Ключови фрази
Ревандикационен иск * Отмяна на констативен нотариален акт * нищожност-невъзможен предмет


4
Решение по гр. д. № 1246/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
Р Е Ш Е Н И Е

№ 326

гр. София, 25.10.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Ан. Иванова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1246 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взема предвид следното:

Производство по чл. 290 и сл. ГПК.
Ю. А. А., М. А. А. и Е. В. Л. обжалват решение от 12.07.2010 г. по гр. д. № 113/10 г. на Окръжен съд [населено място] в часта, в която искът им за собственост е отхвърлен за 2/12 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 48489.08.233 по КК на [населено място] и на жилищна сграда с идентификатор 48489.8.233.2. и е потвърдено първоинстанционното решение в частта относно иска с правно основание чл. 431 ал. 2 ГПК /отм./. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Й. П. Г. и третите лица помагачи Р. Д. А. и Д. В. А. не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
С определение № 347 от 11.04.2011 г. постановено по делото, ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпросите как следва да се тълкува с оглед разпоредбата на чл. 59 З. /отм./ волята на прехвърлителя тогава, когато в акта за продажба е вписана реална част от парцел без посочени граници и подлежат ли на отмяна по реда на чл. 431 ал. 2 ГПК /отм./ всички нотариални актове или само констативните.
По формулираните въпроси настоящият състав приема следното:
Съгласно чл. 59 З. /отм./ в редакцията му преди изменението му с ДВ бр. 34 от 25.04.2000 г., реално определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност. Текстът установява само недопустимостта на придобиване по давност на реално определени части от дворищнорегулационни парцели и изрично не съдържа забрана за придобиване на идеална част, чрез давностно владение на реална част. От това не следва, че при действието на З. /отм./ е възможно да бъде придобита идеална част посредством давностно владение на реална част. Според практиката на ВС в Тълкувателно решение № 186 от 19.02.1987 г. на ОСГК на ВС, реална част от парцел може да се придобива по давност само ако давностният срок е изтекъл до влизане в сила на З. от 1973 г. и ако владяната реална част от парцела и останалата част от парцела могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели по правилата, които са действали до приемането на З. или съгласно правилата на З. и правилника за неговото приложение. При тълкуване волята на страните следва да се изхожда от записаното в нотариалния акт. Тогава, когато в него е записано че се продава конкретна площ от дворно място, заедно с постройката върху него, продажбата не може да се тълкува като такава на идеална част. С оглед на изложеното, решение № 782 от 16.01.1996 г. по гр. д. № 821/95 г. на ВС I ГО не противоречи на цитираната норма.
На втория въпрос е даден отговор в решение № 322 от 19.04.2010 г. по гр. д. № 777/09 г. на ВКС I ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Според решението, на отмяна по реда на чл. 431 ал. 2 ГПК /отм./ подлежат не всички, а само констативните нотариални актове. Нотариалните актове съставени за удостоверяване на сключен пред нотариуса договор за продажба на недвижим имот, не подлежат на отмяна на основание чл. 431 ал. 2 ГПК /отм./, сега чл. 537 ал. 2 ГПК. С договора възникват облигационни правоотношения и заличаването му би довело до невъзможност за реализирането им. Купувачът би бил лишен от възможността да иска разваляне на договора и връщане на даденото на отпаднало основание, както и заплащане на неустойка, ако такава е била уговорена. В този смисъл е и решение № 483 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 991/09 г.,на ВКС I ГО, също постановено по реда на чл. 290 ГПК. С оглед на тази задължителна съдебна практика, приетото в решение № 333 от 26.04.1985 г. по гр. д. № 133/85 г. на ВС II ГО, не се споделя от състава.
По основателността на касационната жалба:
С решение от 16.09.2008 г., допълнено с решение от 20.11.2008 г., по гр. д. № 1125/07 г. Районен съд [населено място] е осъдил Й. Г. да предаде на Ю. А., М. А. и Е. Л. собствеността на поземлен имот с идентификатор 48489.08.233 по КК на [населено място] и на жилищна сграда с идентификатор 48489.8.233.2. Отхвърлил е иска по чл. 431 ал. 2 ГПК /отм./ за отмяна на нот. акт № 196 от 2006 г. в частта, касаеща дарение на процесния имот. С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, в която искът е уважен за над 10/12 ид. ч. от поземления имот и по отношение на жилищната сграда. Постановил е ново решение, с което е отхвърлил иска за собственост на 2/12 ид. ч. от поземления имот и от жилищната сграда. Оставил в сила първоинстанционното решение в останалата му част.
Съдът е приел, че дворното място било придобито от Г. К. през 1947 г. Договорът от 1995 г. с който тя продала на сина си В. 168 кв. м. от дворното място, заедно с построената в него лятна кухня бил нищожен поради невъзможен предмет, тъй като реално отделени части не могат да бъдат продавани съгласно чл. 59 З. /отм./. Тази нищожност дала отражение и върху последващите сделки с имота. С невъзможен предмет била и продажбата на лятната кухня. Тя нямала характер на самостоятелна сграда и не можела да бъде обект на прехвърлителна сделка. Предвид нищожността на договора купувачите не могли да придобият собственост и да я продадат на дъщеря си. Общите наследодатели останали съсобственици на ½ ид. ч. от дворното място и на лятната кухня. След тяхната смърт наследниците на сина В. придобили по 1/12 ид. ч. от имота. Затова дарителките Р. и Д. са могли да дарят на Й. Г. само своите общо 2/12 ид. ч. Според съда, правилно искът по чл. 431 ал. 2 ГПК /отм./ е бил отхвърлен, тъй като актът за дарение не е констативен акт и не може да бъде отменен.
В касационната жалба се твърди, че нотариалния акт от 1995 г. не е нищожен, тъй като прехвърлените 168 кв. м. не са реална, а идеална част от имота, след като площта не е индивидуализирана. Съдът освен това не преценил свидетелските показания, според които сградата е изградена през 60 - те години на миналия век от наследодателя Г. К.. Към този момент била самостоятелен обект, а в по-късен период била узаконена. Не било доказано че е премахната от ответника, тъй като констативния протокол не бил официален документ. Първият етаж на сградата не бил съборен и бил обитаван от ответника. Незаконосъобразен бил и изводът, че нотариалния акт за продажба не може да бъде отменен.
Видно е от данните по делото, че през 1947 г. Г. А. придобила парцел ХІІІ от кв. 13 по плана на [населено място] с площ 350 кв. м., заедно с намиращата се в него къща. През 1975 г. тя и съпруга и дарили на сина си А. първи етаж от двуетажната масивна сграда със северен вход, заедно с ½ ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, цялото с площ 431 кв. м., както и един гараж в северната част на парцела. През 1976 г. продали на Р. А. и В. А. втори етаж от къщата при равни права, заедно с 1/2 ид. ч. от тавана и от общите части на сградата. С нот. акт № 24 от 23.05.1995 г., поправен с нот. акт № 195 от 11.07.1995 г., Г. и Г. К. продали на сина си В. дворно място от 168 кв. м. заедно с построената лятна кухня. На 12.07.1995 В. и Р. А. продали на Б. и Е. Й. 168/378 ид. ч. от имота заедно с намиращата се в имота полумасивна жилищна сграда. В. починал през 1997 г., като негови наследници са съпруга Р. и дъщери Е. и Д.. През 2006 г. Р. А. и Д. А., дарили на Й. Г. всичките си идеални части, а именно апартамент в сградата заедно с идеални части от общите части на сградата, ½ ид. ч. от тавана, сграда за обитаване със застроена площ 33 кв. м. и поземлен имот с площ 414 кв. м. Не се спори, че след дарението Й. Г. разрушил лятната кухня и построил нова жилищна сграда на два етажа без строително разрешение. Съгласно техническа експертиза, сградата няма функционална връзка със съществуващата масивна сграда на два етажа. При построяването и била запазена тухлена стена от старата сграда. Видно от констативен протокол съставен на 10.03.2010 г., Й. Г. доброволно разрушил жилищната сграда, като премахнал втория етаж изцяло, като плочата на първи етаж също била разрушена.
При така установените факти, жалбата е неоснователна. Законосъобразно въззивният съд приел че сделката, с която Г. и Г. К. продали на сина си В. 168 кв. м. е нищожна, тъй като е сключена в нарушение на действуващия към момента чл. 59 З. /отм./. Твърдението, че е продадена идеална част е неоснователно, тъй като частта е индивидуализирана с разположената върху продадената част от терена лятна кухня. Неоснователен е и доводът, че съдът не преценил свидетелските показания че сградата е изградена от наследодателя К.. Предвид заключението на техническата експертиза, съдът законосъобразно не е кредитирал свидетелските показания и е приел, че лятната кухня е построена през 1964 г., затова следва да отговаря на изискванията за самостоятелна жилищна сграда. При преценка на доказателствата съдът обосновано приел, че незаконният строеж е премахнат от ответника. Верността на записаното в констативния протокол не е била оборена. Действително, той не е официален документ, но е подписан от членовете на комисия, съставена на основание издадена заповед за доброволно изпълнение на заповед на началника на Р. [населено място] за премахване на незаконния строеж, заверен е от ДНСК и е индиция сочеща какво е състоянието на обекта към момента на съставянето му. Незаконосъобразен е и доводът в жалбата, че акт за дарение може да бъде отменен. С отговора на специфичния въпрос е изяснено, че на отмяна подлежат само констативните нотариални актове, затова жалбата и в тази част следва да бъде оставена без уважение. В. решение е правилно, поради което и на основание чл. 293 ал. 1 ГПК следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 12.07.2010 г. по гр. д. № 113/10 г. на Окръжен съд [населено място] в обжалваната му част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: