Р Е Ш Е Н И Е № 110 гр. София, 27.01.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през 2022 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурора Николай Любенов разгледа докладваното от съдия Панева наказателно дело № 506 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия С. Д. срещу решение № 401 от 20.12.2021 г. по ВНОХД № 1225/2021 г. на Софийския апелативен съд-Наказателно отделение, 6-ти състав. В жалбата се съдържа преразказ на съдържанието на свидетелски показания, на обясненията на подсъдимия и на експертни заключения, както и изводи на защитника за насоката, в която следва да се интерпретират те, както и действията на органите на досъдебното производство. Настоява се, че ползваните при решаването на делото показания на свидетелите М. и М. са противоречиви. Отправена е критика към органите на наказателното производство за това, че не са установили и не са разпитали лицето от което подсъдимият е закупил автомобила, с който е пренасял наркотичното вещество, както и лицето, за което е заявил, че е трябвало да закупи автомобилни части от Истанбул. Отправена е критика и за това, че първостепенният съд е посочил в мотивите към присъдата си оперативната информация от 2018 г., според която Д. е бил част от организирана престъпна група, занимаваща се с трафик на хероин от Турция към Република Северна Македония и Западна Европа. Според защитника, по тайника и по опаковките на пакетите с марихуана не са установени следи от подсъдимия. По тези съображения е отправен укор към първостепенния съд за осъждането на Д., като се настоява, че обвинението срещу него не е доказано. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и на потвърдената с него присъда на окръжния съд в гр. Кюстендил и за оневиняване на подсъдимия. В алтернатива е направено искане за смекчаване на наложеното на Д. наказание и отмерването му при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Като многобройни смекчаващи обстоятелства са изтъкнати в тази връзка липса на предходни осъждания и това, че подсъдимият е баща на три деца, за израстването на които трябва да полага грижи. В съдебното заседание пред настоящия състав защитникът на подсъдимия поддържа подадената жалба в частта относно направеното в нея искане за смекчаване на наложеното наказание съобразно с правилото, заложено в чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Възразява, че въззивният съд е приел като отегчаващо обстоятелство количеството на наркотичното вещество и неговата парична равностойност, както и високата степен на обществена опасност на деянието. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне в сила на оспорения въззивен акт. Подсъдимият Д. се солидаризира с казаното от защитника си. Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното: С присъда № 3 от 11.10.2021 г. по НОХД № 395/2021 г. състав на Кюстендилския окръжен съд е признал подсъдимия С. Д. за виновен в това, че на 28.03.2021 г., на ГКПП-Гюешево, с лек автомобил „Мерцедес-Е 270 C.“ с рег. № *** и без надлежно разрешително по чл. 32, ал. 1 ЗКНВП пренесъл през границата на страната високорискови наркотични вещества – 4,260 кг. коноп (марихуана), на обща стойност 17 040 лева, поради което и на осн. чл. 242, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложил наказание от десет години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 100 000 лева. С присъдата и на осн. чл. 59, ал. 1 НК е постановено приспадане и зачитане на времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража до влизането на присъдата в сила. Извършено е и разпореждане с веществените доказателства по делото и с оглед изхода на същото и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия е възложено заплащането на направените по воденето му разноски. С оспорения по касационен ред въззивен съдебен акт присъдата е потвърдена изцяло. Касационната жалба е неоснователна. Спецификите й изискват преди всичко да се подчертае, че предмет на касационна проверка е въззивното решение, а не присъдата на окръжния съд. Този предмет е ясно определен от чл. 346 НПК и не предполага пряк касационен контрол върху първоинстанционните актове, към какъвто практически насочва жалбата в една своя част. От друга страна, възпроизвеждайки отново аргументите по въззивното обжалване, касаторът практически е елиминирал разликата между апелативния и касационния контрол, а тя е съществена. В касационното производство, за разлика от въззивното, действа касационният принцип, според който в най-общ план, констатирането на пороци в дейността на контролирания съд налага отмяна на постановения от него акт и връщане на делото за повторно разглеждане. В съответствие с това в касационното производство не се извършва доказване и не се реализира фактическо установяване (изключая хипотезата по чл. 354, ал. 5 НПК, която в случая не е налице) и съпътстващата този процес преценка на доказателствата, доказателствените източници и експертните заключения по същество. Поради това всички възражения, които насочват към нов прочит на свидетелските показания и на заключението на приетата по делото автотехническа експертиза и предлагат интерпретация на съдържанието им, различна от приетата от съдилищата от предходните инстанции, не биха могли да ангажират вниманието на касационния състав. Чрез тях защитникът практически е противопоставил субективната своя преценка и отношението си към доказателствения материал срещу оценката, която въззивният съд му е дал, без да сочи процесуални недостатъци в дейността на този съд. Така в жалбата е вложено очакване настоящата инстанция да отхвърли констатациите на САС за доказателствена значимост на показанията на свидетелите М. и М., на резултатите от извършеното претърсване на водения от подсъдимия автомобил и съпътствалото го изземване и да формира нов извод – за недоказаност на обвинението срещу подсъдимия, съгласявайки се по този въпрос със защитата. Както неведнъж ВКС е отбелязвал в практиката си, меродавността на доказателствата и на доказателствените източници не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Съдебните изводи относно тяхната процесуална стойност и годността им да подпомогнат процеса по сигурно установяване на фактите е от изключителната компетентност на съдилищата от предходните инстанции. Аналогичен отговор се дължи и на оплакването, че по делото не са били разпитани лицето, от което подсъдимият е закупил автомобила, така и лицето, за чийто автомобил подсъдимият е трябвало да закупи части от Истанбул, както и възражението, че върху опаковките на пакетите с марихуана не са установени дактилоскопни следи от подсъдимия. Всяко от тези оплаквания третира проблем, който остава извън касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК и съответно, извън рамките на дължимия касационен контрол. От гледище на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК във връзка с първото от тях единственото, което е възможно да се каже е, че дължимите от органите на досъдебното производство и съда усилия по изпълнение на задължението за всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата могат да бъдат реализирани само в рамките на обективно постижимото. В случая подсъдимият е твърдял неотстъпно и в двете процесуални фази, че не помни името на лицето, от което е закупил колата си. Не е споменавал и име на притежателя на автомобила, който е следвало да се отремонтира със закупени от Истанбул части, нито, че това лице е било известено за неговото пътуване до Турция. При това положение съдилищата от предходните инстанции не са разполагали с изходна база, на която да предприемат проверката, за която е настоял защитника. Колкото до липсата на дактилоскопни следи от подсъдимия върху пакетите с инкриминираното наркотично вещество, разгледано в аспекта на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, то не назовава допуснат в дейността на въззивния съд съществен порок. Този съд не е имал предпоставки да установи и да коментира факт, като посочения от защитника и съответно да го съобрази при решаването на делото. Експертното изследване на опаковките на пакетите с марихуана е показало отсъствие на годни за дактилоскопно изследване пръстови отпечатъци, а не отсъствие на оставени от подсъдимия такива отпечатъци. Въззивният съд не е допуснал процесуален порок, като се е лишил от преценката, към която адв. П. насочва - относно това, което е известно или е неизвестно на лицата, занимаващи се с наркотрафик. Осведоменостите в абстрактен план на лицата, ангажирани с контрабанда на наркотични вещества, противно на мнението на защитата не са сред „ноторните факти“, като истинността на твърденията на адв. П. в това отношение, имащи по същество характера на свидетелстване, се нуждае от доказване, защото тези твърдения не назовават общоизвестен факт. Освен това, за нуждите на доказването в наказателния процес знанието на подсъдимия за факт с юридическа релевантност не може да бъде подвеждано под абстракции, без да се докаже реалното съществуване на такова знание у него. Аргументацията на съда всякога трябва да протича единствено в юридическия контекст, като изводите му трябва да са основани на доказано истинни и сигурни предпоставки. За това като не е разсъждавал върху възможността подсъдимият да е пренасял наркотично вещество със стар и закупен в предходния ден автомобил при положение, че тази практика на занимаващите се с наркотрафик лица е била добре известна на митническите инспектори, въззивният съд не е лишил аргументацията си от качество, напротив, спазил е методологията на вземане на юридически валидно решение. Въззивният съд е изпълнил пълноценно задължението си да изложи не само фактическите и правните свои изводи, но така също и съображенията си, свързани с оценката на доказателствата, обсъдил е разликата в показанията на свидетелите М. и М. относно състоянието на подсъдимия по времето на проверката, съобразявайки, че се касае не за качествен проблем на тези показания и спорен техен характер, а за възприятията на двамата свидетели от различни моменти от проверката на подсъдимия и на автомобила му. Възражението на защитата, че след закупуването на автомобила подсъдимият не е имал технологично време да създаде идейния проект и да изработи въз основа на него тайника в автомобила, в който е намерено наркотичното вещество, има отношение единствено към обосноваността на съдебния акт. Липсата на такова касационно основание сред визираните в чл. 348, ал. 1 НПК налага оставянето на това възражение без касационен отговор по съществото му. Още повече, че с него вече е било ангажирано вниманието на въззивния съд, който го е обсъдил аналитично и с разумни, точни и ясни аргументи му е отговорил, като съдебните разсъждения са базирани на фактите такива, каквито те са създадени от доказателствата и съобразно с правилата на формалната и аргументативната логика. Именно и единствено на основата на убедително доказаните в рамките на първоинстанционното съдебно следствие факти този съд е направил извод, че подсъдимият е имал ясно съзнание за тайника в автомобила, който е управлявал и за нелегалния товар в него, като е съобразил в това отношение релевантни обстоятелства, а именно: това, че автомобилът е изключителна собственост на подсъдимия, че в процесния ден Д. е бил водач и единствен пътуващ в него; че в краткия период на притежаването на този автомобил от подсъдимия той не е попадал в ръцете на друго лице, било то със или без знанието на Д.; че подсъдимият не е поемал ангажимент за предоставяне на колата си на другиго в България или в Турция; че наркотикът е бил укрит на място, което изключва възможността за оставянето му при краткотраен контакт с автомобила, а предполага достъп, какъвто има собственикът на колата или лице, на което е предоставен ключ за нея или по друг начин му е осигурен изричен достъп до нея, при това за продължително време. Мястото, на което е намерено пренасяното вещество, неговият вид, количеството и паричната му равностойност изключват възможността то да е забравено или случайно да е попаднало в този автомобил. Отделено е от страна на въззивния съд дължимото място и на алогичността в обясненията на подсъдимия относно целта на предприетото от него пътуване от С. до Истанбул и обратно, предполагащо изминаване на около 1600 километра с амортизиран автомобил, закупен в предходния ден, характерностите на който не е имал технологично време да опознае добре. Към тези съображения на въззивния съд и в полза на извода за сигурно знанието на подсъдимия за превозваните от него наркотични вещества е необходимо да се добави и фактът, че колата е закупена от Д. и е регистрирана в предходния, при това съботен ден, като пътуването с нея е предприето при липса на установена по делото причина, която да обясни подобна спешност на организацията му. Наред с това красноречиво потвърждаващ знанието на подсъдимия за превозвания наркотик е и факта, че той, като автомонтьор е направил бърз технически преглед на автомобила при закупуването му и след това го е изпробвал, по собствените му думи и като купувач и технически грамотен в областта на автомобилната техника е бил наясно със стандартната, заводски определена вместимост на резервоара му, която е и назовал, но за разлика от останалите основни технически характеристики на колата, не е обследвал причините за това резервоарът й (една трета от вместимостта на който е заемал тайника със 17-те пакета с марихуана) да поема твърде ограничена част от възможното гориво, т.е. не е проявил никаква бдителност по отношение на този факт, макар в миналото да е бил осъден за трафик на наркотици при сходни обстоятелства. В обобщение може да се заключи, че въззивното решение не страда от пороци от процесуално-правен характер, при това съществени такива, които да изискват отмяната му по касационен ред. Не са нарушени и правилата за индивидуализиране на наказанието. Определени от първостепенния съд и утвърдени при въззивната проверка в минималните законоустановени техни размери, кумулативно наложените наказания лишаване от свобода и глоба се явяват съответни на извършеното престъпление и на личната обществена опасност на подсъдимия. В това отношение съдилищата са отчели всички значими обстоятелства: съдебното минало на Д., дадените от него обяснения с техните специфики и семейното му положение. Юридически коректен е извода на въззивната инстанция, че тези обстоятелства не изпълват критериите за определяне на наказанието по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като, преценени в количествено отношение те не са многобройни по смисъла на тази разпоредба, нито някое от тях е изключително по характера му. С основание се възразява от защитника срещу отчитането като отегчаващ отговорността фактор на високата обществена опасност на извършеното, доколкото тя, в абстрактен план, е съобразена от законодателя при нормирането на престъпните състави по чл. 354а, ал. 1 - 5 НК и при фиксирането на пределите относно наказанията за тях. Коментираното съждение на въззивния съд обаче, макар да е част от изложението в постановеното от него решение, не е имало решаващ принос за преценката на този съд относно приложимото наказание. Изключването на това обстоятелство от значимите за индивидуализацията на наказанието обстоятелства не променя обаче по качествен начин констатираното отсъствие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, нито създава основание да се приеме, че и най-лекото, предвидено в закона наказание за извършеното престъпление се явява несъразмерно тежко, поради което не е в състояние само по себе си да наложи корекция в размера на наложените санкции. Водим от изложеното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 401 от 20.12.2021 г. по ВНОХД № 1225/2021 г. на Софийския апелативен съд-Наказателно отделение, 6-ти състав. Решението е окончателно. На осн. чл. 395а, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 4 НПК настоящото решение следва да бъде предоставено на подсъдимия в превод на албански език. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.