Р Е Ш Е Н И Е № 211 Гр.София, 06.11. 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети октомври, 2019 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРАСТАМБОЛОВА ПЕТЯ ШИШКОВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора КОМОВ изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.875/19 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №21/21.05.10„9 г.,постановена от ОС-Стара Загора /СтЗОС/ по Н.Д.131/19 г., подсъдимите Г. И. Г. и А. А. И. са признати за виновни и осъдени за извършено от тях престъпление по чл.199,ал.1,т.4 вр.чл.198,ал1 вр.чл.20,ал.2 вр.ал.1 вр.чл.29, ал.1,б.А и Б НК и вр.чл.373,ал.2 вр.чл.58 А вр.чл.54 НК им е наложено наказание от по осем години лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим. С решение №141/12.07.19 г.,постановено от АС-Пловдив /ПАС/, първи наказателен състав, по В.Н.Д.320/19 г., съдебният акт е изменен, като наложеното наказание за всеки един от дейците е намалено на 7 години и 4 месеца. В останалата част присъдата е потвърдена. Недоволни от така постановения съдебен акт са останали подсъдимите, които чрез своите служебни защитници атакуват същия с оплаквания за допуснати нарушения по чл.348,ал.1,т.1 и 3 НПК. Молят или за намаление на наказанието от страна на ВКС, или специално по жалбата на Г., във връзка с дължимото наказание, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела подсъдимите и техните защитници поддържат жалбите с изложените в тях доводи. Представителят на ВКП намира, че същите следва да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите и аргументацията по тях, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Въззивната инстанция е положила всички възможни усилия да отговори на изложените пред нея доводи относно несъстоятелността на упреците към съдебното становище на първостепенния съд досежно наложените на двамата подсъдими наказание. И се е справила успешно с тази си дейност. ПАС е взел предвид както всички смекчаващи, така и всички отегчаващи обстоятелства, като отчетливо е отразил съответните си несъгласия и в тази връзка, е намалил първоначално наложените на касаторите наказания лишаване от свобода в съответствие с нормата на чл.58 А НК. Въпреки възраженията на подсъдимите, в крайна сметка е повече от ясно защо не е приложена разпоредбата на чл.55 НК. Този съд се солидаризира със становището на ревизирания съдебен състав и не намира допълнителни аргументи, които да експлоатира в посока на несъгласието на защитниците. Няма съмнение, че сумата, предмет на грабежа, не е голяма. Няма съмнение, че насилието, реализирано срещу пострадалия, не е дотолкова сериозно. Но също така няма съмнение, че отчетеното безлюдно място, на което е извършено деянието, макар и да не е избрано по нарочен начин от дейците /престъплението е реализирано спонтанно, но няма данни да е заради изпитвано чувство за глад, както се твърди от защитата, още повече, че въобще не е било ясно какви са вещите, които се отнемат/ е преценено от решаващия съд като необезпокоявано, що се касае до оказване на помощ на потърпевшия, възрастен и до голяма степен немощен човек. Доброволното връщане на голяма част от отнетото освен това се дължи на обстоятелството, че касаторите са били заловени изключително близко до времето, когато са осъществили престъпното деяние, и на практика не са били в състояние да се противят на незабавните действия на полицейските органи. Казаното е независимо от обстоятелството, че решаващата инстанция е взела предвид коментираните факти в полза на жалбоподателите. По-нататък, категорично не може да бъде възприета позицията, че при случаи като процесния, според защитата, съдилищата били налагали по-ниски наказания. Известно е, че всеки казус е въпрос на конкретика и освен обществената опасност на самото деяние, при индивидуализацията на наказанието се взима предвид и тази на самия извършител. В случая, доколкото за авторството на деянието няма никакъв спор, въззивната инстанция внимателно е изследвала личната обществена опасност на всеки от подсъдимите, давайки съответна оценка при определяне на дължимото наказание. В този смисъл не може да се търси идентичност при налагане на наказанието с оглед различни с други дела ценими обстоятелства. Що се касае до подбудите за извършване на престъплението, коренящи се според защитата във факта, че дейците са малограмотни и с лоши биографични данни, поради което не могат да си намерят работа за издръжка на себе си и семействата си, е невъзможно същите да бъдат преценявани на плоскостта на смекчаващите отговорността фактори по изисквания в жалбите начин. И това е така, предвид липсата на резон преодоляването на цитираните обстоятелства да е допустимо да става за сметка на извършване на престъпление срещу личността и собствеността на друг. Не е вярно на следващо място, че отмерените наказания са по-близо да максимума на лишаването от свобода, визирано в санкционната част на материалната наказателно-правна норма /по жалбата на касатора И./. Напротив, определеното такова е малко над средата и за тази му същност са изписани съображения от ПАС. Този съд се съгласява с тезата и няма какво да добави. На последно, но не по важност място, е повече от неоснователно възражението, изтъкнато в жалбата на подсъдимия Г., че не става ясно по диспозитив какво е общото наложено на този конкретен деец наказание. Както е прието в постановките на т.2 от ТРОСНК 2/15 г., относими към определяне на наказанието при съкратено съдебно следствие в неговия втори вариант, каквото е проведеното процесно производство, „в диспозитива на присъдата съдът посочва редуцирания размер на наказанието и правното основание за това-чл.58 А,ал. 1 от НК.“ В мотивите от друга страна, отбелязва съответния размер на обсъжданото наказание, определено според правилата на общата част, както и какъв е конкретният размер на същото след приложената редукция с една трета. В процесния случай тези правила са спазени. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №141/12.07.19 г., постановено от АС-Пловдив, първи наказателен състав по В.Н.Д.320/19 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/