Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 1774/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 515 гр.София, 06 декември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЛАДА ПАУНОВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1774/2013 година Производството е образувано по искане на осъдения Д. Л. Л. за възобновяване на внохд № 922/2012 год. на Бургаския окръжен съд и изменяване на постановеното по това дело решение № 395 от 13.ХІІ.2012 год. с намаляване наложеното на Л. наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание искането се поддържа с изтъкнатият от защитника на Л. довод, че и двете предходни инстанции са подценили изразеното от осъдения съжаление за извършените престъпления. Представителят на ВКПр не намира за основателно възражението срещу справедливостта на наложените поотделно и за съвкупността от престъпления наказания и предлага искането да се остави без уважение. Искането е допустимо-направено е от лице,което има такова право и съдебният акт,чието изменение се иска,не е бил проверяван по касационен ред. Искането е допустимо и с оглед на срока, в който може да бъде направено.Съгласно чл. 421,ал.3 НПК осъденият може да поиска възобновяване на наказателното дело в 6-месечен срок от влизане в сила на съответния акт. Когато се иска ревизия на решение на окръжен съд, с което е потвърдена присъда на районен съд,това решение,като неподлежащо на инстанционна проверка, влиза в сила „от момента на постановяването” му-чл. 412,ал.2,т.1 НПК. Решението на окръжния въззивен съд не е било обявено присъствено за страните в проведеното на 28.ІХ.2012 год. съдебно заседание и затова единствената обективна дата,указваща „момента на постановяването”,остава не датата,отговаряща на срока по чл. 340,ал.1 НПК,нито датата,отбелязана в решението /предхождаща с 2 месеца датата на предаването му/,а датата,на която делото е било предадено в канцеларията на съда-12.ІІ.2013 год.От тази дата до 2.VІІІ.2013 год.,когато искането е изпратено до първоинстанционния Поморийски районен съд, респ. до 5.VІІІ.с.г.,когато там е заведено с вх. № 3976,преклузивният 6-месечен срок не е изтекъл. Искането за възобновяване е неоснователно.С решението,чието изменение се иска,е изменена присъда № 23 от 14.VІ.2012 год. по нохд № 189/2012 год. на Поморийския районен съд.С тази присъда,постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372,ал.4 НПК,Д. Л.Л. е признат за виновен в извършени на 24.ХІІ.2011 год. в Бургас в идеална съвкупност и при условията на опасен рецидив по чл. 29,ал.1,б.”а” и „б” НК престъпления по чл. 131а във вр. с чл. 129 НК /причиняване трайно затрудняване на дъвченето и говора на М. А. А. вследствие двустранното счупване на долната му челюст/,и отличаващо се с изключителна дързост хулиганство,квалифицирано по чл. 325,ал.4 във вр. с ал.2 НК,за които престъпления е санкциониран съответно с 8 години и 6 месеца лишаване от свобода и с 3 години лишаване от свобода,редуцирани по чл. 58а,ал.1 НК на 5 години и осем месеца лишаване от свобода и на 2 години лишаване от свобода като по- тежкото от двете наказания е определено,на основание чл. 23,ал.1 НК,и като общо за съвкупността от престъпления.Постановено е общото наказание да се изтърпи в затвор при строг първоначален режим.В полза на М.А. са присъдени 5000 лв. за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди. С решението по делото,чието възобновяване се иска,окръжният съд е счел за справедливо да намали лишаването от свобода за причинената на М.А. телесна повреда на 7 години,редуцирал го е по чл. 58а,ал.1 НК на 4 години и 8 месеца и това наказание е останало като общо за съвкупността от престъпления. Наложеното на осъдения Л. наказание не е несправедливо,още по-малко явно. Приетите за установени от двете инстанции факти сочат,че упражненото над А. насилие не е било предизвикано от него с каквито и да било думи и/или действия,които да обосноват смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия,предвид изключването на чл. 131а от чл. 132 НК.Л. е проявил неоправдана с нищо агресия,а съдебното минало на осъдения със седем предходни осъждания,две от които за грабеж и едно-за престъпно държане с цел разпространение на наркотични вещества,както и многобройните заявителски материали и образувани преписки за кражби,грабежи и престъпно държане на наркотици /л.67-70 и 119 от досъд.разсл./ са илюстрация за трайния му негативизъм към установения правов ред.Самопризнанието на Л. правилно е преценено и от двете съдебни инстанции като целящо единствено смекчаване на положението му.За сега и преди това във въззивната жалба твърдяни „извинение към пострадалия” и „съжаление за стореното” данни няма нито в обясненията на подсъдимия /на л.103-104 от досъд.разсл./,нито в показанията на пострадалия М.А. /на л. 28-31,53-54 и 59-60 от досъд.разсл./,нито в поведението на Л. при първоинстанционното разглеждане на делото,когато е имал възможността,но не се е възползвал от нея, в присъствието на пострадалия да му поднесе извинението си и покаже разкаяние за това,което е извършил. Съобразявайки изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА искането на Д. Л. Л. за възобновяване на внохд № 922/2012 год. на Бургаския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: