Ключови фрази
Делба на наследство * съсобственост * публична продан * преклузивен срок * претенции по сметки

Р Е Ш Е Н И Е
№ 234
София, 08.11. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 05.10.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при участието на секретаря ТОДОРКА КОЬОСЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1533/2010 година
Производството е по член 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Л. П. В. от [населено място] против решение №1089/12.07.2010г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д.№480/2010г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение №3/07.02.2008г.,постановено по гр.д.№7435/2004г. по описа на Пловдивски районен съд,5 гр.с.,за изнасяне на публична продан описания в решението недвижим имот,със средна пазарна стойност 141 370 лева,като след продажбата получената сума следва да се разпредели по равно между С. П. К.,Л. П. В. и М. П. В..
С определение №363/11.04.2011г. по настоящото делото,касационното обжалване на въззивното решение е допуснато,поради наличието на предпоставките на член 280 ал.1 т.2 от ГПК по правни въпроси,касаещи същността на преклузивния срок по член 288 ал.5 от ГПК/отм/ и правомощията на съда при предявяване в лимитативно определения срок на исканията.Съгласно възприетото в цитираното от касатора решение №547/05.03.1975г. постановено по гр.д.№90/1975г. по описа на ВС,Іго,преклузивният срок за упражняване на искането за възлагането на жилищен имот,предмет на делбата,не е пропуснат,ако искането е направено преди първото по делото заседание и е отразено в книжата по делото и при такъв случай съдът е длъжен в първото по делото заседание след допускане на делбата да изясни дали страната,заявила предсрочно искането,не се отказала от него,като само при изричното заявление,че направеното искане за възлагане не се поддържа,съдът може да го счете за отпаднало.
В касационната жалба се правят оплаквания,че с въззивното решение,съдът неправилно и необосновано,не е приел за разглеждане заявените от касатора искания по член 288 ал.3 от ГПК/отм/ и член 286 от ГПК/отм / и с оглед на това е постановено съсобствеността върху имота да бъде прекратена с изнасянето му на публична продан,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба М. П. В. моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Ответницата С. П. К. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд,след като обсъди доводите,изложени във връзка са наведените касационни оплаквания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на член 290 ал.1 от ГПК и член 293 от ГПК приема следното:
С оглед изложеното в мотивите на въззивното решение,съдът е констатирал,че в първото редовно съдебно заседание след допускане на делбата на 24.05.2005г.,никоя от страните не е предявила претенции по член 288 ал.3 от ГПК/отм/ за възлагане на имота или по член 286 от ГПК/отм/,като такова искане е направено от съделителя Л. В.,но извън преклузивния срок,поради което с протоколно определение от 16.01.2006г. го е оставил без уважение и в същото съдебно заседание е била депозирана молба от пълномощника на съделителя В. за откриване на производство по член 37 от ГПК/отм/,което е приключило с влязло в сила определение за отказ на съда за възобновяване на горепосочените срокове.След това по делото е постъпила молба на 31.01.2006г.,със заявени претенции по член 288 ал.3 от ГПК/отм/ и член 286 от ГПК/отм/,лично от съделителя В.,датирана от 17.10.2005г.,изпратена по пощата ,с приложен плик/лист 101,102 от делото/,като с определение от 02.02.2007г. първоинстанционният съд е оставил без уважение и това искане.В резултат на това,въззивният съд е стигнал до извода,че по делото няма валидно заявени претенции по горепосочените текстове от ГПК/отм/,които да са приети за разглеждане във фазата на извършване на делбата в законоустановените срокове и следователно след като не са заявявани,то и съдът не дължи произнасяне по тях и е приел,че постановеното с решението на първоинстанционния съд за прекратяване на съсобствеността върху неподеляемия имот,предмет на делбата,с изнасянето му на публична продан,е правилно и законосъобразно.
По въпроса,по който е допуснато касационното обжалване,настоящия състав намира следното:
Съгласно предвиденото в разпоредбата на член 288 ал.5 от ГПК/отм/,когато са налице условията на предвиденото в алинея трета на същата разпоредба по отношение на имота,предмет на делбата и съделителите,искането за поставяне на последния в дял на съделителя,може да се направи най-късно в първото заседание,след като влезе в сила решението за допускане на делбата по член 282 ал.1 от ГПК/отм/.С оглед визираното в горната законова разпоредба,лимитативно е определен крайният срок за съделителя в делбеното производство,в който може да заяви претенция по възлагане на имота в негов дял,от което следва,че законът не го задължава да го направи именно в това първо по делото съдебно заседание след влизане в сила решението по допускане на делбата.Следователно, заявяването на искане по член 288 ал.3 от ГПК/отм/,може да бъде направено от съделителя и преди това заседание,в рамките на образуваното производството по иска за делба,като тази му възможност е ограничена с настъпване на преклузивния момент,а именно до първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата.За да е валидно направено последното,то трябва да е отразено по делото до горепосочения момент от производството по същото,което е възможно са се направи както с исковата молба,така и впоследствие,но следва изрично да е отразено по същото.Ако такова искане е било валидно направено в предвидения преклузивен срок,било то и извън рамките на първото съдебно заседание след постановяване на решението по допускане на делбата,но преди провеждане на последното,съдът е задължен да го отрази,като заявено и да поиска от страната,която го е заявила становището й,с оглед неговото поддържане или отказ от същото.Ето защо,касационният съд намира за правилна в тази връзка,практиката на ВС,възприета с решение №547/05.03.1975г. по гр.д.№90/1975г. по описа на Върховния съд.
По съществото на касационната жалба:
С влязло в законна сила решение №161/18.07.2005г. постановено по гр.д.№ 7435/2004г. по описа Пловдивски районен съд,V гр.с.,е допуснато да се извърши съдебна делба между С. П. К.,Л. П. В. и М. П. В.,при равни квоти за описания в същото недвижим имот.
Преди постановяване на горепосоченото решение,в съдебно заседание, проведено на 30 май 2005г. по гр.д.№7425/2004г. по описа на Пловдивски районен съд,Vгр.с.,/лист 35 от делото/,пълномощника на ответника Л. В.,настоящ касатор,е заявил,че прави искане по реда на член 288 ал.3 от ГПК/отм/.Следователно,искане за възлагане на имота,предмет на делбата в дял на съделителя Л. В. е било направено ,чрез процесуалния му представител адвокат Б. в проведеното съдебно заседание,преди постановяване решението за допускане на делбата,което е било изрично отразено в протокола на това съдебно заседание.При това положение,налице е валидно предварително заявено искане по член 288 ал.3 от ГПК/отм/ ,направено от съделителя Л. В., преди изтичане на предвидения в закона преклузивен срок.
Видно от съдържанието на протокола от проведеното на 24.10.2005г. съдебно заседание по гр.д.№7435/2004г. по описа на Пловдивски районен съд,първо след влизане в сила на решението за допускане на делбата,заявената преди същото претенция от съделителя В. не е взета предвид,нито съдът е поискал от пълномощника на последния,който се е явил и редовно го е представлявал в това съдебно заседание-адвокат Б.,да вземе становище дали поддържа изрично направената от името на ответника В. претенция по член 288 ал.3 от ГПК/отм/.Напротив съдът,неправилно и незаконосъобразно,в решението си по извършване на делбата е приел,че няма своевременно направено искане по реда на член 288 ал.3 от ГПК/отм/ и не се дължи такова произнасяне от съда,в резултат на което е постановил изнасянето на публична продан на имота,предмет на делбата,което е потвърдено с въззивното решение.Ето защо , въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане за произнасяне по направената от ответника В. претенция по член 288 ал.3 от ГПК/отм/ и в зависимост от основателността й ще следва съдът да се произнесе по начина на извършване на делбата.
В касационната жалба се правят оплаквания,че е неправилна преценка на съда относно заявената претенция по член 286 от ГПК/отм/ за уреждане на сметки във връзка с направени разноски от съделителя В. за необходимите ремонти и подобрения,констатирана с молбата му депозирана по делото на лист 87 от същата с дата 16.01.2006г.Касаторът твърди,че е заявил искане за сметки по член 286 от ГПК/отм/ с молба вх.№2401/31.01.2006г. /лист 102 от делото/,подадена по пощата с приложен плик на лист 103 от делото,като в края на същата е изписана датата 17.05.2005г.Правилно въззивния съд е приел,че в първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата,липсва валидно заявено искане от страна на съделителя В. по член 286 от ГПК/отм/,а видно от горепосоченото същото е направено след това с подадената молба.По отношение молбата,изпратена по пощата,няма данни по клеймото и на обратната страна на плика,кога е подадена,както и липсват други доказателства по делото в тази връзка,поради което крайния извод на съда,че няма валидно заявено искане,съгласно предвиденото в член 286 от ГПК/отм/ за разглеждане от съда за сметки между сънаследниците е правилен и законосъобразен.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №1089/12.07.2010г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д.№480/2010г. по описа на същия съд,с което се оставя в сила решение №3/07.02.2008г. на Пловдивски районен съд,5гр.с.,постановено по гр.д.№7435/2004г. по описа на същия съд и ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав на съда

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: