПИ * да минава по съществуващата имотна граница според надписите и означенията в плана за регулация. Съобразно § 8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ във връзка с чл.134, ал.1, т.1 ЗУТ, собствениците на поземлени имоти по алинея първа могат да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Разпоредбата има предвид промяна на вътрешните регулационни линии на имоти, които принадлежат на един и същи собственик, с цел поставянето им в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Доколкото по искане на Б. Д. А. са променени вътрешните регулационни граници на имотите, като на мястото на предишния УПИ-„* *” в кв.* са създадени два урегулирани поземлени имота – УПИ *-*, *, * „За комплексно обслужване” и УПИ”*-*”, включващ ПИ пл.№ *, ПИ пл.№ *, ПИ пл.№ * и част от ПИ пл.№ * и е предвидено вътрешната регулационна линия между първия от тях и УПИ * да минава по съществуващата имотна граница, регулационното изменение не води до промяна в собствеността върху поземлените имоти, включени в новосъздадените урегулирани поземлени имоти. При положение, че като собственик в имотния регистър за имот пл.№ */както и за останалите имоти, включени в УПИ”* *”/ фигурира Б. Д. А.; само последният е могъл да поиска изменението на вътрешните регулационни линии, поради което заповед № 338 от 27.05.2010 год. не рефлектира върху решение № 805 от 08.12.1998 год. на поземлената комисия-П., тъй като то е основано на отменената заповед № 431/27.07.1998 год. за изключване на терен от *”*”. В заключение, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците направените от тях разноски за настоящото производство в размер на 1 200 лева адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. К. Ф. и К. Д. Ф. за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 321 от 22.06.2010 год. по в.гр.дело № 411/2010 год. на Пазарджишкия окръжен съд и на потвърденото с него решение № 13 от 18.03.2010 год. по гр.дело № 237/2009 год. на Панагюрския районен съд. Осъжда А. К. Ф. и К. Д. Ф., и двамата от [населено място], [улица] да заплатят на Б. Д. А. и Н. Л. А., и двама от [населено място], [улица] сумата 1 200/хиляда и двеста/лева разноски за адвокатско възнаграждение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/