Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 94   С  о  ф  и  я, 18 март 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  20  ф е в р у а р и  2009  година в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                              ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ   при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова   изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 17/2009 година.   Подадена е касационна жалба от защитника на подсъдимата З. М. Л. от с. Г., област Сливен адв. Е. М. от АК-Сливен и има за предмет решение № 153/25.11.2008 г., постановено от Бургаския апелативен съд, което се атакува с бланкови оплаквания по чл.348 ал.1 т.1 и 3 от НПК, като се иска отмяната му и оправдаване по възведеното й обвинение или изменяването му и намаляване размера на наложеното й наказание с приложението на чл.66 ал.1 от НК и като трета алтернатива, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, без тези оплаквания да са подкрепени със съответни доводи, въпреки заявеното в жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Гражданската ищца К. Л. , редовно призована, не се явява в третоинстанционното производство и не изпраща п. , като не е взела отношение по подадената жалба. В производството пред касационната инстанция подсъдимата чрез защитника си поддържа основно оплакването си за явна несправедливост на наложеното й наказание и моли за намаляването му до размер, позволяващ прилагането на института на условното осъждане, за което наново претендира. Върховният касационен съд провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 4/13.02.2007 г. по НОХД № 635/2006 г. Сливенският окръжен съд е признал подсъдимата З. М. Л. от с. Г., област Сливен за виновна в това на 06.05.2006 г. в с. Г., област Сливен умишлено да е умъртвила С. С. Д. от същото село и на основание чл.115 от НК при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК й е наложил наказание от 8 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Уважен е бил предявеният от пострадалата К. К. Л., майка на убития С. Л. , граждански иск за сумата от 15 000 лв неимуществени и за сумата от 600 лв имуществени вреди като разноски по погребението на починалия от престъплението, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането й до окончателното им изплащане, като искът за имуществени вреди в останалата му част до пълния предявен размер от 1000 лв е отхвърлен като неоснователен. Присъдени са разноските по делото на Държавата и на гражданската ищца и е разпоредено с веществените доказателства по делото. Тази присъда е била обжалвана от защитника на подсъдимата адв. Е. М. с бланкови оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното й наказание с искане за отмяната й и за връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно за изменяването й с преквалификация на деянието й в по-леко наказуемо престъпление или намаляване на размера на наложеното й наказание с приложението на чл.66 ал.1 от НК. В съдебните прения защитникът е навел и доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при анализа на доказателствените материали, поддържайки алтернативните си искания. С решение № 66/28.05.2007 г. по ВНОХД № 39/2007 г. Бургаският апелативен съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда и е върнал делото за ново разглеждане от окръжния съд заради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото с присъда № 28/15.11.2007 г. по НОХД № 332/2007 г. на Окръжен съд-Сливен подсъдимата Л. отново е призната за виновна и е осъдена за извършено от нея престъпление по чл.115 от НК, като при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК й е наложено същото по размер наказание от 8 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим, а предявените граждански искове за претендираните от пострадалата Кр. Л. имуществени и неимуществени вреди са уважени изцяло в размер на 1000 лв за първите и 15 000 лв за вторите със законната лихва от датата на увреждането й до окончателното изплащане на сумите. Втората поред първоинстанционна присъда е била обжалвана от защитника на подсъдимата адв. М с подобна на първата въззивна жалба, в която бланково са били заявени същите оплаквания и направени същите искания към въззивната инстанция, която с решение № 11/27.03.2008 г. по ВНОХД № 241/2007 г. по описа на Бургаския апелативен съд е била потвърдена изцяло. Въз основа на касационна жалба от защитника на подсъдимата, със заявени отново бланково касационни основания по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК и с искане за изменяване на въззивното решение с преквалификация на деянието на жалбоподателката в такова по чл.118 или чл.119 от НК, съответно намаляване на размера на наложеното й наказание, с решение № 371/08.10.2008 г. по н.д. № 291/2008 г. ВКС – І н.о. е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за отстраняване на констатираните пропуски при формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите и по правилното приложение на материалния закон. С трето поред, въззивно решение № 153/25.11.2008 г. по ВНОХД № 220/2008 г. Бургаският апелативен съд е изменил втората присъда на Сливенския окръжен съд, като е преквалифицирал деянието на подсъдимита З. Л. от такова по чл.115 от НК в престъпление по чл.119 от НК, оправдавайки я по първоначално предявеното й обвинение, като е намалил размера на наложеното й наказание от 8 години на 4 години лишаване от свобода, променяйки първоначалния режим на изтърпяването му от строг в общ, а в гражданската част същата е коригирана, като искът за имуществени вреди е отхвърлен за разликата от 600 лв до предявения размер от 1000 лв, , намалена е дължимата се държавна такса за уважения размер на исковете на 624 лв, а в останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена. Така постановеното въззивно решение се атакува пред настоящата инстанция от защитника на подсъдимата адв. М, който пак с бланкова касационна жалба развива оплаквания за незаконосъобразност на същото и явна несправедливост на наложеното й наказание с искания за оправдаването й на “основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК”, за изменяването му с намаляване на размера на наказанието й и приложението на чл.66 ал.1 от НК и като последна алтернатива, връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав за “отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения”, като не се развиват каквито и да е доводи в подкрепа на което и да е от заявените касационни основания. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на жалбоподателката поддържа основно оплакването за явна несправедливост на наложеното й наказание и моли за намаляването му до размер, позволяващ прилагането на института на условното осъждане. Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира подадената касационна жалба от защитника на подсъдимата, с допълнително развитите доводи от съдебно заседание, за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Въззивното решение се атакува с формални доводи срещу процесуалната дейност на Съда по оценка на доказателствата и следващите се от тях правни изводи, включително и относно дължимата се на подсъдимата санкция. Тези оплаквания са били правени и пред въззивната инстанция и правилно в голямата си част са отхвърлени като неоснователни. ВКС намира, че при новото разглеждане на делото въззивният съд се е съобразил с указанията на предишния касационен състав по правилното приложение на материалния закон. Приетите за установени фактически положения произтичат от надлежно събрани, проверени и правилно оценени доказателства, поради което в голямата си част с основание са споделени от втората инстанция, която на свой ред е изложила собствен обстоятелствен анализ на доказателствата по делото и тяхната стойност. Съдът е оценил всички доказателствени източници, произнасяйки се по тяхната допустимост, относимост и достоверност, като по аналогичен начин е извършил и оценката на доказателствата и не се установява да е игнорирал или изопачил някои от тях. Той е възприел частично обясненията на подсъдимата Л. за развитието на конфликта с участието й и това на пострадалия, в анализа им и с останалите доказателства по делото, в които те са намерили подкрепа – показанията на свидетелите Й. Л. , А. Д. , Я. А. , М. К. , Д. К. , Д. Т. , М. Г. , Д. Д. (в по-голямата си част разпитани на досъдебното производство пред съдия, което е дало възможност да бъдат инкорпорирани към доказателствения материал чрез прочитането им в хода на съдебното следствие, протекло при второто разглеждане на делото по общия ред), данните от медицинското й освидетелстване след деянието. От друга с. , експертите от комплексната медико-физична експертиза са категорични за нанасянето поне на два удара в главата на пострадалия със значителна сила, довели според д-р Ч до тежка черепно-мозъчна травма, като смъртният изход е бил неизбежен, независимо от настъпилите усложнения при лечението му. Анализирайки поведението на подс. Л. в отделните етапи от конфликта, вещото лице д-р Г дава заключение последната да не е действала в състояние на силно раздразнение, а под влияние на силна емоция, отключила агресията й в хода на общото сбиване и нараняването й. ВКС намира, че източниците на данни за обстоятелствата по чл.102 от НПК са събрани по предвидения процесуален ред и са интерпретирани според действителното им съдържание, като въззивният съд е изпълнил задължението си по чл.339 ал.2 от НПК да изложи приетите за установени фактически обстоятелства, направил е обстоен анализ на доказателствата и е дал отговор на всички, направени му от страните възражения. Затова няма как да се удовлетвори искането на защитата на касаторката делото да се върне за ново разглеждане. Не е налице касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. В рамките на фактическите констатации законосъобразно е приложен престъпният състав по чл.119 от НК. Правилно установените фактически обстоятелства са онази рамка, в която ВКС е оправомощен да извърши проверка за правилното приложение на материалния закон и тя в случая убедително е очертана, като е прието, че изпълва с нужното съдържание обективните и субективни признаци на това престъпление. Защитата на подсъдимата твърде фриволно и непоследователно е поднасяла тезите си за отговорността й, преминавайки от такава по чл.119 или чл.118 от НК, през непредпазлива форма на вина и то в състояние на афект по чл.124 ал.2 от НК, до искане за пълното й оневиняване на основание чл.12 ал.4 от НК поради осъществяване на деянието в състояние на уплаха и смущение. Те обаче не държат сметка за резултатите от съдебното следствие и приетите за установени факти по обвинението, които в крайна сметка не се оспорват с каквито и да е доводи. Именно, съобразявайки задължителното за съдилищата тълкуване на нормите относно неизбежната отбрана и случаите на превишаването й в ППлВС № 12/73 г., т.4 и 5, Съдът е извършил пространно изследване доколко е имало противоправно нападение над жалбоподателката от с. на пострадалия Д. , било ли е прекъснато или не, застрашавало ли е живота и здравето на друг участник в конфликта от нейната група и доколко действията й са били адекватни на интензитета на това нападение с оглед използваното от нея средство за защита, броя, насочеността и силата на ударите в главата на последния. По този начин е отстранено констатираното в отменителното решение на ВКС – І н.о. нарушение на предишния въззивен състав при анализа на фактите и правната им трактовка. Затова, като е приел, че подс. Л. е превишила пределите на неизбежната отбрана, Съдът не е допуснал неправилно приложение на закона и не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Оплакванията и в тази насока са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Извършвайки преквалификация на деянието на жалбоподателката от чл.115 от НК в престъпление по чл.119 от НК, съдът е извършил нова индивидуализация на дължимото й се наказание в рамките на предвиденото за това престъпление. Отдадена е обаче прекомерна тежест на обстоятелствата, ценени като отегчаващи отговорността й – обществената опасност на деянието, завършило с отнемането на живота на сравнително млад човек, въпреки “че именно пострадалият с неправомерното си поведение е допринесъл за настъпването му”, употребата на алкохол от подсъдимата, което е била основната причина за повечето участници в няколкото последователни сбивания, включително и за пострадалия, склонността й към агресия в това й състояние, отразено от експерта д-р Г като отличителна черта на етноса, към който принадлежи. В същото време, налични са не малко смекчаващи отговорността й обстоятелства, в това число признанието на вината й още от стадия на разследването, трудовата й ангажираност, чистото й съдебно минало, макар и след настъпила реабилитация по право заради извършените от нея в миналото две престъпления. С основание негативно е отчетена активната й роля при възникването и развитието на конфликта с групата на пострадалия, обстоятелството, че е престанала да нанася удари по главата му едва когато ползваният от нея кол се счупил на две и пострадалият паднал на земята, към което тя се е отнесла напълно безразлично, въпреки сочените сега близки родствени отношения между тях. При тези обстоятелства, въпреки заявеното наказанието й да се определи при “лек превес на отегчаващите отговорността й обстоятелства”, съдът й е наложил наказание от 4 години лишаване от свобода, което е значително над средния размер на предвиденото за това престъпление. ВКС намира, че относимите към тежестта на санкцията й обстоятелства налагат да й бъде определено по-ниско по размер наказание, а именно такова в размер на 3 години лишаване от свобода, до който размер то следва да бъде намалено, съответно обжалваното решение изменено. То обаче следва да бъде изтърпяно ефективно от жалбоподателката, която вече веднъж е получила кредит при предишното си осъждане, но не си е направила съответните изводи да не накърнява чужда правна сфера. В случая, само поради обстоятелството, че пострадалият Д. и брат му св. Д са успели да се противопоставят на нападението на групата на касаторката е превърнало последната от нападателка в отбраняваща се и до промяна в правното отношение към извършеното от нея. То обаче не може да бъде омаловажавано както заради значимостта на засегнатите обществени отношения, така и заради необходимостта от по-сериозно въздействие върху дееца и останалите членове на обществото с оглед ограничаване извършването на подобен род деяния. ВКС намери, че няма основание за по-голямо смекчаване на наказанието на жалбоподателката и не следва да се уважава искането й за приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. С въззивното решение е отстранен пропускът на предишния състав на съда щото искът на К. Л. за имуществени вреди да остане уважен в пълен размер от 1000 лв, вместо до уважения от окръжния съд при първоначалното разглеждане на делото от 600 лв, за разликата над които първата постановена присъда не е била обжалвана в гражданско-отхвърлителната й част от повереника на ищцата. Правилно са преценени преживените от нея морални болки и страдания и искът й за неимуществени вреди е уважен за 15000 лв, който размер правилно не е бил коригиран. Пред касационната инстанция не се навеждат доводи за неправилност на въззивното решение в тези му части и няма основание за промяната му. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ИЗМЕНЯ въззивно решение № 153 от 25.11.2008 г. по ВНОХД № 220/2008 г., постановено от Бургаския апелативен съд, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимата З. М. Л., със снета по делото самоличност, наказание от 4-четири години лишаване от свобода на 3-ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: