Ключови фрази
Частна касационна жалба * отказ на съдия по вписванията * апорт * забрана за посочване на нови факти и доказателства

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№230
Гр.София, 20.03.2014 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова

при секретаря..................., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 4639 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 873/10.10.13г., постановено по ч.гр.д.№ 149/13г. от Габровския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 09.09.13г. на районен съдия от Габровския районен съд, изпълняващ функциите на съдия по вписванията, за отказ за вписване на учредителен акт, с който е извършена апортна вноска.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима.
За да постанови обжалваното определение за потвърждаване на отказ за вписване на учредителен акт на [фирма] относно направена апортна вноска, въззивният съд е приел, че пред съдията по вписванията не е представен оригинал или официален препис от постановление за възлагане на недвижим имот от 25.10.12г. на частен съдебен изпълнител, чрез което да се удостовери правото на собственост на вносителя [фирма]. Изложени са съображения, че съгласно разпоредбата на чл.73, ал.5, изр.посл. ТЗ съдията по вписванията проверява правата на вносителя.
Частният жалбоподател поставя няколко въпроса по реда на чл.280, ал.1 ГПК – за служебно събиране на доказателства от съдията по вписванията, за представянето на оригинали и официално заверени преписи от документи за удостоверяване на правото на собственост, отговорите на които произтичат от законовите разпоредби, поради което не са налице основания за допускане на касационното обжалване. От значение за решаване на делото са въпросите за правомощията на въззивната инстанция да взема предвид представени с частната жалба писмени доказателства и за прилагането на ограниченията за събиране на доказателства по чл.266, ал.1 ГПК в производството по обжалване на отказ на съдията по вписванията. По тези въпроси частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване предвид и на факта, че с частната жалба пред въззивния съд е представен нотариално заверен препис на постановление от 25.10.12г. на частен съдебен изпълнител за удостоверяване на правото на собственост на вносителя на апортната вноска, липсата на който е мотивирал окръжния съд да потвърди отказа на съдията по вписванията.


Съображенията на състава на ВКС произтичат от следното:
По силата на чл.8 от Правилника за вписванията при вписване на актове за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, когато вписването се извършва въз основа на акт, различен от нотариален акт, на съдията по вписванията следва да се представят оригиналът и официално заверен препис от него или два такива преписа, ако не може да се представи оригиналът.
Съгласно разпоредбата на чл.73, ал.5 ТЗ при вписване на дружествения договор, респ. учредителния акт при направена апортна вноска на право на собственост върху недвижим имот, съдията по вписванията проверява правата на вносителя.
В този смисъл, при вписването молителят следва да представи на съдията по вписванията акт за удостоверяване на правата на вносителя на недвижимия имот, апортиран в търговското дружество. По въпроса за обхвата на проверката на съдията по вписванията е постановено ТР № 7/25.04.13г. по тълк.д.№ 7/12г. на ОСГТК на ВКС, в което в т.5 е прието, че не следва да бъде извършено вписване на непарична вноска на съдружник/акционер в търговско дружество с предмет вещно право върху недвижим имот, ако молителят не е представил пред съдията по вписванията доказателства за правата на вносителя. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че отказът не може да засегне правата на дружеството, ако вносителят действително е бил собственик – в този случай вещното право е преминало от момента на вписване в търговския регистър, а вписването в книгите по ПВ е условие единствено за противопоставимост.
Съобразно с даденото разрешение от значение е въпросът за писмените документи въз основа на които, съдията по вписванията извършва проверката на правата на вносителя.
В т.1 на ТР № 7/12г. е прието от ОСГТК на ВКС, че при нередовност на молбата за вписване съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ без да дава указания по чл.129, ал.2 ГПК. Проверката на съдията по вписванията, в случаите когато не проверява правата на праводателя, се ограничава по това дали актът подлежи на вписване и дали отговаря на изискванията за съдържание и форма. Ако констатира несъответствия, извършването на вписването следва да бъде отказано, тъй като нередовностите на акта не могат да се отстранят в рамките на производството по вписване. Актът следва да бъде извършен наново и представен за вписване, като в този случай вписването ще има ред от представянето на редовния акт.
По силата на дадените разрешения от ОСГТК на ВКС относно правомощията на съдията по вписванията, съставът на ВКС приема, че представянето на писмените документи с молбата за вписване на дружествен договор, устав или учредителния акт относно направена непарична вноска, е предпоставка както за редовност на молбата, така и за извършваната от съдията по вписванията проверка на акта по съдържание и форма и за удостовереното с него правото на собственост на вносителя. При нередовност на молбата за вписване, при неспазване на изискванията за съдържание и форма на подлежащия на вписване акт, както и при преценка, че вносителят не е собственик, съдията по вписвания следва да постанови отказ за вписване. Съдията по вписване не следва да дава указания, както за отстраняване на нередовности на молбата и за поправка в съдържанието и формата на акта, така и служебно да събира доказателства за собствеността на вносителя на апортната вноска. По тези съображения, констатираните нередовности от кръга на изброените не биха могли да се отстранят в производството по обжалване на отказа на съдията на вписванията.

По тези съображения на поставените въпроси следва да се отговори в смисъл, че при вписване на дружествен договор, устав или учредителен акт на търговско дружество, с които е направена непарична вноска на право на собственост върху недвижим имот, молителят следва да представи на съдията по вписванията писмени доказателства за удостоверяване на правото на собственост съгласно чл.8 от Правилника за вписванията. Ако актът, който подлежи на вписване, не е нотариален акт, това са: оригинал и официално заверен препис от него или два такива преписа, ако не може да се представи оригиналът. Молителят не разполага с процесуалната възможност да отстрани тези нередовности по реда на инстанционния контрол, представяйки писмените документи пред въззивния съд в производството по обжалване на отказа на съдията по вписванията.


По същество на частната жалба.
Предвид отговора на поставения правен въпрос обжалваното въззивно определение е правилно и следва да се потвърди.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


О П Р Е Д Е Л И :


ОСТАВЯ В СИЛА определение № 873/10.10.13г., постановено по ч.гр.д.№ 149/13г. от Габровския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.