Ключови фрази
Укриване и неплащане на данъчни задължения * субект на данъчно престъпление * неправилна правна квалификация * съучастие * посредствено извършителство


12

Р Е Ш Е Н И Е

№ 80

гр.София, 19 юли 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

при участието на секретаря Илияна Петкова и на прокурора от ВКП Атанас Гебрев, разгледа докладваното от съдията Вероника Имова, наказателно дело № 282/2016 год. на ВКС, ІІІ н.о., въз основа на данните по делото и на закона, прие следното:

Производството по делото е образувано по касационен протест от прокурор при АП – гр.Пловдив срещу въззивно решение № 19 от 25.01.2016 год. по внохд № 282/2015 год. на Апелативен съд гр.Пловдив, с което е потвърдена присъда № 28/11.03.2015г. по нохд 573/14г. на Окръжен съд гр.Пловдив
В протеста се изтъкват касационни основания по чл. 348, ал.1,т.т.1 и 2 от НПК.
Твърди се, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. В подкрепа на тези твърдения се изтъкват следните доводи: при формиране на вътрешното си убеждение предходната и първа инстанции не са съобразили ССЕ по внохд № 196/13 год. на ОС Пловдив и не са изложили съображения защо игнорират изводите й, а са възприели заключенията на ССЕ от досъдебното производство л.13-24, том.ІІ и л.23-26 по нохд№784/12 год. и по нохд№573/14 год. на ПОС; от реализираните доходи за 2007 год. от подсъдимия неправилно са приспаднати на основание чл. 22, ал.1,б.”г” от ЗОДФЛ 35% от „необходими и присъщи разходи” за извършване на услуги с личен труд за 2007 год., за които е следвало да се установи, че подсъдимият е сключил договори за изработка със свидетелите – шофьори, каквито правоотношения с тези лица, с предмет – вещ, той не е имал; неправилно е приложен чл. 29, ал. 1,т. 3 от ЗДДФЛ по отношение на реализирания доход от подсъдимия за 2008 год. като са приспаднати 25% необходими и присъщи разходи, т.к. законът не е действал към този момент - влязъл е сила на 01.01.2010 год./ спр. обн., ДВ, бр.95/2009 год./, т.е., след инкриминирания период; неправилно е приложен законът като е прието, че реализираните доходи от подсъдимия не са от „други източници” по см. на чл. 35 от ЗДДФЛ; няма съображения дали доходите на подсъдимия са от стопанска дейност; пренебрегнати са доказателствата, че К. е действал като пълномощник на дружествата по ЗЗД, използвани като данъчно задължени лица /ДЗЛ/ по отношение реализираните доходи от таксиметрова дейност; липсва анализ на показанията на свидетелите- таксиметрови шофьори и на свидетелите – собственици на дружества по ЗЗД П., К., Н., К., Б., че в регистрираните дружества по ЗЗД не са постъпвали никакви приходи, въпреки дейността по извършване на таксиметрови услуги, за които именно подсъдимият и таксиметровите шофьори са уговаряли тези дружества да поемат данъчните им задължения; игнорирани са данните от показанията на свид.В., която по указания от подсъдимия е подготвяла нулеви данъчни декларации за тях по чл. 92 от ЗКПО.
В протеста се посочва като съществено процесуално нарушение и неизпълнението на указанията на ВКС в отменителното решение по н.д. № 2025/13 год. на ВКС, ІІ н.о.
Касационното основание за нарушение на материалния закон е за неправилно оправдаване по обвинението ; доказано е авторството на деянието от подсъдимия изготвянето и използването на декларацията по чл. 124 от ДОПК за които е използвана фигурата на посредствено извършителство, поради което неправилно е оправдан по чл. 313, ал.1 от НК; съставянето на декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК не се поглъща от състава на престъплението по чл. 255 от НК; потвърждаването на неистина и затаяването на истина в декларация като част от изпълнителното деяние по чл. 255, ал. 1 от НК е свързано с годишните данъчни декларации на данъчно задължените лица, но не и с ревизията по ДОПК, която е била извършена с цел установяване на данъчни задължения като процесната декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК е елемент от ревизионното производство и няма отношение към наказателната отговорност по чл. 255, ал.1 от НК. Иска се отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция.
В съдебното заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа протеста. Не са обсъдени всички доказателствени източници, поради което вътрешното убеждение на съда не е формирано според правилата за обективно всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Подсъдимият М. К. и защитата му адвокат К. оспорват протеста и молят да се остави в сила въззивното решение. Защитата прави довод да се очертае предмета на касационна проверка като се изключат въпросите извън обхвата на повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция, след отменителното решение на ВКС; поддържа доводи за поглъщане на състава на документно престъпление по чл. 313 от НК от състава по чл. 225, ал.1,т.2 от НК и се аргументира с принципни положения в ТР №1/2009 год. на ОСНК.
В правото си на лична защита и в изказаната последна дума подсъдимият подкрепя аргументите на своя защитник и моли да се остави в сила решението на АС гр.Пловдив.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ В ПРОТЕСТА, СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ и ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА В ПРЕДЕЛИТЕ ПО чл. 347, ал. 1 от НПК,, УСТАНОВИ СЛЕДНОТО:
С присъда № 1 от 14.01.2013 г., постановена по нохд № 784/2012 г. на Пловдивския окръжен съд подсъдимият М. Т. К. е признат за виновен в това, че през периода 21.04.2008 г. – 27.04.2009 г. в [населено място], област П., при продължавано престъпление, в съучастие с неизвестно лице като помагач (който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез полагане подписа на подсъдимия в годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 16213481/21.04.2008 г. и в годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 16212732/27.04.2009 г.) и чрез посредствен извършител Г. Б. В., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – данък общ доход общо в размер на 10 604.53 лв., като е затаил истина и е потвърдил неистина, както следва: в годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 16213481 от 21.04.2008 г. за данъчен период 01.01.2007 г. – 31.12.2007 г. - „Част ІV – Изчисляване на данък върху общата годишна данъчна основа за 2007 г.”, т. 6 „Годишна данъчна основа за доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ”, е затаил истина за доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ в размер на 58 100 лв., получени през 2007 г., а в т. 10 „Данък върху общата годишна данъчна основа”, е потвърдил неистина като е посочил, че данъкът върху общата годишна данъчна основа е 0, при дължим данък общ доход в размер на 7 211.90 лв., с което е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 7 211.90 лв. данък общ доход; в годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 16212732 от 27.04.2009 г. за данъчен период 01.01.2008 г. – 31.12.2008 г. - „Част ІV – Изчисляване на данък върху общата годишна данъчна основа за 2008 г.” в т. 5 „Годишна данъчна основа за доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ” е затаил истина за доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ в размер на 54 195 лв., получени през 2008 г., а в т. 9 „Данък върху общата годишна данъчна основа” е затаил истина, че данъкът върху общата годишна данъчна основа е в размер на 3 392.63 лв., с което е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 3 39,.63 лв. данък общ доход, поради което и на основание чл. 255, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 800 лева.
Подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 4, вр. ал. 1 от НК за данъчни задължения в особено големи размери за разликата до 18679,50 лв.
Със същата присъда съдът е признат за виновен и в това, че на 01.06.2009 г., в съучастие с неизвестно лице помагач (който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез полагане подписа на подсъдимия в декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК), чрез посредствен извършител И. Х. У., в писмена декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК в част V „Реализирани доходи”, която по силата на закон – ДОПК, се дава пред орган на властта при ТД на НАП за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - данни за имуществото, вида и размера на направените разходи, източници на доходи и участия в управителни и надзорни органи на юридически лица за финансовата 2007 г., е затаил истина относно доходи, реализирани от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ през данъчен период 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. – получени приходи в размер на 58 100 лв., с цел да избегне заплащането на дължим данък общ доход в размер на 7 211.90 лв., поради което и на основание чл. 313, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК е осъден на една година лишаване от свобода.

Признат е за невиновен и е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за разликата до размера на дължимия общ данък до сумата от13260лв.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на подсъдимия общо най-тежкото наказание от определените за отделните престъпления - две години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от четири години, а на основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 800 лв. към наложеното общо най-тежко наказание.В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото от 360 лв.

Присъдата е потвърдена с въззивно решение № 145 от 14.08.2013 г. по ВНОХД №196/2013 г. на Пловдивския апелативен съд /образувано по протест и по жалба от защитата на подсъдимия/.
С касационно решение № 527/ 004.2014 год. по н.д.№ 2025/2013 год. на ВКС, ІІ н.о. / образувано по касационна жалба от защитата на подсъдимия/, са отменени въззивното решение № 145 от 14.08.2013 г. по ВНОХД № 196/2013 г. на Пловдивския апелативен съд и потвърдената с него присъда № 1 от 14.01.2013 г. по НОХД № 784/2012 г. на Пловдивския окръжен съд в осъдителните им части и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд гр.Пловдив.

При новото разглеждане на делото от Окръжен съд Пловдив с присъда № 28 от 11.03.2015 год. по нохд№ 573/2014 год.подсъдимият К. е признат за невиновен и е оправдан по обвиненията по чл. 255, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, ал. 4, вр. ал. 1 от НК и по чл. 313, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК.
С въззивно решение № 19 от 25.01.2016 год. по внохд № 282/15 год. на Апелативен съд гр.Пловдив / образувано по протест на прокурор от ОП Пловдив/ присъдата е потвърдена.
Касационният протест срещу въззивно решение № 19 от 25.01.2016 год. по внохд № 282/15 год. на Апелативен съд гр.Пловдив е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Делото се разглежда за втори път пред касационната инстанция. Пределите на настоящата проверка за правилното приложение на закона са лимитирани както от кръга на наведените в касационния протест основания и данни в тяхна подкрепа, така и в рамките на обвинението срещу подсъдимия К. извън влязлата в сила оправдателна част на присъда от 14.01.2013 год. по нохд№ 784/2012 год. на ПОС, потвърдена с въззивно решение № 145 от 14.08.2013 г. по ВНОХД № 196/2013 г. на Пловдивския апелативен съд.
Проверката показа, че са изпълнени указанията в отменителното решение на ВКС за отстраняване нарушенията на закона.
При формиране на вътрешното си убеждение инстанциите по установяването на фактите не са допуснали нарушения на правилата по НПК, обезпечаващи формалната правилност на вътрешното убеждение на съда. Приетата за установена фактическа обстановка, очертана от предмета на доказване по чл.102 от НПК, е изведена от цялостната проверка и анализ на доказателствата и доказателствените средства, от обясненията на подсъдимия К., от показанията на свидетелите Г. Б., Е. У., П. Ш.,М. П., П. Г., В. П., П. П., А. Х. - разпитани в хода на съдебното следствие, от заключенията на ССЕ-зи, от показанията на множеството свидетели таксиметрови шофьори, разпитани на досъдебното производство, за приобщаване показанията на които страните са постигнали съгласие на основание чл. 371,т.1 от НПК да не се провежда разпит на тези свидетели в съдебно заседание, а показанията им да се ползват от съда при постановяване на присъдата. Акцент при изясняване на релевантните факти е отдаден на фактическия източник за формиране доходите на подс.К. през инкриминираните два периода, източник на данъчни задължения. Безспорно е установено от фактическа страна, че подсъдимият К. в лично качество като физическо лице е подпомогнал свидетелите, водачи на таксиметрови автомобили, с извършване на редица услуги срещу комисионно възнаграждение като регистрация на касовите апарати с фискална памет, монтирани във всеки от автомобилите, регистрацията и оформянето на необходимите документи за таксиметров превоз. В показанията, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени в съдебната фаза, свидетелите- таксиметрови шофьори са изяснили дейността си по отдаване таксиметрови услуги, която през 2007г. и 2008г. е била подпомогната от подс.К.. Изяснено е по делото, че подсъдимият е съдействал на същите лица да използват законовата възможност други граждански субекти да бъдат регистрирани като данъчно задължени лица относно доходите от реализираните от тях таксиметрови услуги , т.е. плащането на данъчните задължения да се възложи на дружества, създадени не като юридически лица по Търговския закон, а като сдружения за постигане на обща стопанска цел по чл. 357 и сл. от ЗЗД.
Безспорно е опровергана тезата на обвинението, че подс. К. чрез съзнателно създаване и използване на неистински документи–пълномощни и договори за учредяване и регистрация на въпросните дружества по ЗЗД, с които го е снабдило неизвестното лице, бил действал като пълномощник на дружествата по ЗЗД, използвани като данъчно задължени лица /ДЗЛ/ по отношение реализираните доходи от таксиметрова дейност. По делото са събрани и анализирани доказателства, съдържими в доказателствените източници, установяващи точно обратното на тази теза на обвинението. От съществено значение е позоваването на съда в мотивите на въззивното решение на влязлата в сила присъда №197/ от 09.05.2012 год. по НОХД № 603/2012г. на Пловдивския районен съд, потвърдена с въззивно решение №312 от 25.10.2012 год. на Пл.ОС по внохд№ 1146/2012 год., с която подс.К. е оправдан по обвинението да е ползвал съзнателно неистински пълномощни от името на лицето М. В. П., Р. П. П. и Е. И. К. като собственици на дружествата по ЗЗД, съответно - /фирма/- П. /фирма/- П. и /фирма/-П.. Оправдан е по обвинението и да е съставил неистински документи – договори за учредяване на дружествата по ЗЗД, както следва: /фирма/- П. между М. П. и Р. П. ; /фирма/- П. между М. П. и Р. П. и /фирма/-П. между М. П. и Е. К.. При съобразяване със задължителната материална и формална сила на цитирания съдебен акт, при внимателната и съвкупна оценка на показанията на свидетелите Ш., П. К., както и от заключението на ССЕ по нохд№573/14 год. на ПОС безспорно е изяснено от предходните две съдебни инстанции, че доходите на подс. К. не са получени като пълномощник на процесните дружества по ЗЗД, както и че той не е знаел за фиктивния характер на тези дружества , поради което е верен изводът, че той не е целял укриването на реализираните приходи от таксиметровите услуги от шофьорите, на които е регистрирал касови апарати с фискални устройства на името на тези дружества като данъчно задължени лица.
Уговорката на подсъдимия с неизвестното лице, представило се за „М. П.”, да събира месечните суми от шофьорите в рамките от 50 лв., до 100 лв., ползващи регистрацията на тези дружества като ДЗЛ, правилно е отчетена от инстанциите по фактите като недаваща основание за безспорен извод, че К. е действал като пълномощник на процесните дружества. Този извод е обусловен и от анализа на доказателствените източници, от които е установено, че К. е получавал комисионна в размер на 20% от размера на получаваните от шофьорите суми, предавани от него на лицето, представило се за съдружник в процесните дружества. Неоснователно се твърди в протеста за липсата на анализ на показанията на свидетелите- таксиметрови шофьори и на свидетелите – „собственици на дружества по ЗЗД”- П., К., Н., К., Б.. По делото е безспорно установено, че договорите за учредяването на тези дружества са неистински частни документи. Следователно, те не са имали реална дейност и никакви приходи. В тях не са постъпвали средства от таксиметрови услуги. Установените фактически данни по делото не сочат подс.К. да е знаел за фиктивността на процесните дружества / спр. нохд№ 603/2012 г. на Пловдивския РС/ и за непостъпване на паричните постъпления, които той е предавал на лицето, представило се за представляващо дружествата, поради което фактът, че той и таксиметровите шофьори са уговаряли тези дружества да поемат данъчните им задължения, не обуславя извод за съзнателно укриване плащането на данъчните задължения върху реализираните доходи от реално извършвани таксиметрови услуги.
Първата и въззивна инстанции са изложили убедителни съображения /по реда на чл. 305, ал.3 от НПК и по чл. 339, ал.2 от НПК/ защо приемат експертните изводи на назначената ССЕ по нохд №537/14 год. на ПОС за компетентни и достоверни.
В мотивите им се съдържат съображения защо не са се позовали на изготвената ССЕ по внохд №196/13 год. на ОС Пловдив, а на експертното заключение по нохд№573/14 год. на ПОС, основано на установените от доказателствените средства факти, че доходите на подсъдимия са придобити от услуги по извънтрудови правоотношения, така че данъчните задължения на подсъдимия са изчислени с приспадане на необходимите и присъщи
разходи, както и дължимите осигурителни вноски. На л. 27- л.28 от мотивите на решението по внохд № 282/15 год. на ПАС съдът се е аргументирал защо дава кредит на доверие на посочената ССЕ, която в най-пълна степен е отговорила на законовите изисквания за определяне на задълженията на К., тъй като законът директно урежда възможността тези разходи и дължимите осигурителни вноски да се приспадат от данъчната основа и не е необходимо за тях изрично да бъдат представяни някакви оправдателни документи, т.е не е необходимо да бъдат доказвани. Ето защо, не само че в мотивите съдът е отговорил на възраженията на представителя на обвинението, но ги е оборил като неоснователни ,поради противоречието им със законовата уредба. В подкрепа на изводите на посочената експертиза са възприети от съдебните инстанции и заключенията на изготвените в хода на съдебното следствие съдебно-счетоводни експертизи , които взаимно се допълват / на л.127- л. 135 от НОХД №784/2012г. и на л.72-л.76 по нохд№ 573/14 г. на ПОС/. Тези експертни изводи дават отговор на въпроса за реализирания доход на база получаван от подсъд. К. процент от сумите, за които той и свидетелите твърдят, че са давали на ръка на подсъдимия по извън трудово правоотношение.
При повторното разглеждане на делото съдилищата са изяснили към кой вид данъчни задължения е следвало да се отнесат получените от подсъдимия суми от стопанска дейност за инкриминирания данъчен период , както и в кой раздел и в кое приложение на данъчната декларация е следвало да бъдат посочени. Установена е еднозначно волята на съда, че доходите на подс.К. за 2007 и 2008 год.са получени от него в лично качество, а не в качеството му на пълномощник на дружествата по ЗЗД. Съдилищата са изпълнили непосредствената си доказателствена задача в рамките на пределите на предмета на доказване, очертан с обвинителния акт, да изследват верността на твърденията на обвинението по отношение на фактическия източник на доходите на подс.К.. Изричните констатации на съдебните инстанции, че доходите на подсъдимия за инкриминирания период са били генерирани от стопанска дейност на физическо лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон, почиват на цялостен и задълбочен анализ на доказателствата.
От заключението на ССЕ по нохд№573/14 год. на ПОС е установен размерът на реализирания доход за инкриминирания период и е обоснован начинът, по който се формира облагаемата му стойност. В основата на изводите на експерта са залегнали и данните по делото, че не всички парични средства, предоставени на подсъдимия отсвидетелите таксиметрови шофьори са постъпвали в неговия патримониум, поради което основателно не са отчетени изцяло като негов придобит и подлежащ на облагане доход. По делото не са събрани безспорни обективни данни, които да обосноват тезата на обвинението, според която подсъдимият да е извършвал цялостно обслужване и отчитане на стопанската дейност на таксиметровите шофьори, включително и относно дейност по установяване и плащане на данъчните им задължения, въз основа на резултатите от електронните апарати с фискална памет.
Фактическите констатации, че К. е получавал еднолично парични суми като комисионна за уреждането на административните процедури по регистрация и отчитане на дейността на таксиметровите шофьори с апарати с фискална памет, както и че част от тези постъпления са отивали в патримониума на подсъдимия, а друга част е била предавана на друго, неустановено по делото лице, са изведени след цялостна проверката и оценката на събраните доказателствени източници , според правилата по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал.3 и ал.5 от НПК. От проверката и оценката на показанията на свидетелите Ш., К., П., кореспондиращи с обясненията на подсъдимия е изяснено, че в присъствието на свид.Ш. подсъдимият е предавал периодично сумите, получени от таксиметровите шофьори на жена, която се е представяла за представител на процесните дружества по ЗЗД- данъчно задължени лица относно приходите от дейността на таксиметровите шофьори. Същата е описана еднозначно и детайлно по външни индивидуални белези от свидетелите, които категорично я различават от личността на свидетелката М. П.. Свидетелите К. и П. са депозирали и преките си възприятия от поведението на подсъдимия, който им е разкрил, че от сумите, предназначени за дружествата по ЗЗД, той е задържал комисионна част от 20%, а останалите пари е предавал на представителя на дружествата. От анализа на показания на свидетелите Х., Ш., П., К. и от кореспондиращите им обяснения на подсъдимия К., е установено също, че той им е съдействал да осъществяват контакт с обслужващата сервизна фирма, която е въвеждала в експлоатация касовите апарати, оказвал им е лично съдействие чрез свид.Х. при попълването на пътните им книжки, т.е. - вършел е цялостната дейност по организиране дейността на таксиметровите шофьори, включително и представянето на отчетите им през ИА „Автомобилна администрация”. Следователно са верни изводите на съдилищата по фактите, че придобитите от подсъдимия доходи предмет на обвинението не са от „други източници” по смисъла на чл. 35 от ЗДДФЛ, а те са доходи по смисъла на чл. 29, т.2,вр. чл. 10, ал.1,т.3 от ЗДДФЛ - придобити от услуги , формирани с личен труд като „доходи от друга стопанска дейност” по см. на Глава пета, раздел ІІІ от ЗДДФЛ. При тези данни основателно е възприета тезата на защитата, че облагаемите му доходи са реализирани от личен труд и следва да се намалят с разходите, извършени за тази дейност, както регламентира чл. 29, ал.1 от ЗДДФЛ, че облагаемият доход е от стопанска дейност на физическо лице , което не е търговец по смисъла на Търговския закон, поради което се определя като придобитият доход се намалява с разходите за дейността.
Ето защо, неоснователно се твърди в протеста, че неправилно са приспаднати на основание чл. 22, ал.1,б.”г” от ЗОДФЛ 35% от „необходими и присъщи разходи” тези за извършване на услуги с личен труд за 2007 год., както и че неправилно е бил приложен чл. 29, ал. 1,т. 3 от ЗДДФЛ по отношение на реализирания доход от подсъдимия за 2008 год. като са приспаднати 25% необходими и присъщи разходи и за реализираните доходи от подсъдимия за 2008 год., т.к. законът не бил действал към този момент, а е влязъл е сила след инкриминирания период - на 01.01.2010 год./ спр. обн., ДВ, бр.95/2009 год./. Вярно е , че законът е претърпявал нови редакционни промени , но както през инкриминирания период , така и след това, тази материя е придобила трайно и еднозначно регулиране като не е отпаднала законовата възможност за приспадането на присъщите разходи на основание извън трудови правоотношения по извършване на услуги.
Несъстоятелна е и аргументацията в протеста, че тези разходи са отчетени от експертизата като направени „на основание договори за изработка” със свидетелите – шофьори. Тезата на обвинението е напълно произволна. В случая, ако трябва да се търси правната характерстика на базата източник на облигационни правоотношения, характерът им може да се определи като договор за поръчка, тъй като довереникът – подс. К., в случая, се е задължавал да извършва за сметка на доверителите- таксиметровите шофьори, възложените му от тях действия .
Макар да е контактувал с лице, представящо се за „М. П.”, изводите, че е действал по нейна заръка и е представял пред търговския регистър неистинските документи, без да съзнава техния неистински характер, са основани на задължителната материална и формална сила на влязлата в сила присъда №197/ от 09.05.2012 год. по нохд №603/2012 год. на Пл.РС, потвърдена с въззивно решение №312 от 25.10.2012 год. на Пл.ОС по внохд№ 1146/2012 год., съгласно която подс.К. е оправдан по обвинението да е ползвал съзнателно неистински пълномощни от името на лицето М. В. П., Р. П. П. и Е. И. К..

Неоснователно се оспорва в протеста правилното приложение на закона. Изводът, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл.255, ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.20, ал.2, ал.4, във вр. с ал.1 от НК, както и съставът на престъпление по чл.313, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, ал.4, във вр. с ал.1, вр.чл. 2, ал.2 от НК, е законосъобразен.
Съгласно регламента на чл. 29 от ЗДДФЛ и реализираните въз основа на тях доходи от правоотношения, приравнени на трудовите от извършваните от подсъдимия услуги с личен труд, изразяващи се в регистрация на електронни фискални устройства, представяне пред общината за разрешителни, оформяне на пътни книжки, съдействие при фискализацията на касови апарати, правилно е прието, че получените доходи не са от „други източници” по чл. 35 от ЗДДФЛ и съответно не е следвало да бъдат декларирани в Приложение 6 от ГДД. Приетите за компетентни изводи от заключението на ССЕ, на л.72-76 от делото , че размерът на задълженията за 2007г. и 2008г.на подсъдимия е нула с приспадане на присъщи разходи и на загуби от минали години и за двата периода , съгл. чл.70, ал.1 от ЗКПО, е несъмнено, че подсъдимият не е затаил истина, нито е потвърдил неистина в ДД, защото е нямал генерирани доходи от източници по чл. 35 от ЗДДФЛ .
Недоказано е твърдението, че средствата, предоставяни месечно на подс.К. от таксиметровите шофьори са постъпили изцяло в неговия патримониум и съответно не са отчетени като негов доход. Съгласно чл. 303 от НПК присъдата не може да почива на предположения, тъй като съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В настоящия случай, по делото липсват безспорни обективни данни, че подсъдимият пряко и съзнателно е участвал като пълномощник на шофьорите при отчитането на реализаните от тях облагаеми доходи от таксиметрова дейност.
Вярна е тезата на защитата и срещу правната несъстоятелност и на второто обвинение за престъпление по чл.313 , ал.1 от НК. Предметът на това обвинение е съставянето на декларация по чл. 124, ал.3 от ДОПК, в която се твърди, че е затаена истина относно „доходите от други източници” по чл.35 от ЗДДФЛ за 2007г., с което е избегнато плащане на данъчни задължения за този период. Установено е безспорно по делото, че тази декларация е била изискана от данъчните служители в хода на започнало ревизионно производство. Тази декларация е част от доказателствения материал по ДОПК и е елемент от способа за установяване на данъчни задължения. Т.е. не е самостоятелен способ за установяване на данъчни задължения, тъй като в нея следва да се декларират източниците на доходи и да се посочи какви доходи по вид и размер са били придобити от данъчно задълженото лице през съответния ревизиран период. Ето защо , правилно е прието, че тя не е предмет на отделен състав на престъпление по чл. 313, ал.2 от НПК, а единствено може да бъде погълната от състава по чл. 255, ал.1,т.2 от НК за укрити данъчни задължения за същия инкриминиран период. Безспорно приемайки, че подс.К. няма задължения да декларира доходи от такъв вид източници, същият не би могъл и да затаи истина относно тези доходи в съответната декларация.
Не на последно място, следва да се посочи, че е абсурдна правната конструкция на обвинението, посочена в обвинителния акт, относно формата на съучастие на подсъдимия с друго лице, което да е едновременно „съизвършител” и подбудител” с подсъдимия на изпълнителните деяния . Абсурдно и невярно е посочена и фигурата на „посредствен извършител”. Фигурата на „посредствено извършителство” е тази на дееца на конкретното престъпление, който използва наказателно неотговорно лице или лице, което не съзнава фактическите обстоятелства на престъплението, т.е. действа невиновно, но и при двата случая посредственото извършителство е поведение на дееца, а не на лицето, използвано от него за извършването на самото фактическо изпълнение на деянието. Така описаното от обвинението поведение на подсъдимия и на свидетелките не очертава форма на „посредствено извършителство” на престъпление. В случая е установено по делото, че и двете свидетелки са действали със знание за това което правят, съзнателно изпълнявайки волята на подсъдимия, който всъщност е авторът на ГДД и на декларацията по чл. 124 от ДОПК, тъй като те са били упълномощени от подсъдимия да попълнят и подадат попълнените ГДД пред съответните данъчни поделения. Ето защо, цялостната конструкция и на двете обвинения, първото формулирано като „съучастие с неизвестен извършител/помагач” и чрез посредствен извършител”, а второ – „ чрез „посредствен извършител”, е правно погрешно, объркващо и напълно несъстоятелно. В този му вид обвинителният акт е ограничил правото на подсъдимия и защитата да узнаят причината и характера на обвинението и е изисквал адекватни процесуални действия за привеждане на съдържанието на обвинителния акт в съответствие с регламента на чл. 6 от ЕКЗПЧОС, и съгласно чл. 246 от НПК още при образуване на съдебното производство пред първата инстанция. Това особено съществено процесуално нарушение е санирано с оправдаването на подсъдимия с постановяване вр. с чл. 304, предл. последно от НПК на оправдателна присъда, потвърдена с въззивното решение, с които е установено, че деянията съгласно обвинителния акт не съставляват престъпление.
С оглед тези мотиви, съставът на ВКС не намери посочените в протеста касационни основания за отмяна на въззивното решение , поради което и на основание чл.354, ал.1,т.1 от НПК

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 19 от 25.01.2016 год. по внохд № 282/2015 год. на Апелативен съд гр.Пловдив, с което е потвърдена присъда № 28/11.03.2015г. по нохд 573/14г. на Окръжен съд гр.Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: