2 Р Е Ш Е Н И Е N 182 гр. София ,12.07.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на шести април две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гр. дело N 601/ 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Й. С. И. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд ІV-В отделение от 07.01.2010г. по гр.д.№ 213/2007г. Ответниците Г. С. С., Т. Д. С. и В. Д. С. изразяват становище, че жалбата е неоснователна. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд 24 състав от 30.03.2007г. по гр.д.№ 56/2005т., с което е прието за установено по исковете на Г. С. С., Т. Д. С. и В. Д. С., че Й. С. И. не е собственик на недвижим имот с площ от 243кв.м., представляващ част от УПИ І-1032,1033 кв.60 по действащия регулационен план на [населено място], вилна зона „Горна баня”. В. съд е приел, че на ответницата – касатор Й. С. И. като наследник на С. В. К. е възстановено правото на собственост в стари реални граници на нива от 0.239 кв.м. в землището на кв.Горна баня м.”Люти брод” к.л.442, поземлен имот 1526 по кадастралния план, изработен през 1958г. Наследодателят на ищците Д. С. е признат за собственик по регулация с нот.акт № 71/1968г. за придадени 243 кв.м. от имот пл.№ 1526 към парцел ІІ-60. Правният извод на съда е, че поради отчуждителното действие на регулационния план и прилагането на регулацията не са били налице предпоставките за реално възстановяване на собствеността на ищците върху придаваемата към имота им част. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280ал.1 т.3 ГПК по въпроса дали изключението на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ което не допуска възстановяване на собствеността върху включени в урбанизирани територии земеделски земи се прилага и по отношение на придадените по регулация части от други имоти. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: На основание чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ се възстановяват правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС и други селскостопански организации включени в границите на урбанизираните територии , освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. Критерият , който определя имота като неподлежащ на възстановяване е застрояването му и законността на строителството. Когато земеделският имот е включен в урбанизирана територия, възстановяването се извършва след представяне на удостоверение и по чл.13 ал.5 ЗСПЗЗ и скица, издадена от техническата служба на общината , които съдържат данни за застроените части и прилежащият терен, който подлежи на възстановяване в хипотезата на чл.11 ал.2 ППЗСПЗЗ . По отношение на застроените урегулирани поземлени имоти по чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ собствеността се запазва върху целия парцел, включително и за придадени по регулация части , но само ако регулацията е приложена. За неприложените планове след влизане в сила на ЗУТ с изтичане на сроковете по § 6 ал.2 и 4 отчуждителното действие на регулацията по отношение на придаваемите части се прекратява автоматично и правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени. /ТР 3/2010г. на ВКС, ОСГК/. В този случай придаваемите незастроени части могат да бъдат възстановени по реда на ЗСПЗЗ, когато са отнети от бившите собственици като земеделски земи. Тъй като при регулацията придаваемите части следват режима на собственост на главната вещ на основание чл.98 ЗС, то те при приложена регулация не подлежат на възстановяване на бившите собственици ако парцелът , към който са придадени не подлежи на възстановяване в хипотезата на чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ. По основателността на жалбата. С оглед изложението по чл.291 ГПК доводът на касаторката, че придадените по регулация незастроени части от земеделски имоти, отнети от техните собственици във всички случаи подлежат на възстановяване е неоснователен. Основателен е обаче доводът, че съдът не е преценил цялостно доказателствата и не е съобразил правното действие на последната регулация. От техническата експертиза на вещото лице В. Т. Г. от 03.08.2005г. /лист 72 от първоинстанционното производство/ се установява, че в сега действащия регулационен план приет с протокол № 32 от 10.12.2001г. при действието на ЗУТ частта от бившия имот пл.№ 60 по кадастралния план от 1958г., която е била включена в парцел ІІ-60 е заснета с имот пл.№ 73 и за него е отреден УПИ ІV-73 кв.60.Част от придаваемата площ е заснета с действащия план с пл.№ 1033 и тя заедно с част от бивш парцел ХVІІІ-1526 и тупика към парцел І-60, заснети с л-№ 1032 са включени в УПИ І-1021,1033. При тези констатации се налага извода, че нивата, която е възстановена на ответницата-касатор Й. С. И. не е част от имота на ищците – УПИ ІV-73 /бивш парцел ІІ-60 по плана от 1961г. /. При новата регулация, тази придаваема част е отделена и придадена към друг имот. Пространствения обхват на недвижимите имоти, които са включени в регулация се определя от границите на съответния урегулиран поземлен имот , който следва заснемането по кадастралния план. При грешки в заснемането на имотите , те следва да се отстранят по реда на чл.53 ал.1 З. по искане на заинтересованите лица, а ако е налице спор за материално право - по исков ред съгласно чл.53 ал.2 З. като в този случай следва да се предяви положителен установителен иск за собственост към минал момент – заснемането на имота, послужило впоследствие за регулацията. По тези съображения предявеният иск се явява недопустим, защото ищците претендират отричане на правото на собственост върху част от имот, на който те не са собственици. Правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице само когато ищците твърдят, че са собственици на имота и тяхното право се оспорва от ответниците. При липса на твърдения за собственост такъв иск е недопустим. По изложените основание чл. 270 ал.3 ГПК постановените решения следва да се обезсилят, а производството по делото – да се прекрати. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решенията на Софийския градски съд ІV-В отделение от 07.01.2010г. по гр.д.№ 2213/2007г. и оставеното в сила решение на Софийския районен съд, 24 състав № 6 от 30.03.2007г. по гр.д.№ 56/2005г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск поради липса на правен интерес. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: