3 Р Е Ш Е Н И Е № 13 гр. София, 14 февруари 2019 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурор М. Михайлова изслуша докладваното от съдия Рушанова н.д. № 24/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК. Образувано е по искане на главния прокурор за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на присъда № 77/30.03.2018г., постановена по нохд № 1416/2018г. по описа на Софийски градски съд и възобновяване на наказателното производство. В искането се твърди, че при постановяване на първоинстанционната присъда са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Съдът бил наложил наказание „конфискация” без да е изследвал въпросите за имущественото състояние на подсъдимия и без да е отразил както в присъдата, така и в мотивите й какво имущество - по вид, размер подлежи на конфискуване. По този начин наказанието „конфискация” било определено незаконосъобразно. Иска се възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановената присъда № 77/30.03.2018г. по нохд № 1416/2018г. и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване на делото, като намира, че са налице законовите предпоставки за това. Счита, че присъдата подлежи на отмяна по реда на възобновяването само в частта й, с която е наложено наказание „конфискация” и делото следва да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд единствено в тази част. Защитникът на осъдения Г. Й. Н. намира искането за основателно, като пледира за отмяна на съдебния акт единствено в частта относно „конфискацията”. Осъденият Н. се присъединява към становището на защитника си и заявява, че не притежава имущество. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, обсъди доводите на страните и за да се произнесе, съобрази следното: Искането на главния прокурор е допустимо - то е направено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал.1 от НПК, в законоустановения срок по чл. 421, ал.1 от НПК и е депозирано срещу акт, подлежащ на проверка от ВКС по реда на чл. 419, ал.1 от НПК. Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 77/30.03.2018г., постановена по нохд № 1416/2018г. по описа на СГС, НО подсъдимият Г. Й. Н. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196а във връзка с чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.2 във връзка с ал.1, т. 4 във връзка с чл. 194, ал.1 и чл. 29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, като при условията на чл. 54 и чл. 58а, ал.1 от НК му е наложено наказание 6(шест) години и 8(осем) месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и конфискация на ј част от имуществото му. Съдът се произнесъл по направените разноски и по веществените доказателства по делото. По въззивна жалба на защитника на осъдения е било образувано внохд № 723/2018г. по описа на Софийски апелативен съд. Поради оттегляне на жалбата въззивният съд, с определение от 12.06.2018г. прекратил въззивното производство по внохд № 723/18г. по описа на САС. Определението влязло в сила на 27.06.2018г., като необжалвано пред ВКС в 15-дневния срок за обжалването му. При постановяване на първоинстанционната присъда съдът е допуснал нарушение на процесуалния и материалния закон, тъй като е наложил наказание „конфискация” при липса на активност да събере доказателства за налично имущество на осъдения и без да посочи в мотивите си защо е наложил това наказание. Известно е, че съгласно чл. 44 от НК конфискацията е принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащото на виновния и налично имущество или на част от него, на определени имущества на виновния или на части от такива имущества. Следователно, необходима предпоставка за законосъобразното налагане на наказание „конфискация” е установяването с надлежна доказателствена основа на факта, че деецът притежава собствено, налично към момента на налагане на наказанието имущество, което в санкционната част на съдебния акт следва да бъде индивидуализирано по вид и размер. В настоящия случай, нито на досъдебната фаза, нито в съдебната фаза са събрани доказателства за имущественото състояние на осъдения. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по гл. 27 от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК и съдът не е събирал каквито и да било доказателства, включително и такива касаещи възможността на подсъдимия да бъде определена санкция, включваща кумулативно и наказанието „конфискация”. Поради това с присъдата е наложил на подсъдимия наказание „ конфискация на ј от имуществото на подсъдимия” без да е индивидуализирал предмета на конфискацията. Друг е въпросът, че в мотивите на присъдата липсват каквито и да са било съображения за допустимостта на наказанието”конфискация”, както и за неговия размер. Изложеното ясно указва на допуснати от първоинстанционния съд нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Те могат да бъдат отстранени чрез възобновяване на приключилото наказателно производство, отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за новото му разглеждане на първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание. Независимо от изразеното в съдебното заседание становище на страните относно това, че производството подлежи на възобновяване, респ. ново разглеждане единствено в частта относно наказанието „конфискация”, настоящият съдебен състав намира, че отмяната на първоинстанционната присъда следва да е цялостна. На първо място, характерът на наказателното производство не позволява постановяване на частичен съдебен акт при новото разглеждане на делото (вж. Р. № 36 от 25.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 1413/2015 г., II н. о.), какъвто би се явила присъда, с която единствено се налага, респ. не се налага наказание „конфискация”. На второ място, наказанието „конфискация” в конкретния случай е част от кумулативната санкция на престъплението по чл.196а от НК, включваща и наказанието „лишаване от свобода”. На трето място, частичното възобновяване на производството единствено по отношение на наказанието ”конфискация” на практика би обезмислило дейността на първоинстанционния съд по индивидуализация на наказанието, тъй като съгласно чл. 57, ал.2 от НК при хипотезата на кумулативна санкция (включваща две или повече наказания, които се налагат задължително) съдът „като се ръководи от правилата на предходните членове, определя размера на всяко едно от тях така, че те в своята съвкупност да отговарят на целите, посочени в чл. 36”. Следователно, процесът на индивидуализация на комплексната санкция не може да бъде разкъсван. На последно място, частичната отмяна на атакувания съдебен акт, поставя и принципния въпрос за момента на влизане в сила на съдебните актове, с които са наложени отделните наказания, включени в кумулативната санкция, респ. за произтичащите от този момент правни последици за осъденото лице- давност за изпълнение, реабилитация, рецидив и пр. Аргументи за коментираната недопустимост могат да се черпят и от мотивите по т. 4 на ТР № 5/21.05.2018г. на ВКС по т.д. №5/17г., ОСНК, съгласно които въпросът за частичното влизане в сила на съдебния акт „ е необходимо да се осмисли и от гледна точка на възможността частите на съдебния акт да имат самостоятелно съществуване”, като принципно е изведено заключението, че макар и произнасянето по въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 1- 12 от НПК да представлява отделни елементи от присъдата, доколкото някои от тях са свързани с разрешаването на въпросите за вината и наказуемостта, то по тези въпроси частичното влизане в сила на присъдата е недопустимо. На още по-силно основание, това заключение се отнася и до въпроса за предпоставките за налагане на комплексната санкция и определяне на срока и размера й. При така посоченото, ВКС, първо наказателно отделение, констатира наличието на основанията за възобновяване на нохд № 1416/18г. по описа на Софийски градски съд, поради което на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА н. о. х. д. № 1416/18г., по описа на Софийски градски съд, като ОТМЕНЯ изцяло присъда № 77/30.03.2018г. и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на разпоредителното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: