Р Е Ш Е Н И Е № 270 гр. София, 16 януари 2018 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Кирил Иванов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 992 по описа за 2017г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по касационна жалба на подсъдим срещу осъдителна присъда от 16.01.2017г. по ВНОХД № 946/2017г. на Софийски окръжен съд. В жалбата се релевират касационните основания, свързани с нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Позовава се на влязъл в сила съдебен акт по провеждано административно-наказателно производство. Иска отмяна на постановената присъда и постановяване на оправдателен съдебен акт на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК. В жалбата се излагат подробни процесуални възражения относно провежданото разследване във връзка с отменени прекратявания на наказателното производство, както и анализ на фактически обстоятелства, които установявали недоказаност на обвинението. Подсъдимият се позовава на ТР № 3/2015г. на ОСНК,, както и на нарушена процедура по призоваване пред съда от втората инстанция. Отправя упрек към аналитичната дейност на въззивната инстанция относно липса на коментар на отменено наказателно постановление по административното производство, по което влязлото в сила съдебно решение било задължително за съда. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, с постановяването на обратната присъда съдът от втората инстанция е изготвил един обоснован и подробен съдебен акт от фактическа и правна страна. Били обсъдени всички доказателства по делото, които са събрани и те водели до обоснован и законосъобразен извод, че подс.Г. е управлявал л.а.“ Ауди“ с концентрация на алкохол в кръвта от 2.` промила, като му е наложено законосъобразно наказание. Извършването на престъплението било установено по безспорен начин. Искането за прекратяване на наказателното производство не било съобразено с последната практика , както на ВКС, така и на Голямата камара на Европейския съд по правата на човека.Подсъдимият не бил санкциониран и наказан по административен ред, дори и да е бил наказан, според решение на Голямата камара на СПЧ било допустимо да се санкционира дадено правно укоримо поведение със средства на наказателното и административното право, при положение, че двойните производства са достатъчно свързани, както по същество, така и във времето и че дублирането на производства е предвидим резултат съгласно закона. Наложената санкция следва да се вземе предвид при решаване на този въпрос, но в случая нямало наказание. Позовава се на практика на настоящата инстанция в тази връзка и моли да се приеме, че не са налице посочените касационни основания, като се остави в сила второинстанционната присъда. Подсъдимият се явява, представлява се от защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Твърди се, че има нарушения на материалния закон, тъй като непротиворечиво свидетелите установяват, че подсъдимият не е управлявал автомобила. Позовава се на проведеното административнонаказателно производство, като според защитата то имало характер на наказателно и бил приложим чл.4,§1 от Протокол № 7 от КЗПЧОС. Производството е следвало да бъде прекратено на основание чл.24, ал.1 т.6 от НПК. Иска отмяна на осъдителната присъда и потвърждаване на първоинстанционната присъда на РС-Ихтиман по НОХД № 313/16г. В реплика добавя, че протестът на РП-Ихтиман не е бил връчен на подс.Г., съдът не е разпоредил връчване на мотивите на протеста и това съставлявало процесуално нарушение, водещо също до отмяна на атакуваната присъда. В лична защита подс.Г. поддържа тезата на защитата си. При последната си дума подсъдимият Г. заявява, че не е управлявал автомобила и не е виновен. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: По делото е постановена присъда № 102/11.07.2016г. по НОХД № 323/2016г. по описа на РС-Ихтиман, с която подсъдимият Г. е бил оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. С атакуваната присъда на въззивната инстанция оправдателната такава е била отменена и деецът е осъден за това престъпление, като му е наложено наказание от пет месеца лишаване от свобода, с приложението на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години и 5 месеца. Съобразно чл.343г от НК подс.Г. е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година. Жалбата на подсъдимия се явява подадена в срок, допустима и разгледана по същество, се явява основателна. По делото по безспорен начин е установено провеждането на административнонаказателно производство - НАХД № 40/2015г. по описа на РС-Ихтиман, което е завършило с решение от 13.07.2015г. С този съдебен акт е отменено наказателно постановление на началника на РУ-МВР,Ихтиман за извършени от дееца административни нарушения на 22.11.2014г. в 02.50ч. в [населено място] , [улица], при и по повод управление на МПС,л.а.“АУДИ А6, рег. [рег.номер на МПС] . Обвинението по настоящето производство включва управление на същото МПС по същото време и място, като в случая е инкриминирана употребата на алкохол със съдържанието му в кръвта над 1.2‰ – 2.1‰ . Няма никакво съмнение, че в двете производства (първо от които е започнало, респективно приключило първо, административнонаказателното производство) обвинението, било от административен или чисто наказателен ( в тесния смисъл на понятието, по НК) е включило едно и също деяние, „idem“. Подс.Г. и в двата случая е бил подложен на обвинение затова, че е управлявал цитираното моторното превозно средство на процесните дата и място. При позоваването на решението на Голямата камара на ЕСПЧ трябва да се отчете обстоятелството, че в него няма отстъпване от т.н. критерии „Енгел“, особено развити и приложени в делото „Zolotukhin“, където е възприето, че е от съществено значение при преценката дали двете производства се отнасят до едно и също престъпление, самото деяние. Трябва да се преценява дали двете производства прилагат идентични факти и факти, които са по същество еднакви. Както е цитирано и в решението на Голямата камара на ЕСПЧ по делото А и Б срещу Норвегия, по делото в параграф 84 относно оценката, тя трябва „се фокусира върху тези факти, които представляват набор от конкретни фактически обстоятелства, свързани с едно и също лице и които са неразделно свързани помежду си във времето и пространството ...” (параграф 84). В § 95 от решението се възприема тезата от предходното решение по делото „Zolotukhin“ за избиране на „критериите Engel като водещ тест за определяне на това дали едно производство е „наказателно“ по смисъла на чл. 4 от Протокол № 7.“ Тук съдът по делото А и Б срещу Норвегия категорично е заявил, че в „ настоящето дело Съдът няма основание да се отклони от това решение, тъй като са налице сериозни мотиви, които накланят в подкрепа на този избор. Принципът ne bis in idem засяга справедливостта на наказателния процес, което е предметът на чл. 6, и не се отнася до такава степен до същността на наказателното право, както чл. 7. Съдът намира за по-уместно с цел последователност в тълкуването на Конвенцията като цяло, прилагането на този член да се ръководи от същите, по-точни критерии, както в Engel. Както се има предвид това и както беше посочено по-горе, след като веднъж е установено, че принципът ne bis in idem се прилага, налице е явна необходимост от балансиран подход относно начина, по който принципът се прилага при производства, съчетаващи административни и наказателни санкции.“ В ТР № 3/2015г. на ОСНК са възприети същите критерии и няма никакво основание или място за отстъпление от тях, още повече след като основните постулати от него са възприети понастоящем и на законодателно ниво. Фокусът на решението на Голямата камара по делото А и Б срещу Норвегия е върху това да не се пренебрегва санкционирането извън чисто наказателноправните отношения, но само тогава, когато в другото-данъчно, административно и т.н. производство, което по начало има и характер на наказателно обвинение според критериите „Енгел“, наложеното наказание допълва цялостната санкционна дейност на държавата. Разбира се, в случая наказателното производство се занимава само с употребата на алкохол при управляване на МПС и съответната концентрация над определено ниво, а в наказателното постановление акцента е поставен на другите нарушения, извършени при управляването на същото това МПС. Погледнато така, може да се възприета тезата на прокурора, че по този начин се реализира цялостната санкционна дейност на държавните органи. В ползваното от прокурора решение на Голямата камара в §109 обаче изрично се казва, че , макар и държавите да имат „възможност да избират правните способи за справяне с общественооопасни деяния (като неспазване на правилата за движение по пътищата или неплащане /укриване на данъци) чрез различни процедури, оформящи едно цяло, така че да се отговори на различни аспекти на въпросното деяние…“, то трябва да се държи сметка „натрупващите се процедури“ да не представляват прекомерна тежест за наказваните лица. По специално в следващият, § 110, от решението се сочи, че съдът е този, който трябва да определи дали провежданите паралелно или разминаващи се във времето две различни процедури с наказателен характер „води по същество или като резултат до двойна наказуемост в ущърб на лицето или напротив - тя е продукт на една цялостна система, която позволява различни аспекти на нарушението да се разглеждат по предвидим и пропорционален начин, формирайки едно цяло, така че засегнатото лице да не бъде подложено на несправедливо отношение.“ В светлината на този абзац е явно, че лицето е било подложено на т.н.“двойна наказуемост“, поне що се отнася до фактите, въз основа на които е обвинено. В двете производства са разгледани едни и същи факти като цяло, без детайлите на отделните нарушения произтичащи от поведението на дееца, като проявление на теста производствата да са свързани достатъчно тясно във времето и по същество. Несъмнено е, че производствата са свързани, явно се третират едни и същи факти и произнасянията по различно време от едни и същи, в случая съдебни органи, макар и по различна инициатива, обсъждат едно и също поведение на дееца. В резултат на това са достигнали до различни фактически и правни резултати. Няма никакво правно значение обстоятелството, че по административнонаказателната процедура деецът е бил оправдан. Важното и значимо обстоятелство е, че той е бил подложен на едно обвинение, несъмнено наказателно по своя характер, тъй като се определя санкция от орган с властнически функции и която не се различава по същество от вид наказание по НК- паричната глоба. В рамките на това обвинение той е ползвал защита срещу него и чрез законоустановена съдебна процедура е оспорил същността на това административнонаказателно, а в общ план „наказателно“, обвинение, което е включвало управление на МПС като основание деецът да бъде подложен на преследване. Като краен резултат е получил окончателен съдебен акт, който се ползва със силата на „res judicata“, в който е установен факта, че той не е управлявал превозното средство. Независимо от това обстоятелство, деецът е бил подложен на същинското наказателно обвинение в настоящето производство, за да осъществи практически същата защита срещу същите факти. Вероятността да бъде несправедливо третиран е несъмнена в производство пред равнопоставен и идентичен съдебен орган. Първата инстанция се е съгласила със силата на пресъдено нещо, резултат от предшестващото административно производство, докато втората инстанция изцяло е пренебрегнала това обстоятелство. Именно поради това касационната инстанция счита, че е допуснато паралелно провеждане на две наказателни производства в нарушение на правилото „ne bis in idem“, § 4 от Протокол № 7 на КЗПЧОС и на новелата на чл.24, ал.1, т.8 а от НПК. В тези случаи законодателят е предвидил в нормата на чл.25, ал.1, т.5 от НПК, съответно на чл.354, ал.1, т.2 от НПК,производството да бъде спирано, след като разбира се, бъде отменена присъдата. Приключилото първо по ред административнонаказателно производство може да бъде възобновявано по също така въведения нов ред от законодателя в чл.70,б.“д“ и чл.72 от ЗАНН (ДВ бр.63/17, в сила от 05.11.2017г. Това налага съставът на ВКС да отмени присъдата, да спре наказателното производство и да уведоми наблюдаващия прокурор, който да прецени в предоставения му от закона срок дали ще направи предложение за възобновяване на административнонаказателното производство пред съответния административен съд. Едва след подлежи на обсъждане хипотезата на чл.24, ал.4 от НПК. Водим от изложеното, на основание чл.354,ал.1, т.2-ра от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ осъдителна присъда от 16.01.2017г. по ВНОХД № 946/2017г. на Софийски окръжен съд. СПИРА наказателното производство по делото. Да се уведоми прокурорът от ВКП за възможността по чл.72 от ЗАНН. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: