Р Е Ш Е Н И Е № 334 Гр. София, 11 юли 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЮРИЙ КРЪСТЕВ 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 680 по описа за 2013 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения В. М. Д. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 123/ 2012 г. на Окръжен съд – Разград, отмяна на решение № 94 от 19.09.2012 г. и оправдаване на молителя, а при алтернативност – връщане на делото за ново разглеждане. Искането се позовава на посочените в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК основания за допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. В искането са развити съображения само за процесуално нарушение, свързано с отказ да бъдат допуснати доказателства, както и за несправедливост на наказанието, обосновано от първата инстанция с неправилно приетите като отегчаващи обстоятелства незавършени наказателни производства срещу осъдения (повторено и във въззивното решение), както и с взетия предвид обвинителен акт на Районна прокуратура-Пазарджик, по което дело молителят бил оправдан. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият и неговият защитник (адв. С. А.) поддържат искането . Представителят на Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно и предлага да бъде отхвърлено, тъй като деянието и неговото авторство са безспорно доказани, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание преценява като неоснователно занижено. Частният обвинител и граждански ищец И. С. Р. не взема становище по делото. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 94 от 19.09.2012 г. по в.н.о.х.д. № 123/ 2012 г. Разградският окръжен съд потвърдил присъда № 159 от 29.03.2012 г., постановена по н.о.х.д. № 632/ 2011 г. на Разградски районен съд, с която осъденият В. М. Д. бил признат за виновен в това, че в периода 04.08. – 31.10.2009 г. в [.....], в качеството на длъжностно лице – управител на [фирма], [.......], с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение Управляваното от осъдения В. М. Д. дружество [фирма] ще изработи работен проект за фотоволтаична електроцентрала с мощност 100 kWp, ще осигури финансиране за изграждане на обекта, ще го изгради и пусне в експлоатация. у И. С. Р. и с това й причинил имотна вреда в големи размери – 46 939.92 лв, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 3 и 5, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил, на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от 5 години. На основание чл. 67, ал. 3 от НК, съдът постановил през време на изпитателния срок изпълнението на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 от НК (включване в курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие). На гражданския ищец и частен обвинител И. С. Р. присъдил обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 46 939.92 лв, заедно със законната лихва от 31.10.2009 г. до окончателното им изплащане. В тежест на осъдения съдът възложил направените по делото разноски и задължението за плащане на държавната такса. Процесуално допустимото искане на осъдения Д. за възобновяване на въззивното производство по делото е неоснователно. Твърдението за нарушение на материалния закон не е мотивирано от осъдения с конкретни съображения, поради което касационният съд не дължи произнасяне по непредявени доводи. Становището на осъденото лице, че не е извършил престъплението, не съдържа аргументи в подкрепа на предявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК. Недоволството от постановените съдебни актове е породено от отказите на първоинстанционния съд да удовлетвори направените от осъдения и неговия защитник доказателствени искания. Поначало съдът не е длъжен да уважи всяко искане за събиране на доказателства, направено от страните в процеса, макар съдебното производство да е състезателно (чл. 12, ал. 1 НПК). Той следва да признае за основателно само това доказателствено искане, което допринася за разкриване на обективната истина по делото, съобразно въведения в чл. 13 от НПК принцип. Съдът дължи произнасяне по всяко направено в процеса искане, което следва изрично да уважи или да отхвърли с ясни и убедителни доводи. Първоинстанционният съд е удовлетворил част от доказателствените искания на осъдения Д. и неговия защитник (напр. с назначаването на съдебно-графическа експертиза, приобщаването на скица като писмено доказателство и разпитът на допълнително посочени от защитата свидетели), но останалите отхвърлил като неоснователни. Така например съдът е счел за правен въпрос каква е процедурата за кандидатстване по проекти на ДФ „Земеделие”, с които съображения отхвърлил искането да се изиска справка (л. 88-89, н.о.х.д. №632/ 2011 г.); събирането на информация за датата на отваряне на „Програма 312” за развитие на селските райони през 2009-1010 година, което обстоятелство не е свързано с предмета на доказване; установяване на факта дали са осчетоводени извършените плащания между дружествата на пострадалата Р. и на осъдения Д. (което не променя измамливото поведение на дееца). Отхвърлените искания не са били подновени с въззивната жалба, нито осъденият е направил такива за събиране на нови доказателства или за проверка на вече събраните по-рано, поради което и въззивната инстанция не е допуснала нарушения на процесуалните права на жалбоподателя като страна в процеса. Възражението за допуснато съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е неприемливо и подлежи на отхвърляне. С основание осъденият е възразил по начина, по който съдилищата индивидуализирали неговото наказание, приемайки за отегчаващо обстоятелство повдигнатите му други обвинения. В мотивите си районният съд счел личността на дееца за преобразена в негативен облик и с лош отзив в обществото, като се позовал на справка за други водени срещу осъдения Д. наказателни дела (л. 15, н.о.х.д. № 632/ 2011 г.) и копие на изготвен обвинителен акт по едно от тях (пак там, л. 50-55). В съображенията си съдът е цитирал съдебна практика Р 587-96-І, Р 463-99-І., а въззивната инстанция потвърдила в преценката си вече изброените от първоинстанционния съд смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и възприела отново висящите наказателни производства за отегчаващо обстоятелство, с което допуснала същата грешка. Наличието на неприключили (висящи) наказателни производства не може да се приеме като доказателство по делото (вкл. и относно личността на дееца), тъй като би довело до нарушаване на една от основните гаранции на правото на защита на обвиняемия - презумпцията за невиновност, закрепена в чл. 31, ал. 3 КРБ и чл. 16 НПК. Презумпцията гласи, че обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Тя изисква от всички държавни органи да третират обвиняемия като невинен по всички наказателни производства, докато вината му не бъде доказана по категоричен и несъмнен начин с влязла в сила присъда. Действието на презумпцията се разпростира не само върху конкретното наказателно производство, но и спрямо всички други неприключили наказателни дела, водени срещу това лице. Когато висящите дела се приемат за отегчаващо личността на дееца обстоятелство държавните органи го възприемат за виновен преди вината му да е доказана по несъмнен и необратим начин (с влязла в сила присъда), а това накърнява презумпцията за невиновност. По този начин са постъпили и съдебните състави по вече приключилото дело – те не са спазили изискването на цитираните по-горе норми. Позовали се на неправилна и поради това – изолирана съдебна практика, за което свидетелстват ограничените на брой решения, в които тя е отразена, отдалечеността им във времето и липсата на по-нови решения, които да ги повтарят. Неспазването на презумпцията за невиновност е довело да нарушаване на закона и до неправилно определяне на отегчаващите обстоятелства. Грешката на съдебните състави може да бъде поправена, като се изключи от общия обем индивидуализиращи обстоятелства събраната по недопустим начин информация. По този начин ще бъдат редуцирани отегчаващите отговорността обстоятелства и това може да наложи намаляване на наказанието. Намесата е наложителна ако след преоценката на обстоятелствата се окаже, че санкцията очевидно вече не съответства на обществената опасност на деянието, на дееца, както и на целите по чл. 36 от НК. Настоящият случай не е такъв. Повторната оценка на индивидуализиращите предпоставки дала основание на въззивната инстанция да приеме превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, а наказанието като твърде снизходително, защото било определено под предвидения в закона среден размер. С изваждането на неправилно определеното отегчаващо обстоятелство (както впрочем и на „липсата на критичност”, защото осъденият неотклонно изразявал позицията си за невиновен) се постига относителен баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, а размерът на санкцията е определен като при превес на смекчаващите обстоятелства. Липсва очевидно несъответствие по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК, поради което не се налага необходимостта от занижаване на санкцията. Не е налице и претендираното от осъдения касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Искането на осъдения В. М. Д. като неоснователно подлежи на отхвърляне. Не се откриват предпоставките за възобновяване на въззивното производство. Върховният касационен съд по изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. М. Д. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 123/ 2012 г., по описа на Окръжен съд – Разград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.