Р Е Ш Е Н И Е №503 София, 27 април 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов като изслуша докладваното от съдия Д. Атанасова наказателно дело № 1565/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 288 от 21.07.2014 г., постановено по внохд № 549/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение-2 състав. В протеста са развити доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК, като се прави искане за отмяна на постановеното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на Върховна касационна прокуратура подържа протеста по изложените в него съображения и моли за уважаването му. Адвокат Д., който е защитник на подсъдимия, намира протеста за неоснователен и моли да бъде оставен без уважение. Счита, че има пълна идентичност между въззивния и касационния протест, като апелативният съд е отговорил подробно и аргументирано на всички доводи. Твърди, че основният, значим за правилното решаване на казуса въпрос, е свързан с вярно тълкуване на действалата към инкриминирания период нормативна уредба, касателно задълженията на подсъдимия в качеството му на директор на Б. дирекция, която е уредена в Закона за водите. Позовава се на невярно тълкуване в протеста на разпоредбите на чл.159а и чл.159б от Закона за водите. Представя писмена защита. Подсъдимият В. Д. се счита за невиновен по повдигнатото му обвинение, тъй като действията му са били в съответствие със законовите разпоредби. Моли за потвърждаване на оправдателната присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 1632 от 14.04.2014г., постановена по нохд №11/2013г. на Окръжен съд- Благоевград подсъдимият В. Б. Д. е признат за невиновен в това, че за времето от 08.10.2009г. до 20.11.2009г. в [населено място], в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение –директор на Б. дирекция „Западно беломорски район”, не изпълнил служебните си задължения, произтичащи от чл.159б от Закона за водите/ДВ бр.65 от 2006г./, като не определил с акт за установяване на публично държавно вземане неизплатените такси на [фирма], по разрешение за водоползване на минерална вода на Министъра на МОСВ, с цел да набави облага за [фирма] в размер на 358 387,29лв. и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.282, ал.2, пр.2, вр. ал.1 от НК. С въззивно решение № 21.07.2014г., постановено по внохд №549/14г., Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 2 състав е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Протестът на Софийска апелативна прокуратура е допустим, но неоснователен. В протеста се релевират две касационни основания- по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Акцентира се върху твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушение на материалния закон. Твърденията от една страна за непълнота на доказателствения анализ, а от друга, за невярна оценка на доказателствената съвкупност, са неоснователни. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, включени в предмета на доказване, но е оправомощена да извърши проверка относно спазване на процесуалните предписания при формирането му. Вътрешното убеждение е съзнателна увереност, която се основава на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежен ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка. Единствено наличието на такава дейност от страна на решаващите съдилища дава възможност на касационната инстанция да упражни правомощията си по контрол за правилното приложение на материалния закон. В съдебния си акт, Апелативен съд-София освен оценка на аналитичната дейност на първия съд, е извършил самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, като е обсъдил в необходимата пълнота всички доказателства, оценявайки ги поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Настоящият касационен състав не констатира допуснати от контролираните инстанции нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл. 14 и чл.107, ал. 5 от НПК. Независимо, че в протеста доводите подкрепящи твърденията за допуснати процесуални нарушения не са диференцирани и систематично отразени, от общото изложение може да се изведе конкретика, че същите са относно оценката на свидетелските показания на К., досежно писмената кореспонденция, водена между МОСВ и подсъдимия в качеството на Директор на Б. дирекция, както и такава, касаеща министерството и останалите Басейнови дирекции. Личната оценка на тези доказателствени източници, дадена от представителя на прокуратурата не може да аргументира касационните основания, сочени в протеста. Останалите аргументи за невярна интерпретация не могат да бъдат възприети за основателни. Подробно и с необходимата задълбоченост въззивният съд е обсъдил показанията на свидетелката К., като е изложил съответни мотиви в подкрепа на тезата си, че следва да кредитира тези, които тя е дала пред първоинстанционният съд, в онази им част, която е кореспондираща с данните от веществените доказателствени средства, изготвени след експлоатация на СРС. Освен в контекста на ВДС, съдът е обсъдил показанията на тази свидетелка и във връзка с доказателствата, събрани чрез гласните доказателствени източници-обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля М.. Не са игнорирани и показанията на останалите разпитани по делото свидетели. Следва да се посочи, че събраните писмени документи, отразяващи кореспонденцията водена между Басейновите дирекции на територията на страната и министерство на околната среда и водите, относно приложението на чл.159б от ЗВ, както във връзка с конкретния случай, така и относно принципните правомощия на директорите за събиране на такси и издава АУПДВ по издадени разрешения за водоползване от Министъра, са били предмет на анализ във въззивния съдебен акт, като няма игнорирани доказателства и данните, имащи правнорелевантно значение за казуса са правилно изведени. Значимото в случая е, че фактическите изводи на съда почиват на пълен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, направен във взаимната връзка на всички доказателства и доказателствени източници. При вярно установени факти, въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че с деятелността си подсъдимият не е осъществил състава на инкриминираното му престъпление по чл.282, ал.2, пр.2, вр. ал.1 от НК. В мотивите на първоинстанционната присъда, окръжният съд е изложил убедителни аргументи досежно изводите си за несъставомерност на възведеното обвинение както от обективна, така и от субективна страна. Правилността на тези изводи е била констатирана от въззивния съд, който наред с това изрично е отговорил на доводите от въззивния протест. Настоящият състав на касационния съд напълно споделя правните изводи на двете решаващи инстанции. Независимо от това, доколкото с касационния протест отново се релевират доводи за неправилно приложение на материалния закон, следва да бъдат обсъдени в настоящия съдебен акт. Разпоредбата на чл.282 от НК предвижда общ състав на длъжностно престъпление и намира приложение тогава, когато няма специален такъв. Субект на престъплението по чл.282, ал.1 от НК е длъжностно лице, а инкриминираното обвинение по чл.282, ал.2 от НК изисква лицето да заема отговорно служебно положение. Решаващите съдилища са установили по категоричен начин, че подсъдимият в качеството си на директор на Б. дирекция „Западно беломорски район”-гр.Благоевград е годен субект на инкриминираното престъпление по чл.282 от НК. От обективна страна горепосоченото престъпление визира три изпълнителни деяния, като на подсъдимия е инкриминирано едно от тях, а именно “не изпълнил служебните си задължения”. Длъжностното лице не изпълнява служебните си задължения, когато не предприема действия, свързани с изискванията на службата си, установени в нормативен акт или акт на обществена организация. Отнася се до неизпълнени служебни задължения т.е до бездействие по служба. В тази връзка, предходните инстанции подробно са обсъдили всички относими законови разпоредби на Закона за водите/ЗВ/ и в частност нормата на чл.159б от ЗВ, която е посочена в обвинението като пораждаща неизпълнените задължения. Текстът на чл.195б от ЗВ/ в редакцията му към момента на инкриминираното деяние/ предвижда, че вземанията за неизплатени такси по реда на чл.195а, ал.1 от този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ от министъра на околната среда и водите или от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на ДОПК. Съгласно дадените на подсъдимия от закона правомощия - чл.155, ал.1, т.6 от ЗВ и правилника-чл.5, ал.1,т.6 от Правилник за дейността, организацията на работа и състава на басейновите дирекции/ПДОРСБД/, да събира такси за разрешителни, които издава, той не би могъл да издаде АУПДВ за неизплатените такси на [фирма], тъй като разрешителното за ползване на минерална вода е било дадено на това дружество от Министъра на околната вода. Правомощията на директорите на басейновите дирекции към инкриминирания период е било само по отношение на издадените от тях разрешителни. Правилно въззивният съд е приел, че подсъдимият обективно е предприел всички действия, в кръга на своите служебни задължения, за да може Министърът да издаде АУПДВ, като преписката се е движела по установените за това правила-било възложено изчисляването на дължимите такси, резултатите от което/размера на неплатените такси през годините/ били отразени в съответна справка, било изготвено уведомление за започване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, което заедно с покана за доброволно изпълнение е било изпратено на [фирма]. Със същите документи дружеството било уведомено, че може да представи документи, удостоверяващи плащания или да извърши доброволно пращане, за което да представи документ, като в противен случай следвало съставянето на АУПДВ. Всички тези действия са били предприети във времето преди подсъдимият да бъде освободен от заеманата длъжност по взаимно съгласие. Към този момент не е бил изтекъл срокът, след който дължимите такси стават изискуеми, до който срок те биха могли да бъдат изплатени доброволно, поради което дори и да имаше правомощия, подсъдимият не би могъл да пристъпи към издаване на АУПДВ. С оглед на изложеното, а така е приел и въззивният съд, подсъдимият като директор на басейновата дирекция-гр.Благоевград, от една страна не е имал задължение да издаде АУПДВ, а от друга страна не е бездействал, а е взел мерки за подготовка на необходимите документи за издаване на акта. Без значение е обстоятелството, че като краен резултат се е стигнало да съставяне на акт за публично държавно вземане, издаден от директора на басейновата дирекция-тъй като това освен, че е станало след освобождаването на подсъдимия от тази длъжност, но и след законодателна промяна. Основният състав на престъплението по чл.282, ал.1 от НК е осъществен, когато от поведението на длъжностното лице могат да настъпят немаловажни вредни последици, които да бъдат от имуществен или неимуществен характер, като при квалификацията по ал.2 на чл.282 от НК деянието е осъществено, когато настъпилите вредни последици са значителни. Принципно въпросът за немаловажността на вредните последици трябва да се изясни щателно и задълбочено, защото се касае не само за обективен признак, без наличието на който не би се стигнало до осъществяване на престъплението, но и защото този признак служи за обективен разграничителен критерии между престъплението по чл.282 от НК и редица административни, дисциплинарни и други нарушения. Също така, възможността за настъпване на немаловажните вредни последици трябва да бъде реална, а не абстрактна. Както е констатирано във въззивното решение още в обвинителния акт не се сочат какви могат да бъдат вредните последици и за кого да настъпят. В допълнение следва да се посочи, че и в хода на съдебното производство не са събрани доказателства, касателно изясняването на тази проблематика. Изводите на представителя на прокуратурата, залегнали в протеста, че е съществувала опасност държавата да не събере дължимите й се такси, са предположение, което не се основана на оказателствената съвкупност. Правилни са и изводите за несъставомерност на деянието и от субективна страна. Аргументирано, въззивният съд е обосновал тезата си за недоказаност както на изискуеми се от субективна страна пряк умисъл като форма на вината, така и досежно визираната специална цел. Възприемайки ги, настоящата инстанция не намира за необходимо да ги преповтаря в решението си, а и в протеста се развиват доводи, само относно обективните признаци на престъплението. В заключение следва да се посочи, че при гореизложеното, касационната инстанция не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, както и такива на материалния закон, които да обуславят касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, поради което атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 288 от 21.07.2014г., постановено по внохд № 549/14г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 2 състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: