3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
СОФИЯ 17.07.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на девети юни две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 6104/2014 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение № 369 от 15.07.2014 г. по в.гр.д. № 429/2014 г. на Плевенския окръжен съд е потвърдено решение № 1831 от 13.11.2013 г. по гр.д. № 7271/2012 г. на Плевенския районен съд в обжалваната му част, с която е признато за установено по отношение на В. Г. П., П. Д. С., Ц. Д. П., П. Д. П., Б. П. П., Д. П. Я. и И. Д. П., че ищецът Т. М. И. е собственик на недвижим имот - лозе и овощна градина в м. ” Стража 2”, с площ 600 кв.м, съставляващ парцел 85а, за което се легитимира със заповед № РД- 15-7200 от 27.10.1998 г. на кмета на [община], както и правото му да бъде попълнен имота в кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място] чрез нанасянето на имота в границите на съществуващ поземлен имот с идентификатор № 56722.701.2820 с нов идентификатор № 56722.701.3107.
Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от адв. И. Атанасова в качеството й на особен представител на П. Д. П.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на същото поради необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В. решение е обжалвано с касационна жалба и от В. Г. П., П. Д. С. и Ц. Д. П. чрез техния процесуален представител адв. Г. В.. Жалбоподателите счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съдът е признал правото на собственост на ищеца по отношение на имот, различен по площ е местоположение от имота, който е заплатил и за който му е издадена заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ответникът по касация изразява становище за неоснователност на касационните жалби.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният от Т. М. И. иск с правно основание чл. 53, ал.2 З. се основава на твърденията, че по предвидения за това ред през 1987 г. на ищеца е било предоставено право на ползване върху земеделска земя – лозе с овощна градина, с площ 600 кв.м в землището на [населено място], м. ”Стража 2”, съставляващо парцел 85-А. През 1988 г. било издадено строително разрешение за построяването на сезонна постройка с площ 34.97 кв.м в същия имот. Със заповед на кмета на [община] от 27.10.1998 г. на ищеца е било признато правото като ползвател да придобие собствеността върху парцел 85А в м.” Стража 2” с площ 600 кв.м, по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази заповед обаче предоставеният за ползване имот погрешно бил идентифициран като имот № 255, парцел 234, вместо с действително ползвания от ищеца имот № 224, който е застроен. Със заповед на кмета на [община] от 10.06.2008 г. била одобрена оценката на предоставената на ищеца за ползване земеделска земя с площ 407 кв.м, съставляваща поземлен имот с идентификатор № 56722.701.1645. Сумата от 280 лв. била внесена от него на 27.08.2008 г. Впоследствие установил, че предоставеният му за ползване през 1987 г. земеделски имот не е идентичен с имот № 56722.701.1645, а с част от имот с идентификатор 56722.701.2820, възстановен по реда на ЗСПЗЗ на ответниците. Поискал грешката бъде поправена по административен ред и в изпълнение на дадените му указания възложил изготвяне на проект за промяна в кадастъра, съобразно който от имоти 56722.701.1645 с площ 407 кв.м и имот № 56722.701.2820 с площ 1497 кв.м на наследниците на А. П. Н. се образуват нови имоти както следва: имот № 56722.701.1645 с площ 407 кв.м за наследниците на А. Н., имот № 56722.701.3196 с площ 897 кв.м също за наследниците на А. Н. и имот № 56722.701.3107 за ищеца.
При така изложените в исковата молба обстоятелства въззивният съд неправилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 53, ал.2 З./ сега чл.54, ал.2 З./. Този иск има за предмет спор за материално право по отношение на собствеността върху недвижим имот към момента на одобряване на кадастралната карта, което предполага в исковата молба ищецът да е навел твърдения, с които обосновава съществуването на претендираното право към този момент. В случая изложените в исковата молба факти и обстоятелства за това, че със заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ на ищеца е било признато правото да придобие при условията на § 4а на собственост върху имот, който е различен от предоставения му за ползване и в който се намира построената от него сграда, тъй като предоставеният му за ползване имот неправилно е бил идентифициран като имот № 255, парцел 234, докато в действителност той е идентичен с имот № 255, парцел 224. Макар и непрецизно заявени, по съществото си това са твърдения за грешка в помощния план, въз основа на който е изработен планът на новообразуваните имоти, на основание на който е издадена заповедта на кмета по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 28, ал.1 ППЗСПЗЗ помощният план съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС. В Заповед № РД-46-964 от 22.08.2003 г. на МЗГ за определяне на техническите изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ сред източниците на данни, въз основа на които се изготвя помощния план, изрично са посочени и протоколите на комисията по § 62, ал.2 или влезлите в сила заповеди по § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС 456/97 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Помощният план се придружава от списъци на имотите, предоставени за ползване, които съдържат данни за имота, за ползвателя и за документите за предоставянето му за ползване. Тези данни имат пряко отношение към плана на новообразуваните имоти, чиято основна функция е да индивидуализира подлежащите на възстановяване, респ. на придобиване от ползватели имоти в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ като самостоятелни обекти на правото на собственост с конкретно определени граници и площ. Установяването на непълноти и грешки в помощния план е предмет на установителния иск по § 4к, ал.8, т.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, уважаването на който е основание за изменение на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Този иск е специален по отношение на иска по чл. 53, ал.2 З., който се основава на твърдения за придобито право на собственост към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри . За разлика от него, искът по § 4к, ал.8, т.1 ПЗР на ЗСПЗЗ се свързва с възможността за бъдещо придобиване на това право с издаване на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ и поради това петитумът на този иск следва да бъде ориентиран към установяване на признато право на придобиване по § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно на признато право на възстановяване при условията на § 4-4 л ПЗР на ЗСПЗЗ, към момента на приемане на помощния план с оглед установяване непълнота или грешка в него, която е от значение за предвижданията на плана на новообразуваните имоти и за приключване на административната процедура по възстановяване, съответно придобиване на правото на собственост.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба. Заявеното от ищеца искане да бъде признато, че при условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ е придобил право на собственост върху имот от 600 кв.м, които представляват част от поземлен имот с идентификатор № 56722.701.2820, за който е отреден имот с проектен идентификатор 56722.701.3107, не кореспондира с изложените в исковата молба твърдения, че по отношение на претендирания имот процедурата по трансформиране на правото на ползване в право на собственост, не е изпълнена – този имот нито е оценяван, нито е заплатен от ползвателя, а е оценяван и заплатен друг имот, който обаче е различен от предоставения му за ползване, както и на действителния му правен интерес, изведен от тези твърдения, да установи наличието на грешка или непълнота в помощния план, въз основа на който е изработен планът на новообразуваните имоти, изразяваща се в грешно посочване на местонахождението и площта на имота, за който му е било признато право на придобиване при условията на № 4а ПЗР на ЗСПЗЗ със заповедта на кмета от 27.10.1998 г., което е довело до невъзможност за приключване на процедурата по придобиване на право на собственост върху този имот.
Съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, изложеното налага обезсилване на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд, който следва да даде указания на ищеца за отстраняване нередовността на исковата молба, изразяваща се в противоречие между заявените фактически обстоятелства и петитум.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 369 от 15.07.2014 г. по в.гр.д. № 429/2014 г. на Плевенския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: |