1 Р Е Ш Е Н И Е № 461/11 г. С., 27.04.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1316/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 805 от 18.08.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 183 от 5.07.2010 г. по гр.д.№ 253/ 2010 г. на Смолянски окръжен съд по въпроса докъде се разпростира правото на ползване, което има собственикът на една страда, построена върху чужд имот, при изменение на регулацията. Касационният жалбоподател К. Т. Я. обжалва решението на въззивния съд с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответниците оспорват жалбата като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, съобрази по реда на чл.290 ГПК следното: Съгласно чл.15 във вр.с чл.13 ЗС държавата можеше да отстъпва на граждани правото на строеж върху държавни дворни места. Правото на строеж включва и ползването на незастроената част от земята. Когато правото на строеж е учредено върху урегулиран държавен парцел за жилищно застрояване, правото на ползване обхваща площта на целия парцел. Тези правомощия на носителя на правото на строеж и на собственика на построената въз основа на това право жилищна сграда в държавен имот са били уредени в чл.15, ал.3 ЗС ,чл.105, ал.1 от Наредбата за държавните имоти / отм./ и в чл.130, ал.4 от З. / отм./ В действащото законодателство няма изрична разпоредба в посочения смисъл, но в съдебната практика се приема, че правото на ползване в такива случай поначало се разпростира до рамките на имота, за който е учредено правото на строеж. Когато след учредяване на правото на строеж е настъпило изменение на регулацията и имотът е увеличил или намалил размерите си, това рефлектира върху обема на правото, което суперфициарът има относно ползването на терена. Това е така защото правото на ползване е акцесорно / производно/ от правото на строеж и се ограничава в рамките на имота, за който то е учредено. Нормите относно площта на имотите са съобразени с тяхното предназначение, както и вида и характера на застрояването, затова се предполага, че отредената за даден имот площ при урегулирането му е и тази, необходима за ползването на сградата, включително и когато тя е построена въз основа на отстъпено право на строеж. От акцесорния характер на правото на ползване следва и извода, че когато парцелът / съответно УПИ/ променят границите си чрез изменение на регулацията, това води съответно до увеличаване или намаляване на терена, който собственикът на сградата може да ползва с цел нейното обслужване и използване по предназначение. Не би могло да се приеме, че собственикът на сградата ще продължава да ползва част от вече чуждия имот, ако тази част бъде придадена по регулация към съседния парцел. При регулации, приложени при режима на З., това следва и от вещноотчуждителното действие на дворищната регулация. Въпреки липсата на изрична разпоредба това положение следва да се приеме за меродавно и при действието на Закона за устройство на територията по отношение на имоти с приложена регулация. По отношение на съседни имоти, които са държавна / общинска/ собственост не се извършва придаване или отнемане на части от тях при новата регулация, поради което за площта на терена, който може да се ползва във връзка с правата по чл.64 ЗС е меродавно състоянието на имота по последната, действаща регулация. По аргумент от чл.111 ЗС правото на ползване в разглежданата хипотеза може да се защитава с искове по чл.108 и 109 ЗС. С оглед на изложеното становище следва да се приеме по реда на чл.291 ал.1, т.1 ГПК, че правилно е становището изразено в решение № 348 от 17.03. 1992 г. по гр.д.№ 1876/ 91 г. на ВС, ІV г.о. По отношение на конкретния спор следва да се приеме, че решението на въззивния съд е неправилно и подлежи на отмяна като постановено в нарушение на материалния закон и на данните по делото, тъй като не държи сметка за променените регулационни граници на имотите в сравнение с тези, които те са имали при учредяване на правото на строеж. По делото е безспорно установено, че двата съседни парцела са държавни и че върху тях през 1978 г. в полза на ищеца и неговия брат - наследодателят на ответниците, е било отстъпено право на строеж за построяването на две жилищни сгради. Към този момент е бил в сила планът от 1965 г., според който в парцел ХХХVІ се отстъпва право на строеж на ищеца, а в парцел Х. -на брат му С. А.. През 1980 г. е приет нов план, според който парцелите съответно са номерирани като ХІ- на ищеца и ХІІ-на брат му, а границата между тях е изместена на изток, към парцел ХІІ. Това са и новите граници на правото на ползване. Без значение е, че през 1983 г. страните са се споразумели къде да е разположена границата между имотите им, тъй като е очевидно че това споразумение не е било прието и не е послужило за изменение на плана. Без значение е и посочената в договорите за отстъпване право на строеж първоначална площ на имотите и че тя е претърпяла промяна при новия план от 1980 г., тъй като правото на ползване е в рамките на парцела, докато площта е производна величина и зависи от разположението на тези граници. Неотносими към спора са и съображенията за приложението на §6 и §8 от ПЗР ЗУТ, тъй като не се касае за придаваеми места и приложение на дворищната регулация. В съответствие с тези данни и приетото по поставения правен въпрос следва да се направи извод, че след изменението на плана от 1980 г. правото на ищеца да ползва терена около жилищната си сграда се простира в очертанията на границите на парцела по новия план и доколкото ответникът е завзел част от него, следва да я освободи, като премахне и поставената ограда.. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 183 от 5.07.2010 г. по гр.д.№ 253/ 2010 г. на Смолянски окръжен съд и вместо това постановява: Осъжда Д. М. Я., Д. С. М. и С. С. Я. от [населено място], [улица] да предадат на К. Т. Я. за ползване частта от УПИ ХІ кв.48 по плана на [населено място] от 1980 г. с площ 107 кв.м., представляваща защрихованата част на скица № 42/ 28.01.2009 г., която скица приподписана от състава на съда представлява неразделна част от настоящото решение, както и да премахнат поставената от тях ограда между двата имота. Осъжда Д. М. Я.- ЕГН [ЕГН], Д. С. М.- ЕГН [ЕГН] и С. С. Я.- ЕГН [ЕГН], всичките от [населено място], [улица] да заплатят на К. Т. Я. от [населено място], ЕГН [ЕГН] разноски по делото за всички инстанции в размер на 820 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: