Р Е Ш Е Н И Е № 11 гр. София, 01 март 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Р. България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Надя Цекова в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Чочева н. дело № 579 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д. Г. Н. против въззивно решение № 264/27.07.2010 г. на С. апелативен съд, НО, 5-ти състав, постановено по ВНОХД № 413/2010 г. В жалбата, поддържана в с. з. пред ВКС от защитника му, са изложени оплаквания единствено срещу изменителната част на въззивното решение, касаеща отмяна на чл. 66 и чл. 68 от НК. Иска се общото наказание по кумулираните присъди в размер на 6 месеца да бъде отложено при условията на чл. 66 от НК за срок от 3 години. Прокурорът от ВКП изразяват становище за неоснователност на жалбата. Частният обвинител и граждански ищец М. С. също намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 13.04.2010 г. по НОХД № 17/2010 г. М. окръжен съд е признал подсъдимия Д. Г. Н. за виновен в извършването на престъпление по чл. 212 ал. 5, вр. ал. 2 от НК, за което във вр. с чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор, като го е оправдал по обвинението по чл. 212 ал. 1 от НК. На основание чл. 221 ал. 7 от НК е наложил на подсъдимия 3 години лишаване от право да извършва сделки с ценни книжа. Осъдил е същият да заплати на М. С. 59 075 лв. обезщетение за имуществени вреди. С присъдата и на основание чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 от НК окръжният съд е формирал две съвкупности - първата по НОХД № 205/99 г. и № 133/00 г., по която е определил общо наказание в размер на 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по чл. 66 ал. 1 от НК за 3 години и втората – по НОХД № 17/2010 г., № 174/04 г. и ЧНД № 304/06 г., към която е присъединил всички наложени наказания глоби по НОХД № 89/06 г., № 27/08 г., № 368/03 г. и № 9391/03 г. На основание чл. 68 ал. 1 от НК е привел в изпълнение общото наказание от 3 години лишаване от свобода, наложено по първата група. Приспаднал е изтъпяните части от двете групи. С първоинстанцинната присъда са били осъдени и подсъдимите Е. И. Ц. и А. М. Т. – за престъпления по чл. 282 ал. 2 и по чл. 212 ал. 4 от НК, които не са я обжалвали пред въззивната инстанция. С въззивното решение, предмет на касационната проверка, Софийският апелативен съд е потвърдил осъждането на подсъдимия Н. за престъплението по чл. 212 ал. 5 от НК и наложеното му наказание. Изменил е същата в частта относно извършеното групиране на наказанията по влезли в сила други присъди. Отменил е приложението на чл. 66 и чл. 68 по първата група и е постановил ефективното изтърпяване на наложеното общо наказание от 3 години лишаване от свобода на основание чл. 25 ал. 4 от НК, направил е промени във втората група относно присъединяването на глобите, като е отменил приложението на чл. 23 ал. 3 от НК и ги е групирал, определяйки най-тежкото от тях в размер на 1000 лв. глоба, както и подробно е зачел изтърпяните части от кумулираните присъди. Касационната жалба е неоснователна. От съдържанието на жалбата се разбира, че единственото оплакване на подсъдимия Н. е за явна несправедливост на наказанието и то в частта, в която съобразно въззивното решение е отменено приложението на чл. 66 и чл. 68 от НК по първата група кумулирани присъди, като по този повод се претендира по тази група ВКС да внесе промяна като отложи изпълнението на общото наказание, респ. да приложи чл. 66 от НК. Оплакването е неоснователно. Внимателният прочит на детайлните мотиви на въззивната инстанция дават ясен отговор преди всичко, че с изменението на присъдата в оспорваната й част е постигнато правилно формиране на две съвкупности и налагане на общо наказание по тях в съгласие с принципа за най-благоприятното съчетание за осъдения. Отстранено е незаконосъобразното разрешение в присъдата, изразено в прилагане на чл. 66 от НК по първата група и последващото привеждане в изпълнение на общото наказание по нея на основание чл. 68 от НК. Пояснено е, че при този вид кумулация, обуславяща формиране на отделни групи поради това, че едни деяния са в съотношение на съвкупност, а други – в рецидив, приложението на чл. 66 от НК губи своето самостоятелно правно значение и прави невъзможно и прилагането на чл. 68 от НК. Всъщност по този повод са изложени конкретни съображения, които ВКС напълно споделя и няма какво да добави. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 264/27.07.2010 г. на С. апелативен съд, НО, 5-ти състав, постановено по ВНОХД № 413/2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: