Р Е Ш Е Н И Е № 416 гр. София, 17 ноември 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1266 по описа за 2015 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. М. С. срещу решение на Великотърновски апелативен съд № 96 от 26.06.15 г, по ВНОХД № 80/15, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд, Ловеч, № 17 от 3.07.2014 г, по НОХД № 431/13, с която жалбоподателят е признат за виновен в това, че за периода от 16.04.2012 г до 14.06.2012 г, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, е избегнал установяване на данъчни задължения в особено големи размери, а именно: 59 546, 88 лв, като чрез съставяне и използване на неистински документи и такива с невярно съдържание при упражняване на стопанска дейност и при представяне на информация пред органите по приходите, е приспаднал неследващ се данъчен кредит, с оглед на което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. чл. 255, ал. 1, т. 6, пр. 1 и 2 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, както и да заплати в полза на държавата обезщетение за имуществени вреди, в размер на 59 546, 88 лв, заедно със законните последици. С жалбата се релевират всички касационни основания. Твърди се, че е извършена превратна оценка на събраните доказателства, че неправилно е отказано събирането на нови доказателства, че не е следвало да бъдат отхвърлени показанията на св. И., св. И., св. П., че жалбоподателят не следва да носи наказателна отговорност / не е годен субект /, че материалният закон е приложен неправилно, че наказанието е явно несправедливо / не е взето предвид, че е настъпила реабилитация, в която хипотеза е възможно приложението на чл. 66 НК /. С жалбата се правят алтернативни искания: за оправдаване на жалбоподателя, за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят се присъединява към становището на защитата. Гражданският ищец счита, че жалбата е неоснователна. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето касационно производство е второ по ред. Първият въззивен акт е отменен с решение на ВКС № 16 от 27.03.2015 г, по н. д. № 79/15 / решение на Великотърновски апелативен съд № 211 от 20.10.2014 г, по ВНОХД № 212/14 / поради допуснато съществено процесуално нарушение, което е отстранено при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция. Настоящият състав на ВКС намери, че не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. При анализа на доказателствата са спазени изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Изложени са обстойни съображения относно кредитираните доказателствени източници, сред които съществено място заемат показанията на свидетелите, собственици на фирми, описани в инкриминираните фактури, заключенията на експертизите / ССчЕ-зи и Графологични /, писмените доказателства и доказателствени средства. При съвкупната им преценка е установено, че действията на подсъдимия са надхвърлили ангажимента му за счетоводно обслужване на [фирма]. Той е набавял счетоводни документи / част от фактурите е съставил лично /, отразяващи несъществуващи сделки, използвал ги е и е внасял неверни данни в справките-декларации по ЗДДС, за да попречи на данъчните органи да установят действителните данъчни задължения. Версията на подсъдимия, изводима от неговите обяснения, подкрепена от показанията на св. И., св. П. и св. И., е обсъдена от въззивния съд, който правилно я е ценил като несполучлив опит да бъде оборено обвинението. Твърдението на подсъдимия, че е получил „нареждане” от св. В. да изготвя фактури вместо него, се опровергава както от показанията на посочения свидетел, така и от писмените доказателства за правоотношенията между жалбоподателя и св. В. / подсъдимият е имал пълномощно да изпраща документите на едноличния търговец до данъчните органи по електронен път чрез електронен подпис /. Подсъдимият е дългогодишен счетоводител, с богат житейски опит, запознат с изискванията за създаване и ползване на отчетни документи, поради което за него не е имало съмнение, че не е длъжен да изпълни такова „нареждане”. Що се касае до това, че данъчно задълженото лице е св. В., собственик на [фирма], установено е, че той не е участвал в данъчното престъпление. Вярно е, че е проявил пасивност и не е проверявал данните, изпращани от негово име на данъчната администрация, но такова поведение сочи на непредпазливост, в какъвто случай би била изключена субективната съставомерност на деянието. На следващо място, упълномощаването на [фирма] не влияе на изхода на делото, тъй като е установено, че жалбоподателят е използвал пълномощното, за да извърши престъплението / друг е въпросът, че той се явява и лицето, което управлява и представлява дружеството /. Отказът да бъдат събрани нови доказателства не представлява процесуално нарушение, тъй като се явява верен изводът, че събраните доказателства са достатъчни за изясняване на делото от фактическа страна. Липсата на допуснати съществени процесуални нарушения изключва възможността за отмяна на въззивния акт и за връщане на делото за ново разглеждане, а искането в тази насока не може да бъде уважено. Не е налице и основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Приетите релевантни факти обуславят съставомерност по чл. 255, ал. 3 вр. чл. 255, ал. 1, т. 6, пр. 1 и 2 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК, каквато е възприетата правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. Не може да бъде уважено искането на жалбоподателя за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаването му от настоящата инстанция, тъй като липсват предпоставките на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК / деецът не е осъден за деяние, което не съставлява престъпление /. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наказателната отговорност на подсъдимия е реализирана при превес на смекчаващите обстоятелства: напреднала възраст / 71-годишен /, добри характеристични данни, семеен статус / женен, баща на две пълнолетни деца /, трудова заетост и след пенсиониране, обусловили налагането на минималното възможно наказание по чл. 255, ал. 3 НК: три години „лишаване от свобода”. От значение за справедливостта на наказанието са и отегчаващите обстоятелства, а именно: висока степен на обществена опасност на деянието / многократно е надхвърлен критерият „особено големи размери” / и обремененото съдебно минало на дееца, който е осъждан за данъчно престъпление и вече е изтърпявал наказание „лишаване от свобода”, но то не е изиграло своята поправителна роля. Неоснователно се твърди, че е настъпила реабилитация за това осъждане, тъй като е установено, че жалбоподателят е освободен от затвора на 22.03.2010 г, в какъвто случай предпоставките на чл. 86, ал. 1, т. 2 НК не са налице. При това положение, липсват основания за по-нататъшно смекчаване на наказанието, респективно за приложението на чл. 66 НК, а исканията в тази насока не могат да бъдат удовлетворени. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение на Великотърновски апелативен съд № 96 от 26.06.2015 г, по ВНОХД № 80/15. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: