О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                        № 426 Гр.София, 16.07.2009 г.       ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и девета година, в състав:                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска                                                            ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                                                                                                                                           Тотка Калчева   при секретаря ................... след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 332 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:               Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “О” АД, гр. С. срещу определение № 1022/15.04.2009г., постановено по ч.гр.д. № 1022/09г. от Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 02.02.2009г. по ч.гр.д. № 20/09г. на Първомайския районен съд за отхвърляне на заявлението на “ОББ”АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист на основание чл.417 ГПК против П. Я. Д.. Ч. жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Ответникът П. Д. , гр. П. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1ГПК. Първоинстанционното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 и чл.418 ГПК на основание извлечение от счетоводните книги на банката и договор за предоставяне на потребителни кредит. В заявлението са посочени размерите и вида на вземанията – главница, договорна лихва, наказателна лихва и законната лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане. В т.14 на заявлението е посочено, че длъжникът не е платил две погасителни вноски и на основание чл.19 от договора е настъпила предсрочната изискуемост на целия кредит. За да постанови обжалваното определение за потвърждаване на отказа да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въззивният Пловдивски окръжен съд е приел, че представените със заявлението извлечение от счетоводните книги и договор за потребителски кредит са документи, които са сред посочените в чл.417, т.2 ГПК, но не установяват подлежащо на изпълнение вземане. Изложени са съображения, че в документите не е отразено кои точно погасителни вноски по договора за кредит не са издължени, което би обусловило предсрочната изискуемост на целия кредит. Според частния жалбоподател въпросът за редовността на извлечението от счетоводните книги на банката е значим материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като неговото решаване е обусловило изхода на делото и доколкото е решаван по различен начин от съдилищата, то касационното обжалване следва да се допусне, като сочи определения на ВКС, в които се съдържа произнасяне относно предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на необходимите реквизити на извлечението от счетоводните книги на банката въвежда твърдение за противоречива практика на съдилищата относно съдържанието на този документ, като представя определения на окръжни съдилища. Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че поставеният въпрос за необходимите реквизити на извлечението от счетоводните книги на банката съгласно чл.417, ал.1, т.2 ГПК във вр. с чл.60, ал.2 ЗКИ е значим правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но същият следва да се разгледа единствено в контекста на мотивите на въззивния съд, т.е. дали в извлечението от счетоводните книги трябва да са посочени двете неплатени вноски, представляващи основание за предсрочната изискуемост на кредита. По така формулирания въпрос частният жалбоподател е представил едно определение на Великотърновския окръжен съд, за което липсват данни да е влязло в сила. Независимо от това, доколкото този въпрос се отнася до редовността и на заявлението по чл.417 ГПК, което е предмет на нова правна регламентация, касационното обжалване следва да се допусне. Съгласно чл.417, т.2 ГПК издаването на заповед за изпълнение може да се основе на документ или извлечение от счетоводните книги, с които се установяват вземания на банките. Съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист след проверка на документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият установява подлежащо на изпълнение вземане – чл.418, ал.2 ГПК. При заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните книги, изискуемостта на целия кредит е поставена в зависимост от настъпването на определени обстоятелства, предвидени в договора за кредит. В този случай, договорът е документът, от който би могъл да се направи извод дали вземането по извлечението от счетоводните книги е изискуемо. Ако изискуемостта е обусловена от упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем, то за издаването на заповед на изпълнение банката следва да удостовери и това обстоятелство. В този смисъл са поставените по реда на чл.290 ГПК Решение № 92/16.06.2009г. по т.д. № 467/2008г. на ВКС, ТК, ІІ отд.и Решение № 58/15.04.2009г. по т.д. № 584/2008г. на ВКС, ТК, ІІ отд., според които уговорената с договор за кредит предсрочна изискуемост на задължението не настъпва автоматично с факта на неплащане на две анюитетни вноски с настъпил падеж, а с упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Ако уговорката в договора е, че кредитът става предсрочно изискуем с неплащането на две погасителни вноски, без кредитополучателят да бъде уведомяван, като е в случая, то фактът на неплащане следва да е удостоверен от банката чрез посочване на непогасените вноски. Липсата на отразяване на това обстоятелство в заявлението по чл.417 ГПК и в извлечението от счетоводните книги препятства проверката на съда за настъпване на предсрочната изискуемост на целия кредит и респ. дали предявеното със заявлението вземане подлежи на изпълнение. Изводите на съда по чл.418, ал.2 ГПК трябва да са извлечени изцяло от недвусмисленото съдържание на документа, а не да се налага тълкуването му. По изложените съображения ВКС приема, че определението за потвърждаване на отказа на районния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е правилно и следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд     О П Р Е Д Е Л И :     ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1022/15.04.2009г., постановено по ч.гр.д. № 1022/09г. от Пловдивския окръжен съд. Определението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.