4 РЕШЕНИЕ № 192 София, 20.11.2024 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ Търговско отделение, Четвърти състав, в открито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ КРАСИМИР МАШЕВ като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 58 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Рила-98” АД срещу решение № 321/28.07.2023 г., постановено по в. т. д. № 268/2023 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, 1 търговски с-в, с което изцяло е обезсилено като недопустимо решение № 3/02.02.2013 г., постановено по т. д. № 93/2021 г. по описа на Окръжен съд-Кърджали, с което са отхвърлени предявените от Р. Д. Б., С. М. Т., М. К. Г., С. К. П. и Г. И. Т. срещу „Рила- 98” АД и К. В. Й. активно и пасивно субективно съединени под евентуалност отрицателни установителни искове с правно основание чл. 26 ал. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за продажба на дружествени дялове с рег. № 1257/10.02.2021 г. (за удостоверяване на подпис) и с рег. № 1258/10.02.2021 г. (за удостоверяване на съдържание) на нотариус К. Г. - при заобикаляне на закона и при накърняване на добрите нрави, като делото е върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг съдебен състав – съобразно дадените във въззивното решение задължителни указания. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като то е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – макар и обжалваното решение да е постановено без непосредствено преди това да е проведено о. с. з. по делото (след частична отмяна от въззивния съд на прекратителното определение на първоинстанционния съд, постановено след проведено о. с. з. по делото), това процесуално нарушение не представлява основание за обезсилване на първоинстанционното решение. Ответниците по касационната жалба - Р. Д. Б., С. М. Т., М. К. Г., С. К. П. и Г. И. Т., както и необходимият задължителен другар на касатора – К. В. Й., не са подали в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, не се явяват в проведеното пред касационната инстанция на 29.10.2024 г. о. з. с. и не изразяват становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо (тази проверка той е осъществил служебно – съгласно правомощието, уредено в чл. 269, изр. 1, предл. 2 ГПК), тъй като то е било постановено в закрито заседание, без да са проведени устни състезания по делото. Апелативният съд е изяснил, че първоначално делото е било обявено от първоинстанционния съд за решаване в открито съдебно заседание на 10.06.2022 г., след което е постановено решение № 23/14.07.2022 г. С него (по своето правно естество то притежава правните характеристики на определение) окръжният съд е прекратил производството по т. д. № 93/2021 г. по описа на ОС-Кърджали, приемайки предявените искове за недопустими. Този преграждащ съдебен акт е обжалван пред АС-Пловдив, който с определение № 418/23.11.2022 г., постановено по т.д . № 738/2022 г., частично го е отменил - в частта, в която съдебното производство е било прекратено по исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД, както и в частта, в която е определена отговорността на ищците за съдебните разноски пред първата инстанция – за сумата от 1080 лв. с ДДС, вследствие на което делото е било върнато на Окръжен съд-Кърджали за предприемане на съответните съдопроизводствени действия по тези искове и произнасяне относно разноските след окончателното приключване на делото. Обжалваното решение № 3/02.02.2023 г. на ОС-Кърджали било постановено в закрито заседание (след частичната отмяна на предхождащото го прекратително определение), т.е. без да е проведено открито съдебно заседание преди постановяване на решението. При така изяснените правнорелевантни обстоятелства въззивният съд е достигнал до правното съждение, че порокът на решението – постановяването му в закрито заседание, обуславя неговата недопустимост. Съобразил е, че макар и преди прекратяване на делото първоинстанционният съд да е провел публично заседание, това процесуално действие не може да замести установеното в процесуалния закон нормативно изискване да бъде проведено открито съдебно заседание, вкл. и след отмяна на преграждащото определение, а едва по-сетне да бъде постановено последващото решение. Като е приел, че това процесуално нарушение е обусловило недопустимостта на първоинстанционното решение, въззивният съд го е обезсилил, вкл. в частта му за разноските, като е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав - с указания за провеждане на публично заседание преди решаването на спора по същество, а едва след това окръжният съд да се произнесе отново по разпределение на разноските по делото (с оглед изхода по правния спор, предмет на делото). С определение № 1113/30.04.2024 г. по т. д. № 58/2024 г. на ВКС, II т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд въз основа на самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, за проверка дали обжалваното решение е очевидно неправилно – при съмнение, че в мотивите на въззивното решение апелативният съд не е съобразил основополагащите процесуални правила, разграничаващи допустимостта от неправилността на съдебното решение - при допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени по т. 9 от ППВС № 1/10.XI.1985 г., недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като напр. липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска (десезиране на съда), когато не е правено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните. Пораждането на процесуалното право на иск и неговото надлежно упражняване се обуславя от наличието на абсолютните положителни процесуални предпоставки (право- и дееспособност на страните в процеса; процесуална легитимация; правен интерес; надлежна представителна власт; родова компетентност; изключителна международна компетентност на българския съд - арг. чл. 24 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (Регламент „Брюксел I”) и чл. 22 КМЧП), респ. от липсата на отрицателни процесуални предпоставки – т. нар. процесуални пречки (абсолютни - отвод за решен спор със СПН – чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК; отвод за висящност на тъждествен правен спор – чл. 126, ал. 1 ГПК; неподвемоственост; относителни - отвод за арбитражна клауза или клауза за определяне на договорна местна подсъдност по чл. 117 ГПК; отвод за местна подсъдност; международна подсъдност на чужд съд, която не е изключителна). Първоинстанцинното решението е недопустимо, когато в противоречие с основния принцип на българския граждански процес – диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), съдът се е произнесъл по непредявен иск (по незаявените правопораждащи спорното материално право юридически факти и търсения вид на съдебна защита), вкл. и извън обема на поисканата съдебна защита (произнасяне „свръх петитум“). Процесуалните нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, които не са свързани с пораждането, съществуването и надлежното упражняване на процесуалното право на иск, биха обусловили не допустимостта, а правилността на постановеното от него решение. Такъв е настоящият случай. Наистина, след частична отмяна от въззивния съд на прекратителното решение на ОС-Кърджали (с правен характер на определение) и връщане на делото – в частта, в която са предявени под евентуалност отрицателни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, първоинстанционният съд не е провел открито съдебно заседание съгласно правната норма, уредена в чл. 140, ал. 3 ГПК, с призоваване на страните, като не им е обезпечил процесуалната възможност да сочат и представят нови доказателства до приключване на съдебно дирене – арг. чл. 146, ал. 3 ГПК и чл. 147 ГПК, и да заявят своето окончателно правно становище в устните състезания относно правния спор, предмет на делото, и относно събраните доказателства, въз основа на които съдът ще формира своето вътрешно убеждение (арг. чл. 12 ГПК, във вр. с чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК), а е постановил решение по предявените искове в закрито съдебно заседание. Това процесуално нарушение би могло да обуслови не недопустимостта, а неправилността на първоинстанционния съдебен акт, в случай че то е съществено (ако вследствие на него решението не отразява действителното материалноправно положение на страните по делото съобразно приетите от съда за установени правнорелевантни факти – напр. при ограничаване на тяхната процесуална възможност да сочат и представят нови доказателства) и то само при позоваване на този порок на решението във въззивната жалба или в нейния писмен отговор – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК. Тъй като при обосноваване на своя краен съдебен акт въззивният съд е приел в мотивите, че постановеното в закрито съдебно заседание (без участие на страните) първоинстанционно решение е недопустимо, въззивното решение се явява очевидно неправилно. Пловдивският апелативен съд не е съобразил обстоятелството, че не всяко нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, което би довело до ограничаване на процесуалното право на страните на участие в процеса (дори то да бъде съществено), обуславя недопустимостта на обжалвания съдебен акт, а евентуално неговата неправилност. Незаконосъобразното прилагане на основополагащите процесуални правила, разграничаващи допустимостта от неправилността на съдебното решение - при допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, като този явен процесуален порок се установява от самите мотиви в обжалвания акт на въззивния съд, обосновава очевидната неправилност на въззивното решение, поради което то трябва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за произнасяне по въззивната жалба, предявена от ищците – след провеждане на открито съдебно заседание. При новото разглеждане на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по направените съдебни разноски в настоящото производство. Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 321/28.07.2023 г., постановено по в. т. д. № 268/2023 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, 1 търговски с-в. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд при съобразяване на дадените указания в обстоятелствената част на настоящото решение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.