Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    № 88   София, 25 февруари  2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на единадесети февруари 2010  г. в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ПАВЛИНА ПАНОВА   при секретаря ............Ив. Илиева...........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........И. ЧОБАНОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 749/2009г. , за да се произнесе, взе предвид следното:                 Производство пред ВКС е образувано по жалба на подс. И. Г. И. срещу въззивно решение № 445/13.11.2009 г., постановено от Софийски апелативен съд, с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по НОХД №286/08 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. С първоинстанционната присъда № 147/24.06.2009 г. БлОС е признал подс. И. за виновен в това, че на 29.04.2007 г. в магазин в гр. С. е прокарал в обръщение неистински парични знаци – 2 броя с номинал от 200 евро на обща стойност 782,33 лв., като е знаел, че са подправени, поради което и на осн. чл. 244 ал.1 пр.1 хипотеза 2 вр. чл. 243 ал.1 пр.1 и чл. 55 ал.1 т.2 б. Б му е било наложено наказание „пробация” при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и двеста часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година. Касационната жалба, подадена от подсъдимия чрез служебния му защитник, съдържа довод за наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК и искане за намаляване на размера на наложеното наказание пробация. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, като конкретизира твърдението за явна несправедливост. Сочи, че то касае единствено наложената пробационна мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото”, която е наложена в прекомерно голям размер. Подсъдимият сочи, че има здравословен проблем, с който не би могъл да изпълнява тази мярка. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна, като счита че всички мерки, чрез които е постановено да се изпълнява наказанието пробация, са съобразени със закона и с целите на чл. 36 от НК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и становищата на страните, намери за установено следното: Жалбата на подс. И. е неоснователна. Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание не намира опора в материалите по делото. Искането за намаляване на наказанието, наложено на подс. И. при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б. Б от НК, съобразно изискването на чл. 373 ал.2 от НПК, поначало е допустимо, но разгледано по същество в конкретния казус, е неоснователно. Въззивният съд очевидно е отчел всички обстоятелства, сочени от защитата като смекчаващи такива и влияещи на наказателната отговорност на подсъдимия – младата възраст, изразеното съжаление за деянието, полагането на общественополезен труд и чистото съдебно минало. В същото време дадените обяснения и съдействието за разкриване на обективната истина не могат да се третират като смекчаващи обстоятелства и да доведат до намаляване на размера на наложеното наказание, доколкото същите вече са взети предвид от законодателя със самия факт, че съгласно нормата на чл. 373 ал.2 от НПК съдът е длъжен да определи наказание при условията на чл. 55 от НК. Самата процедура, по която е разгледано делото /чл. 371 т.2 от НПК/, предполага наличие на самопризнание на подсъдимия по отношение на фактите по обвинението , поради което той получава „премия” от законодателя – да бъде наказан при условията на чл. 55 от НК. Поради това не могат повторно при индивидуализацията на наказанието на дееца да бъдат отчитани самопризнанията му, тъй като те са самата предпоставка, без наличието на която не би могла да се приложи диференцираната процедура по чл. 371 т.2 от НПК. Извън това обстоятелство, индивидуализираният размер на наказанието се явява съобразен и с конкретиката на самото деяние – упоритост при извършването му, прокарване в обръщение на две банкноти от по 200 евро, срещу които получил и стока, и ресто в български лева. При тези обстоятелства няма никакво основание за проява на по-голяма снизходителност към подс. И. , която би била и несъвместима с постигане на възпитателните и възпиращи цели на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК. Апелативният съд подробно се е занимал с въпроса за индивидуалната превенция спрямо подс. И. и в случая обосновано е отчел, че с оглед наличието на отегчаващи отговорността му обстоятелства по-ниски размери на пробационните мерки на наказанието „пробация” не биха изиграли своя поправителен ефект върху този подсъдим. Наказанието пробация, което да бъде изпълнено чрез три пробационни мерки, две от които задължителни, както и техният размер, определен от първоинстанционния съд, и потвърден от въззивния, се явява справедливо и липсва основание за намеса на касационната инстанция в посока на неговото намаляване. Твърдението, изложено в последната дума на подсъдимия, че има бъбречно заболяване, което му пречи да полага труд, не е потвърдено от каквито и да е доказателства. От приложени два броя медицински свидетелства е видно, че към 06.04.2009 г. подс. И. е лекуван в МБАЛСМ „Пирогов”, но няма данни, че страда от заболяване, което да е пречка за упражняване на какъвто и да е труд. Изпълнението на пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото”следва да бъде съобразено със здравословното състояние на осъденото лице и с възможностите му за упражняване на труд. Това обаче е въпрос на изпълнението на мярката, а не за законосъобразността за нейното налагане. Съдът е бил снизходителен при определяне на нейния размер, който е далеч под средния, предвиден в закона. Липсват основания за отмяна на мярката, както и за намаляване на нейния размер. В хода на производството по разглеждане на въззивната жалба второинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че към датите на произнасянето на присъдата и на решението, е настъпила промяна в разпоредбата на чл. 42б от НК. Тя е създадена с § 2 ЗИД на НК, ДВ, бр. 27/2009 г. и е в сила от 01.06.2009 г. Съгласно изменението на разпоредбата същата е била допълнена с текста „в съответствие с определената от съда периодичност, но не по-малко от два пъти седмично”. Това изменение на закона касае наказанието „пробация”, изпълнявано чрез една от пробационните мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес” и по същество засяга начина, по който трябва да се изпълни тази мярка. К. не е приложил закона /нормата на чл. 42 б от НК / в пълния му вид, съдът е допуснал съществено нарушение на материалния закон, тъй като е направил невъзможно изтърпяването на наложеното наказание. Това нарушение налага то да бъде отстранено с оглед правилното прилагане на материалноправната разпоредба. Съдът като съобрази волята на предходните инстанции – да се наложи наказание „пробация” чрез три пробационни мерки и то към минималния им размер, прецени, че сам може да отстрани допуснатото нарушение. Касае се до изяснени фактически рамки на предмета на делото, а правилното приложение на материалния закон може да бъде осъществено по начин, който да е в полза на подсъдимия. С оглед на това настоящият състав намери, че периодичността на изпълнение на мярката „задължителна регистрация по настоящ адрес” следва да бъде определена на два пъти седмично. Налице е нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, тъй като същият е приложен неправилно, поради това, че не е приложена норма от закона, която е трябвало да се приложи. Това е основание за изменение на решението по начин, който да е изцяло в полза на осъдения. Тази процесуална възможност в конкретния случай не налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на съда. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК   Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯ въззивно решение № 445 от 13.11.2009 г. по описа на Софийски апелативен съд, като ОПРЕДЕЛЯ периодичност на изпълнение на наложената на И. Г. И. пробационна мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” два пъти седмично. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.