Р Е Ш Е Н И Е     № 203     София, 15.06. 2010г.     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА      Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                     ЧЛЕНОВЕ:          БОЙКА ТАШЕВА                                                                     МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 5214 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на “И” ООД гр. Б. срещу въззивното решение на Брагоевградския окръжен съд от 01.VІІ.2008г. по гр.д № 1451/2007г. В жалбата се сочи, че решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба – съдът не е оставил исковата молба без движение с указание ищецът да приведе петитума в съответствие с обстоятелствената й част. Изложени са и съображения за допустимост и основателност на предявения отрицателен установителен иск. Ответниците по касационната жалба Л. С. Г., Н. С. К., Д. С. К., Г. Б. И., С. И. И. и С. И. М. са заели становище за нейната неоснователност. Претендират разноски. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК с определение № 620 от 25.VІ.2009г. по въпроса в кои случаи е допустимо предявяването на отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот. При произнасянето по касационната жалба ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното във връзка с довода в касационната жалба за недопустимост на въззивното решение: Производството по делото е образувано по исковата си молба на “И” ООД срещу посочените физически лица с твърдение, че на основание Акт за държавна собственост от 24. Х.1998г. ищецът като правоприемник на бившето ЗИ. Благоевград е собственик на п-л VІІ кв.6 с пл. № 6* по плана на Промишлена зона Благоевград с площ 27000 кв.м. С решение от 26.ІІІ.2003г. ПК Благоевград възстановила по реда на ЗСПЗЗ правото на собственост на ответниците върху имот с идентификатор 04279.620.20 ул.”П”, стар пл. № 9* с площ 715 кв.м, за който им е издаден констативен нотариален акт. Този имот попада в границите на имота на ищеца. Изложени са твърдения за постановяване на решението на ОбСЗГ в противоречие с императивни разпоредби на ЗСПЗЗ, поради което то е нищожно, респективно незаконосъобразно, и не е породило правни последици. Ищецът като собственик на процесния имот правомерно ползва същия. С действията си /снабдяване с констативен нотариален акт/ ответниците фактически оспорват правото на собственост на дружеството по отношение на имота с идентификатор 04279.620.20, което поражда интерес от предявяване на иск за установяване принадлежността на правото на собственост. С оглед на това се иска да бъде признато за установено, че ответниците не са собственици на този имот и да бъде обезсилен констативен нот.акт № 47/2005г. С определение от 18. ХІІ.2006г. по гр.д. № 2061/2006г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца да коригира установителния петитум на исковата молба, тъй като в него той не фигурира. В изпълнение на указанието ищецът е представил нова искова молба с обстоятелствена част, изцяло покриваща се с тази на първоначалната, и с петитум да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на процесния имот. Поради противоречие между частта на исковата молба, наречена “П”, според които се налага съдебна намеса за установяване, че ответниците не са собственици на имота, и петитума така поправената искова молба отново е оставена без движение. Представена е нова искова молба със същото съдържание, вкл. с петитум установяване правото на собственост на ищеца. В съдебно заседание на 25.ІХ.2007г. е поискано от ищеца и допуснато изменение на иска от положителен установителен в отрицателен установителен. С атакуваното пред настоящата инстанция решение Благоевградският окръжен съд е обезсилил решението на Брагоевградския РС от 26. Х.2007г. по гр.д. № 2061/2006г., с което е признато за установено по отношение на дружеството – касатор, че Л. С. Г., Н. С. К., Д. С. К., Г. Б. И., С. И. И. и С. И. М. не са собственици на поземлен имот № 0* по кад.карта на Брагоевград, П. шосе, с площ 715 кв.м, със стар идентификатор № 9* и е отменен нот.акт за собственост №/2005г., като е прекратил производството по делото. За да постанови решението, въззивният съд е приел, позовавайки се на решение № 1186/13. ХІ.2007г. по гр.д. № 1361/2006г. на състав на ІІ ГО на ВКС на РБ, че предявеният от ищеца отрицателен установителен иск за собственост е недопустим поради липса на правен интерес. Недопустимо е в спор за собственост, освен в уредените от закона случаи, ищецът да прехвърля върху ответника доказателствената тежест. В производството по чл.97 ал.1 от ГПК /отм./ ищецът е този, който следва да докаже правото си на собственост, а това обуславя правен интерес единствено от предявяване на положителен установителен или осъдителен иск. Ответникът следва да доказва възражението си, че е собственик на някакво основание. Прието е, че след обезсилване на първоинстанционното решение производството по делото следва да се прекрати. Преценено е в тази връзка, че исковата молба не следва да се оставя без движение като нередовна. Ищецът първоначално е предявил отрицателен установителен иск, впоследствие е преминал към положителен такъв с оглед дадените му указания и последно е изменил иска отново в отрицателен, избирайки по този начин да брани правата си. При тези обстоятелства ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че атакуваното въззивно решение е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба. В обстоятелствената част на същата са изложени твърдения, че ищецът е собственик на процесния имот и че с действията си ответниците оспорват това негово право, което поражда интерес от установяване на принадлежността му. Искането /петитумът/, обаче, е да бъде установено, че ответниците не са собственици на имота, което е в противоречие с твърденията в обстоятелствената част на иска. Действително ищецът в първоинстанционното производство след отстраняването на указаната му нередовност на исковата молба отново е преминал от положителен към отрицателен установителен иск, но не е съобразено, че това изменение неправилно е било допуснато от съда, като е прието безкритично, че този е избраният начин за защита правата на дружеството. Ето защо въззивният съд е следвало, но не е отстранил възстановилата се нередовност на исковата молба с даването на съответни указания на ищеца. Като не е сторил това и е прекратил производството по делото, той фактически е извършил отказ от правосъдие, нарушавайки разпоредбите на чл.2 ал.1 и чл.100 от ГПК /отм./. Това налага обезсилване на атакуваното решение и връщане на делото на същия съд за извършване на следващите се процесуални действия по разглеждане и разрешаване на заявения спор с произнасяне и по претендираните за настоящата инстанция разноски. С оглед този извод касационната инстанция не следва да се произнася по релевирания като основание за допускането на касационно обжалване процесуалноправен въпрос, тъй като той не е от значение за изхода на спора. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,   Р Е Ш И:   ОБЕЗСИЛВА решението на Благоевградския окръжен съд № 394 от 01.VІІ.2008г. по гр.д. № 1451/2007г. и ВРЪЩА делото на същия съд за извършване на следващите се процесуални действия по обстоятелствената част на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: