6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 471 гр. София, 22.07.2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1875 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. Мъсарлиева, представлявана от адв. Б. К., срещу решение № 260140 от 13.05.2021г. по в.т.д. № 720/2020г. на Апелативен съд – П., ТО, I състав, с което е потвърдено решение № 20288 от 03.08.2020г. по т.д. № 1/2020г. на Окръжен съд – Смолян в обжалваната му част, с която касаторката е осъдена заедно с „Д. – 8007” ЕООД при условията на солидарност да заплати на „Чечосан” ЕООД сумата 71 516,71 лева, от които 47 377,69 лева – неизплатено задължение на „Строй Холд” ЕООД /н./, поето на основание чл.101 ЗЗД със споразумение от 30.03.2019г., и 24139,02 лева – стойността на доставени, но неплатени стоки в периода 05.04.2019г. – 13.05.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.01.2020г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата 715,19 лева – мораторни лихви за забавено плащане на главницата за периода от 01.07.2019г. до 03.01.2020г. Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че решението е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, довели до ограничаване на правото ѝ на защита, тъй като въззивният съд неоснователно е отказал с оглед направеното от нея оспорване на заключението на графологическата експертиза да допусне тройна такава. Намира за незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон извода на въззивния съд, че процесното споразумение за встъпване в дълг не е нищожно, въпреки че с него се променя редът за удовлетворяване на кредиторите, тъй като кредитор с ред на вземане по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ се удовлетворява преди кредитори с ред на вземане по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ; тъй като сделката е сключена без съгласието на синдика на длъжника „Строй Холд” ЕООД /н./ и тъй като сделката за встъпване в дълг е нищожна като сключена без основание. В изложението си по чл.284, ал.3, т. 1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да допусне тройна експертиза, когато приетото от него заключение на единичната експертиза не е категорично и една от страните по делото своевременно е оспорила това заключение и е поискала назначаването на тройна експертиза? Касаторката твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 165 от 22.10.2019г. по гр.д. № 2622/2018г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 542 от 07.02.2012г. по гр.д .№ 1083/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о. 2. Променя ли реда за удовлетворване на кредиторите, посочен в чл.722, ал.1 ТЗ, споразумение за встъпване в дълг по чл.101 ГПК, сключен с кредитор с ред на вземане по чл.722, ал.1, т.7 ТЗ, при положение че има кредитори с приети привилегировани вземания? 3. Необходимо ли е съгласието на синдика и несъстоятелния длъжник за сключване на такова споразумение? 4. Нищожно ли е като противоречащо на закона – чл.26, ал.1 ЗЗД, споразумение за встъпване в дълг по отношение на задължение на несъстоятелния длъжник, сключено без съгласието на синдика на длъжника? Касаторката твърди, че по последните три въпроса няма съдебна практика, поради което са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът „Чечосан” ЕООД, представлявано от адв. Е. Р., оспорва касационната жалба. Възразява, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като част от поставените въпроси не кореспондират на мотивите на въззивното решение, а други са по същество на спора и не предполагат даването на принципни отговори. Намира, че не са налице и допълнителните предпоставки за достъп до касация. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд е посочил, че по делото е представено споразумението от 30.03.2019 година, подписано от „Чечосан“ ЕООД в качеството на кредитор и от „Д.-8007“ ЕООД и Д. С. Мъсарлиева в качеството им на длъжници. Намерил е, че оспорването, направено от Д. Мъсарлиева на основание чл. 193 ал. 1 от ГПК на положения подпис от нейно име с твърдения, че тя не е подписвала такова споразумение, не е установено, а напротив, от приетата пред въззивната инстанция съдебно почеркова експертиза се установява по категоричен начин, че подписът е неин, поради което следва да се приеме, че тя е обвързана от поетите със споразумението задължения, при липса на други въведени в процеса възражения и доказателства за недължимост на процесните суми. Въззивният съд е намерил за неоснователен и довода на жалбоподателката Мъсарлиева за недействителност на споразумението по пункт І, в който е посочено, че по силата на сключен между кредитора „Чечосан“ ЕООД и „Строй Холд“ ЕООД договор за периодични доставки, първото дружество е продало на второто стоки на обща стойност 53 577,69 лева, която цена не е заплатена от купувача и е изискуема към момента на подписване на споразумението. Приел е, че ищецът и двамата ответници са се споразумели ответниците да встъпят в посоченото задължение на „Строй Холд“ ЕООД на основание чл. 101 от ЗЗД и да отговарят солидарно за него, като в споразумението изрично е отразено, че „Чечосан“ ЕООД в качеството си на кредитор приема като длъжници „Д.-8007“ ЕООД и Д. М.. Въззивният съд е приел за доказани твърдените от жалбоподателката Мъсарлиева обстоятелства – че по отношение на „Строй Холд“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност с решение № 496 от 28.10.2016г., постановено по т. дело № 15/2016 година на ОС – Смолян на основание чл. 630 ал. 1 от ТЗ; че на 15.12.2016 г. по партидата на дружеството е обявен изготвеният от синдика на 09.12.2016 година списък на кредиторите по чл. 686 ал. 1 т. 1 от ТЗ, в който под № 3 като кредитор е посочено дружеството „Чечосан“ ЕООД с вземане в общ размер на 60512,51 лева, включващо главница, лихви и разноски по сключена между страните сделка за доставки; че този списък на кредиторите е одобрен от съда по несъстоятелността с определение по чл. 692 от ТЗ от 27.12.2016г., обявено в ТРРЮЛНЦ на същата дата; че с решение № 112/06.03.2017г., постановено по т. дело № 15/2016 година по описа на ОС – Смолян, длъжникът е обявен в несъстоятелност и негов постоянен синдик, назначен с решение от 08.12.2016 година, е К. П. И.. Изложил е съображения, че така установените обстоятелства не налагат извод за нищожност на процесното споразумение на основание чл. 26 от ЗЗД, каквито са доводите на жалбоподателката Мъсарлиева, тъй като встъпването в дълга на търговско дружество в несъстоятелност по никакъв начин не се отразява на реда за удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност, за да се приеме, че с неговото сключване се заобикаля законът, а напротив, с това споразумение, сключено на основание чл. 101 от ЗЗД, двамата ответници със съгласието на кредитора „Чечосан“ ЕООД са се присъединили към дълга на несъстоятелния длъжник и са приели да отговарят солидарно с него по отношение на кредитора. Посочил е, че с това тяхно действие не се нарушават правата на останалите кредитори, нито по някакъв начин се накърнява или застрашава масата на несъстоятелността. Взел е предвид, че по делото не са изложени обстоятелства и не са представени доказателства за вътрешните отношения между длъжника и ответниците, довели до сключването на споразумението за встъпване в дълг, но е изтъкнал, че за каквито и отношения да става дума, заплащането на задълженията на несъстоятелния длъжник към единия от кредиторите от трети, неучастващи в производството по несъстоятелност лица, встъпили в дълга му при условията на чл. 101 от ЗЗД, не може да навреди на останалите кредитори и на масата на несъстоятелността. Посочил е, че с оглед начина, по който е уредена несъстоятелността като производство за универсално принудително изпълнение и етапа, до който е достигнало това производство, след евентуално плащане от страна на ответниците, те не биха могли да противопоставят на останалите кредитори права, надхвърлящи тези, които има досегашният кредитор „Чечосан“ ЕООД, и в този смисъл не може да се говори за заобикаляне на законовите разпоредби, свързани с реда за удовлетворяване на кредиторите и за нищожност на споразумението на това основание. Приел е още, че в случая встъпването в дълга е въз основа на договор, сключен между кредитора и ответниците, като съгласно разпоредбата на чл. 101 от ЗЗД не е необходимо съгласието на длъжника. Поради това е намерил за неоснователно и позоваването на разпоредбата на чл. 635, ал. 1 изречение второ от ТЗ като основание за нищожност на сключеното споразумение, тъй като в случая не става дума за сключване на сделка, а за договор за встъпване в дълга на длъжника, сключен с кредитора, за който дори не се изисква съгласието на длъжника. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Първият процесуалноправен въпрос по начина, по който е формулиран, не съответства на данните по делото и на мотивите на въззивния съд. Въпросът е предпоставен от съдържащото се в него твърдение, че приетото по делото заключение на единичната експертиза не е категорично. Противно на това твърдение, изводът на вещото лице, изготвило заключението на съдебно-почерковата експертиза, че подписът в процесното споразумение от името на касаторката Д. М. е изпълнен от нея, е категоричен. Поради това и като е изложил съображения, че направеното от касаторката оспорване на заключението е голословно, без посочени конкретни факти, които да го мотивират, въззивният съд е оставил без уважение искането за допускане на тройна експертиза. Изложеното обуславя извода, че от една страна, поставеният въпрос по начина, по който е формулиран, не се явява обуславящ изхода на делото, а от друга страна, въззивният се е произнесъл в съответствие с формираната по приложението на чл.200, ал.3 ГПК съдебна практика, в това число представените от касаторката решения. Въззивният съд е обсъдил поставения втори въпрос в контекста на отношенията между касаторката и „Строй Холд” ЕООД /н./, в чийто дълг е встъпила, след удовлетворяване на кредитора на последното, а не в контекста на изложените в касационната жалба съображения – че като последица от споразумението за встъпване в дълг се удовлетворява кредитор, чието вземане е с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ, преди удовлетворяване на кредитори с вземания по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.722, ал.1 ТЗ предвижда специален ред за справедливо разпределяне на недостатъчните наличности в масата на несъстоятелността между различните категории кредитори, докато в случая с разглеждания иск не се претендира осъждане на „Строй Холд” ЕООД /н./ и удовлетворяване на кредитора „Чечосан“ ЕООД от масата на несъстоятелността на същото. От друга страна, за последиците, които биха настъпили при евентуално удовлетворяване на кредитора от встъпилата като солидарен длъжник ответница Мъсарлиева, са от значение вътрешните отношения между нея и длъжника и поради това отговорът на поставения въпрос в този контекст е обусловен от преценката на конкретните факти по делото, което изключва характера му на правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Формулираните трети и четвърти въпроси са свързани с приложението на чл.101 ЗЗД и чл.635, ал.1 ТЗ. Тези въпроси са обсъждани от въззивния съд, но по отношение на тях не е налице посоченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай относимите разпоредби на чл.101 ЗЗД и чл.635, ал.1 ТЗ са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. В чл.101 ЗЗД ясно е предвидено, че трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение и по съглашение само с кредитора, а чл.635, ал.1 ТЗ се отнася до сключването на нови сделки от дружество, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност, каквато сделка в случая не е налице, тъй като споразумението по чл.101 ЗЗД е сключено само между новите длъжници и кредитора. От друга страна, по приложението на тези норми не е формирана и съдебна практика, която да се нуждае от промяна или осъвременяване. По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 720 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260140 от 13.05.2021г. по в.т.д. № 720/2020г. на Апелативен съд – П., ТО, I състав. ОСЪЖДА Д. С. Мъсарлиева, ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Б, ет.3, ап.20 да заплати на "Чечосан" ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата 720 лева /седемстотин и двадесет лева/ - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: