Р Е Ш Е Н И Е № 118 гр. София, 29.03.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2836/2017 година Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Т. компания [фирма] със седалище в [населено място], представлявано от Я. Д. А. - председател на Съвета на директорите, за отмяна на влязлото в сила решение № 32 от 07.02.2017 г. по т. д. № 402/2016 г. на Апелативен съд П., потвърждаващо решение № 95 от 30.10.2013 г. по т. д. № 67/2011 г. на Окръжен съд Хасково, с което е обявена неплатежоспособността на Т. компания [фирма] с начална дата 15.06.2005 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, наложени са обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството и е свикано първо събрание на кредиторите. В молбата се поддържа, че след откриване на производството по несъстоятелност и в хода на неговото развитие е постановено решение № 34 от 30.12.2014 г. по т. д. № 67/2011 г. на Окръжен съд Хасково, с което съдът по несъстоятелност отказал да утвърди оздравителен план на Т. компания [фирма], обявил дружеството в несъстоятелност, прекратил дейността на предприятието му и правомощията на неговите органи, лишавайки ги от правото да управляват и да се разпореждат с имуществото от масата на несъстоятелността, и постановил да започне осребряване и разпределение на осребреното имущество. Независимо от посоченото решение с присъщото му незабавно действие, с решение № 19 от 20.01.2015 г. по т. д. № 29/2014 г. Апелативен съд - П. отменил решение № 95 от 30.10.2013 г. по т. д. № 67/2011 г. на Окръжен съд Хасково и отхвърлил молбата на Министерство на земеделието и храните за откриване на производство по несъстоятелност на Т. компания [фирма]. Решението на въззивния съд било отменено с решение № 75 от 20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., а делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - П., който се произнесъл с решение № 32 от 07.02.2017 г. по в. т. д. № 402/2016 г. като потвърдил решение № 95 от 30.10.2013 г. по т. д. № 67/2011 г. на Окръжен съд Хасково. Решението на Апелативен съд - П. влязло в сила след недопускане на касационно обжалване с определение № 348 от 08.06.2017 г. по т. д. № 1066/2017 г. на ВКС, І т. о. Молителят твърди, че от датата на постановяване на решение № 34 от 30.12.2014 г. по т. д. № 67/2011 г. на Окръжен съд - Хасково, с което е обявен в несъстоятелност с последиците по чл.711 ТЗ, не е представляван надлежно в производството по несъстоятелност. Поддържа, че след десезирането им съгласно чл.711, ал.1, т.3 ТЗ неговите управителни органи не са имали правото да го представляват нито лично, нито чрез упълномощени от тях лица, в т. ч. и адвокати, а с оглед прекратяването на предприятието синдикът също не е разполагал с представителни правомощия. Въпреки задължението по чл.101 ГПК да следи служебно за надлежното извършване на процесуални действия от страните, съдът по несъстоятелност не назначил особен представител на дружеството по чл.29, ал.4 ГПК, поради което всички процесуални действия в производството по несъстоятелност, извършени от управителните органи след датата на решението от 30.12.2014 г., следвало да се считат за неизвършени по аргумент от чл.101, ал.3 ГПК. Посочените обстоятелства, според молителя, обуславят наличието на основанията по чл.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 32 от 07.02.2017 г. по т. д. № 402/2016 г. на Апелативен съд - П., с което е потвърдено решение № 95 от 30.10.2013 г. по т. д. № 67/2011 г. на Окръжен съд - Хасково. Като самостоятелно основание за отмяна молителят е въвел и процесуалната недопустимост на влязлото в сила решение за откриване на производство по несъстоятелност. Недопустимостта на решението е обоснована със съображения, че производството по несъстоятелност е инициирано от ненадлежна страна - Министерство на земеделието и храните /МЗХ/, което не е имало качеството на кредитор на Т. компания [фирма] с вземане, произтичащо от търговска сделка (договор за заем), и не е разполагало с правото да представлява пред съда Държавата като действителен кредитор по заемната сделка. Ответниците Министерство на земеделието, храните и горите /М./ - [населено място], и [фирма] - [населено място], изразяват становища за неоснователност на молбата за отмяна по съображения, изложени от процесуалните им представители в проведеното по делото открито съдебно заседание. В писмените бележки, представени в заседанието от процесуалния представител на М. юрк. К., е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът [фирма] - [населено място], не заявява становище по молбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното : По допустимостта на молбата за отмяна : Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, като решението, чиято отмяна е поискана, попада в приложното поле на производството по Глава 24 ГПК „Отмяна на влезли в сила решения”. По основателността на молбата за отмяна : Производството по т. д. № 67/2011 г. е образувано пред Окръжен съд Хасково по подадена от Министерство на земеделието и храните (МЗХ) молба за откриване на производство по несъстоятелност на Т. компания [фирма]. В молбата по чл.625 ТЗ молителят се е легитимирал като кредитор на Т. компания [фирма] с парично вземане, произтичащо от допълнително кредитно споразумение /проект за пазари на едно в България № РД 50-678/14.08.2000 г./. С решение № 95 от от 30.10.2013 г. по т. д. № 67/2011 г. на Окръжен съд Хасково е обявена неплатежоспособността на Т. компания [фирма] с начална дата 15.06.2005 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, наложени са обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството и е свикано първо събрание на кредиторите. Решението е обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд - П. и е отменено с решение № 19 от 30.10.2013 г. по т. д. № 29/2014 г., като е отхвърлена молбата на МЗХ по чл.625 ТЗ. След подадена от МЗХ касационна жалба е образувано т. д. № 1608/2015 г. по описа на ВКС, І т. о., по което е постановено решение № 75 от 20.06.2016 г. за отмяна на решението на Апелативен съд - П. по т. д. № 29/2014 г. и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия апелативен съд. При новото разглеждане е постановено решение № 32 от 07.02.2017 г. по т. д. № 402/2016 г., с което е потвърдено решение № 95 от 30.10.2013 г. на Окръжен съд Хасково за обявяване неплатежоспособност и за откриване на производство по несъстоятелност на Т. компания [фирма] по молбата на МЗХ. Решението на Апелативен съд - П. е влязло в сила на 08.06.2017 г. след недопускането му до касационно обжалване с определение № 348 от 08.06.2017 г. по т. д. № 1066/2017 г. на ВКС, І т. о. С решение № 34 от 30.12.2014 г. по т. д. № 67/2011 г. на Окръжен съд Хасково е отказано утвърждаване на план за оздравяване на Т. компания [фирма] и дружеството е обявено в несъстоятелност с последиците по чл.711 ТЗ - прекратяване на дейността на предприятието, постановяване на обща възбрана и запор върху имуществото, прекратяване правомощията на органите, лишаване от правото на разпореждане и управление с имуществото от масата на несъстоятелността, започване на осребряване и разпределение на осребреното имущество. Решението е обжалвано пред Апелативен съд - П. и с решение № 222 от 17.07.2017 г. по т. д. № 309/2015 г. е обезсилено в частта, с която е отказано утвърждаване на оздравителен план, и е потвърдено в частта за обявяване на дружеството в несъстоятелност. От приложените към изброените дела доказателства се установява, че в производствата, развили се пред Апелативен съд - П. и пред Върховен касационен съд след постановяване на решение № 34 от 30.12.2014 г. по т. д. № 67/2011 г. на Окръжен съд Хасково, Т. компания [фирма] е представлявано от Я. Д. А. - председател на Съвета на директорите на дружеството, и от упълномощени от него (в посоченото качество) адвокати. Според данните в Търговския регистър, през периода на разглеждане на делата Я. Д. А. е бил овластен да представлява дружеството пред трети лица, като на 05.01.2015 г. в регистъра е вписано прекратяване на представителните му правомощия на основание решение по чл.710 ТЗ, а именно - решението от 30.12.2014 г. по т. д. № 67/2011 г. на Окръжен съд Хасково. След преценка на установените в производството за отмяна факти съставът на ВКС, Търговска колегия, намира, че не са осъществени поддържаните от Т. компания [фирма] основания по чл.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 32 от 07.02.2017 г. по т. д. № 402/2016 г. на Апелативен съд П., с което е потвърдено решение № 95 от 30.10.2013 г. по т. д. № 67/2011 г. на Окръжен съд Хасково. Отмяната на влязло в сила решение на основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК /в релевираната от молителя хипотеза - ненадлежно процесуално представителство/ е възможна, когато вследствие нарушаване на съответните съдопроизводствени правила заинтересованата от отмяната страна не е била надлежно представлявана в производството, по което е постановено решението. Ненадлежното представителство по смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК предполага страната да е била представлявана по делото от лице, което не е разполагало с произтичаща от закона или от валидно извършено упълномощаване представителна власт за извършване на съдопроизводствени действия. Основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.6 ГПК е приложимо, когато страната, която иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, при нарушаване на съответните правила е била или не е била представлявана от лице по чл.29 ГПК. Проявлението на основанието по чл.303, ал.1, т.6 ГПК предпоставя съдът да е назначил особен представител по чл.29 ГПК при отсъствие на уредените в ал.1 - ал.4 на чл.29 ГПК предпоставки или да е пропуснал да назначи особен представител, въпреки наличието на някоя от тези предпоставки. Молителят е обосновал отменителните основания по чл.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК с твърдения, че съдът по несъстоятелност е нарушил чл.101 ГПК като не е назначил особен представител на дружеството след прекратяване на правомощията на органите му с решението по чл.710 ТЗ, поради което дружеството не е представлявано надлежно в производството по несъстоятелност и в развилите се след решението по чл.710 ТЗ съдебни производства. Представителството на длъжника в откритото производство по несъстоятелност е предмет на специална уредба, съдържаща се в чл.635, ал.3 ТЗ. Съгласно чл.635, ал.3 ТЗ, в производството по несъстоятелност длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика. Представителната власт на органите на юридическото лице - длъжник за извършване на процесуални действия в рамките на производството по несъстоятелност не се прекратява след постановяване на решението по чл.710 ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност с последиците по чл.711 ТЗ. С решението по чл.710 ТЗ съдът по несъстоятелност прекратява правомощията на органите да управляват предприятието на длъжника - юридическо лице и да представляват длъжника в отношенията с трети лица - чл.711, ал.1, т.4 ТЗ. Десезирането по чл.711, ал.1, т.4 ТЗ не обхваща правомощия на органите да представляват длъжника с цел защита на неговите интереси в производството по несъстоятелност и в свързаните с него производства за обжалване на решението за откриване на производство по несъстоятелност и за обявяване на длъжника в несъстоятелност. По аргумент от чл.635, ал.3 ТЗ синдикът не участва в тези производства и не може да представлява длъжника - лично или чрез упълномощени от него лица, тъй като представителството в тях е извън предоставените му правомощия по чл.658, ал.1 ТЗ. В производството по несъстоятелност пред Окръжен съд - Хасково, както и в развилите се пред Апелативен съд - Х. и Върховен касационен съд производства за обжалване на решенията за откриване на производство по несъстоятелност и за обявяване в несъстоятелност, молителят Т. компания [фирма] е представляван от адвокати, упълномощени от вписания в Търговския регистър законен представител на дружеството - председателят на Съвета на директорите Я. А.. Упълномощаването е извършено в рамките на правомощията на законния представител по чл.635, ал.3 ТЗ, които не са прекратени след постановяване на решение № 34 от 30.12.2014 г. на Окръжен съд - Хасково, с което дружеството е обявено в несъстоятелност с последиците по чл.711 ТЗ. След като процесуалното представителство е осъществено от лице, упълномощено валидно от органния представител на дружеството съобразно произтичащата от закона и от устройствения акт представителна власт и в рамките на правомощията по чл.635, ал.3 ТЗ, не е налице хипотезата на ненадлежно представителство на страната по смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основанието по чл.305, ал.1, т.5 ГПК следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Назначаването на особен представител по чл.29, ал.4 ГПК е предвидено в процесуалния закон като правен способ за преодоляване на противоречия между интересите на представляван и представител за целите на конкретно производство. Според възприетото в практиката на ВКС разрешение, противоречие в интересите по смисъла на чл.29, ал.4 ГПК е налице, когато представителят действа от името на представлявания и от свое или чуждо име в един и същ процес и интересите им са насрещни, т. е. представляван и представител са насрещни страни по материалноправния спор, предмет на делото, или двете страни се представляват от едно и също лице. Молителят се е позовал на отменителното основание по чл.29, ал.4 ГПК, без да твърди, че след постановяване на решението по чл.710 ТЗ е възникнало противоречие в интересите на законния представител на Т. компания [фирма] - председателят на Съвета на директорите Я. А., и дружеството. От данните по делото за несъстоятелност не може да се направи извод, че е съществувало противоречие по смисъла на чл.29, ал.4 ГПК, налагащо назначаване на особен представител, който да представлява дружеството в производството по несъстоятелност, респ. в съдебните производства по обжалване на решението за откриване на производството по несъстоятелност. При отсъствието на предпоставките на чл.29, ал.4 ГПК за съда по несъстоятелност, а съответно и за съдебните инстанции, пред които е реализирано обжалването, не е съществувало основание да назначат особен представител на дружеството, което по силата на чл.635, ал.3 ТЗ е следвало да се представлява и е представлявано от своя органен представител, съответно от упълномощен от него адвокат. В съответствие с така формирания извод молбата за отмяна не може да бъде уважена и на второто поддържано основание - чл.303, ал.1, т.6 ГПК. Отмяната по реда на чл.303 и сл. ГПК е процесуален способ за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо, но са неправилни поради наличие на някое от изчерпателно изброените в чл.303, ал.1, т.1 - т.7 ГПК основания. Недопустимите съдебни решения са извън приложното поле на отмяната, поради което доводите на молителя за процесуална недопустимост на постановеното от Апелативен съд - П. въззивно решение № 32 от 07.02.2017 г. по т. д. № 402/2016 г. и на потвърденото с него решение № 95 от 30.10.2013 г. по т. д. № 67/2011 г. на Окръжен съд Хасково нямат значение за произнасянето по основателността на молбата за отмяна. Въпросът дали МЗХ е притежавало изискуемата от закона материалноправна легитимация за иницииране на производството по несъстоятелност е разрешен окончателно с влизане в сила на решението, с което молбата по чл.625 ТЗ е уважена. Молителят не сочи нови обстоятелства или доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, налагащи пререшаване на посочения въпрос, а въвежда съображения за неправилност на извършената в производството за разглеждане на молбата преценка, че МЗХ има качеството на кредитор с права по чл.625 ТЗ. Като неотносими към отменителните основания по чл.303, ал.1, т.1 - т.7 ГПК тези доводи и съображения не следва да се обсъждат. Предвид изложеното, молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. В зависимост от изхода на производството за отмяна молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника М. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., за което е направено искане в хода на устните състезания по делото. Ответникът по молбата [фирма] не е претендирал разноски, поради което разноски не следва да му бъдат присъждани. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. компания [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК на влязлото в сила решение № 32 от 07.02.2017 г. по т. д. № 402/2016 г. на Апелативен съд П., с което е потвърдено решение № 95 от 30.10.2013 г. по т. д. № 67/2011 г. на Окръжен съд Хасково. ОСЪЖДА Т. компания [фирма] с ЕИК[ЕИК] да заплати на Министерство на земеделието, храните и горите - [населено място], сумата 300 лв. /триста лв./ - юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :