5 Р Е Ш Е Н И Е № 181 Гр. София, 30.11. 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 958/2011 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 309 от 24.04.2012 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение № 80 от 13.01.2011 г. по в. гр. д. № 602/2010 г. в обжалваната от ЗК [фирма] част, с която е потвърдено решение № 193 от 03.05.2010 г. по гр. д. № 764/2009 г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на дружеството - касатор да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ на К. Х. К. обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди във връзка със смъртта на К. Х. К., настъпила при ПТП на 27.12.2008 г., ведно със законните лихви и разноски. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно и за отхвърляне на иска. К. поддържа, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл.52 ЗЗД и в противоречие със задължителните указания в ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. е приел, че ищецът К. К. е активно легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на своя брат - близнак К. К.. Излага доводи, че с присъждането на обезщетение в полза на брата на починалото при произшествието лице е разширен по недопустим начин кръгът на лицата, които според установената съдебна практика имат право да търсят обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на близък. Ответникът по касация К. Х. К. от [населено място] оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител по делото и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Третите лица - помагачи на ответника - Б. Василева Г. и Г. Д. Г., не заявяват становища по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : К. К. е предявил срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по повод причинената при ПТП на 27.12.2008 г. смърт на неговия брат - еднояйчен близнак К. К.. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен за сумата 50 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че поради особения характер на биологичната връзка между еднояйчните близнаци ищецът е активно легитимиран да търси и получи обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял във връзка със смъртта на своя брат - близнак. Въззивният съд е мотивирал изводите си със свидетелските показания по делото, от които са установени близките отношения между двамата братя - близнаци и преживените от ищеца страдания вследствие внезапната и преждевременна загуба на пострадалия, както и с мнението на вещите лица от назначената психиатрична и психологична експертиза, че биологичната и психологична връзка между близнаците е по-силна по интензивност от връзката родител - дете и се характеризира с висока конкордантност при развитие на редица соматични и психични заболявания. Изхождайки от експертното становище, решаващият въззивен състав е преценил, че е неоправдано и несправедливо ищецът да бъде изключен от кръга на лицата, които в конкретния случай имат право на обезщетение за неимуществени вреди, само въз основа на признака „родствена близост”. Изложил е съображения, че с оглед съдържанието и интензитета на биологичната и психологична връзка между еднояйчните близнаци, надхвърлящ този на връзката родител - дете, ищецът не следва да бъде поставян в правното положение на обикновените братя и сестри и по силата на ППВС № 2/1984 г. да бъде отричано правото му да получи обезщетение по чл.52 ЗЗД, наред с останалите ищци - близки на починалия. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК заради отклонение от задължителната практика в приетите от Пленума на Върховния съд постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. при разрешаване на въпроса за активната материалноправна легитимация на К. Карафеин и правото му на обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на пострадалия К. К.. Лицата, които имат право на обезщетение по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди в случай на причинена при деликт смърт на друго лице, са определени по задължителен за съдилищата в Република България начин с цитираните постановления. Воден от установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, Пленумът на Върховния съд е въвел ограничителни критерии като е счел, че справедливостта налага да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди само в полза на най-близките на пострадалия, за които е нормално да се предполага, че поради степента на родствена и житейска близост действително търпят морални болки и страдания по повод на неговата загуба. Първоначално с ППВС № 4/1961 г. кръгът на правоимащите е сведен до съпрузите, децата и родителите на починалия. Впоследствие, с ППВС № 5/1969 г., е признато право на обезщетение по чл.52 ЗЗД и на взетото за отглеждане и осиновяване от починалия, но все още неосиновено дете, както и на лицето, с което починалият е съжителствал трайно на съпружески начала. Включването на тези лица в кръга на правоимащите по чл.52 ЗЗД е мотивирано със съображения, че създадените между тях и починалия емоционални и житейски отношения наподобяват биологичната връзка родител - дете и връзката между съпрузи и е справедливо те да бъдат възмездени за претърпените неимуществени вреди. За да се преодолеят спорове в практиката, Пленумът на ВС е приел Постановление № 2/30.11.1984 г., в което е изразил категорично становище, че изброяването в постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт е изчерпателно, поради което е недопустимо техният кръг да бъде разширяван чрез присъждане на обезщетения в полза на други лица, които по причина на родствена или житейска близост с починалия също търпят морални болки и страдания от загубата му. Сред примерно визираните в ППВС № 2/1984 г. лица, за които е прието, че нямат право на обезщетение по чл.52 ЗЗД, са братята и сестрите. Основателно е оплакването в касационната жалба на ЗК [фирма] за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД. Ищецът е брат на починалия и като такъв попада сред лицата, чието право на обезвреда по чл.52 ЗЗД е отречено изрично с ППВС № 2/1984 г. Настоящата инстанция не споделя извода на въззивния съд, че поради особения характер на биологичната връзка между еднояйчните близнаци ищецът не следва да бъде изключван от кръга на правоимащите с аргументи, изведени единствено от родствената връзка между него и пострадалия. Видът и степента на родствена близост са един от ограничителните критерии, чрез които Пленумът на ВС е определил лицата, по отношение на които е преценил за справедливо да признае право на обезщетение по чл.52 ЗЗД. Игнорирането на връзката на съребрено родство в конкретния случай би довело до незачитане на задължителните указания в ППВС № 2/1984 г. и до недопустимо разширяване на изчерпателно очертания в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. кръг на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди. Наличието на активна легитимация за ищеца да получи претендираното с иска по чл.226, ал.1 КЗ обезщетение не произтича и от интензитета на биологичната и психологична връзка между близнаците. Обстоятелството, че от гледна точка на медицината и психологията връзката между близнаци е по-силна от биологичната връзка родител - дете, е релевантно дотолкова, доколкото подкрепя твърдението на ищеца за претърпени тежки морални болки и страдания вследствие смъртта на другия брат - близнак. Моралните болки и страдания и обусловените от съдържанието на особената биологична връзка неблагоприятни последици за ищеца /медицински, психологични и социални/ са ирелевантни от гледна точка на неговата активна материалноправна легитимация в процеса, след като родствената му близост с пострадалия и задължителните указания в ППВС № 2/1984 г. изключват законовата възможност те да бъдат възмездени по правилото на чл.52 ЗЗД. Дори да се приеме за основателен защитният довод на ищеца, че е житейски справедливо той да получи обезщетение, наред с останалите ищци по делото - съпругата, детето и родителите на починалия К. К., въведените от Пленума на ВС ограничителни критерии при прилагане на установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост не позволяват да се присъди обезщетение, въпреки безспорно доказания факт на настъпване на вредите. Изложените съображения налагат извод, че предявеният от К. К. иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Като е уважил иска, въпреки неговата неоснователност, Софийски апелативен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в допуснатата до касационно обжалване част, а спорът – да се разреши по същество с отхвърляне на исковата претенция за заплащане на обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ във вр. с чл.52 ЗЗД в размер на 50 000 лв. С оглед изхода на делото решението следва да бъде отменено и в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция относно осъждането на ЗК [фирма] да заплати разноски в размер на 990 лв. на К. К. и държавна такса по сметка на съда върху неправилно уважения иск в размер на 2 000 лв. К. не е претендирал разноски и такива не следва да му бъдат присъждани. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 80 от 13.01.2011 г. по в. гр. д. № 602/2010 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 193 от 03.05.2010 г. по гр. д. № 764/2009 г. на Софийски градски съд в частта за осъждането на ЗК [фирма] да заплати на К. Х. К. обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ в размер на сумата 50 000 лв., ведно със законни лихви и разноски в размер на 990 лв., както и държавна такса в полза на съда в размер на 2 000 лв., вместо което постановява : ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Х. К. от [населено място], кв. С., [жилищен адрес] против ЗК [фирма] с ЕИК[ЕИК],иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 50 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на К. Х. К., настъпила при ПТП на 27.12.2008 г. В останалата част решението по в. гр. д. № 602/2010 г. на Софийски апелативен съд е влязло в сила. РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на Б. Василева Г. и Г. Д. Г., двамата от [населено място], обл. София, в качеството на трети лица - помагачи на ЗК [фирма]. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :