Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * неоснователно обогатяване * обезщетение за временна нетрудоспособност * регресен иск * обедняване * суброгация * неправилна правна квалификация

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                     Р      Е     Ш   Е    Н    И  Е 

 

  459

 

гр.София,  08.06.2010г.

 

в  и м е т о  н а  н а р о д а

 

 

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май, две хиляди и десета година в състав:

 

 

                                                                          

                                  Председател:надежда зекова

Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА

светла бояджиева

 

при секретаря Ю. Г.

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1238 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.290, ал.1 ГПК.

Обжалвано е решение от 10.04.2009г. по гр.д. №126 / 2009г., с което Пернишки ОС е отхвърлил предявените от О. П. срещу А. Г. искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Жалбоподателят - О. П. моли да се отмени обжалваното решение като неправилно.

Ответницата А. Г. , лично и ч. процесуалния си представител, поддържа, че решението е правилно и следва да се остави в сила.

Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., с определение от 05.11.2009г. е допуснал касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК относно материално правния въпрос, касаещ възможността да се получи правна защита при допуснато разместване на ценности от една правна сфера към друга, било като това стане ч. иск, основан на неоснователното обогатяване или регресен такъв предявен по реда на чл.74 ЗЗД, по който въпрос има противоречиво произнасяне на съдилищата.

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 27.11.2008г. по гр.д. №2878/2008г. на Пернишки РС, е отхвърлил предявения от О. П. срещу А. Г. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 2 290,87 лева недължимо платено обезщетение за временна нетрудоспособност както и иска й с правно основание чл.86 ЗЗД в размер на 308,10лева лихви за забава до предявяване на иска, както и законната лихва до окончателното плащане на сумата. Съдът е приел за установено, че ответницата е била в отпуск от 06. 02.2007г. до 30.09.2007г. поради бременност и раждане, като е имала право на обезщетение за временна неработоспособност в размер на 2 290,87лева. Прието е по делото, че при извършена финансова ревизия е установено, че общината е платила обезщетението на ответницата, а последната е получила такова и от Районно управление “С” гр. П. и общината е била задължена да възстанови и е възстановила сумата 2 458,97 лева главница и 168,10лева лихви на РУ на СО. Съдът е приел, че О. П. е платила на законно основание – по силата на разпоредбата на чл.40 КСО, поради което ответницата не й дължи връщането на тази сума, като не намира приложение и разпоредбата на чл.74 ЗЗД, тъй като общината не е платила чуждо задължение, като е имала интерес от това.

Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК относно материално правния въпрос, касаещ възможността да се получи правна защита при допуснато разместване на ценности от една правна сфера към друга, било като това стане ч. иск, основан на неоснователното обогатяване или регресен такъв предявен по реда на чл.74 ЗЗД, по който въпрос има противоречиво произнасяне на съдилищата.

Настоящия съдебен състав намира за правилно разбирането дадено в решение от 18.12.2006г. по гр.д. №621/2006г. на ТК на ВКС и решение от 24.12.1973г.по гр.д. №2131/1973г. на ВКС, даващи отговор на въпроса какво може да се получи от лице, което е изпълнило едно чуждо задължение, като е имало интерес да направи това, т.е. че заплатилият чужд дълг има право да го търси от пряко задълженото лице.

При така дадения отговор на поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че обжалваното решение е недопустимо и следва да се обезсили. За да бъде уважен иск по чл. 59 от ЗЗД, както е приел съдът, трябва да е налице увеличение на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице и да липсва друга възможност за правната защита на обеднелия, като е установено, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтича от един и същ факт или от обща група факти. При това неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването. В случая общината – ищец е заплатила един чужд дълг-този на ответницата, като е имала правен интерес да стори това, тъй като е било задължена от проверяващ орган. С оглед твърденията в исковата молба искът не е за сума, с която ответницата, нямайки право да получи и получавайки я, се е обогатила и общината се е обеднила за нейна сметка. Ищцовата община е изпълнила едно задължение на ответницата, а именно да върне недължимо полученото обезщетение от Районно управление “С” гр. П. и може да търси същата сума от нея на основание чл.74 ЗЗД. Ищецът има друг иск против ответницата, затова и не възниква правото му на иск за неоснователно обогатяване. За да се изключи приложението на основното начало, че заплатилият чужд дълг може да търси заплатеното от пряко задълженото лице, това трябва да е изрично казано в закона. При положение, че в закона не е отказано на ведомството, което е възстановило платено от социално осигуряване обезщетение, правото да иска заплащането му от лицето, получило два пъти същото, следва, че това право съществува. Такава възможност съществува единствено в случаите на т.н. суброгация, т.е. встъпване в правата на удовлетворения кредитор.редената в чл.74 ЗЗД законна суброгация освен изпълнение на задължение, включва като елемент от фактическия състав и правен интерес от изпълнението. Правният интерес се разбира като опасност от настъпване на неблагоприятни имуществени последици по отношение на изпълняващия чуждото задължение, и то само във връзка с отношенията му с кредитора по първоначалното вземане, каквато в случая е налице.

Въззивният съд е бил длъжен въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства да даде точна правна квалификация на спорното право. Като е разгледал един непредявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД е постановил недопустим съдебен акт, поради което с оглед разпоредбата на чл.293, ал.4, във вр. чл.270, ал.3 ГПК въззивното решение следва да се обезсили, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Съдът ще следва да разгледа предявения иск на основание чл.74 ЗЗД по същество, като вземе предвид обстоятелството, че с изпълнението се освобождава длъжникът, спрямо неговия кредитор, но не и спрямо третото лице, което е изпълнило задължението, ако друго не следва от вътрешните им отношения, третото лице има право на регрес (обратен иск) срещу длъжника.

Предвид изложените съображения, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

О Б Е З С И Л В А решение от 10.04.2009г. по гр.д. №126 / 2009г. на Пернишки ОС.

 

В Р Ъ Щ А делото на същия съд за разглеждане спора по същество на предявеното основание.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: