Р Е Ш Е Н И Е № 60141 гр. София, 02.07.2021 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Симеон Чаначев Членове: Александър Цонев Филип Владимиров като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3262/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение №260143/17.07.20г., постановено по в.гр.д. 489/20г. на ОС гр. Варна на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали въззивният съд е длъжен да обсъди всички доводи и възражения на страните. По този въпрос има формирана трайна практика на ВКС, че въззивният съд е длъжен да обсъди всички относими към спора доказателства по делото, както и доводите и възражения на страните при обосноваване на установените факти по делото и тяхната правна квалификация (решение №222/18г. на ІІ ТО). Този въпрос е релевантен за изхода на делото, защото въззивният съд не се е произнесъл по възражението на ответника „Енерго- Про продажби“АД, че към правоотношението по доставка и потребление на ел.енергия, приложение намира общата норма на чл. 183 ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на потребената ел.енергия. А съгласно практиката на ВКС- решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. дело № 2991/2018 г. на ІІІ г. о и решение № 150/26.06.2019 г. по гр. дело № 4160/2018 г. на ІІІ г. о. при непълнота в относимите към правоотношението за доставка и потребление на ел. енергия разпоредби, приложение намират общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената електрическа енергия. Прието е още, че според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество електрическа енергия, но поради допусната грешка е отчетена в по-малък размер и съответно е заплатена по – ниска цена, съответно се дължи разликата. Изводите в цитираната практика, даващи отговор на поставения правен въпрос се споделят от настоящата инстанция. Правният спор между страните е възникнал от твърдения на ищцата М. Г. С., че ответникът „Енерго- Про продажби“АД незаконосъобразно претендира от нея сумата 6470,82лв. за потребена ел.енергия за минал период от 25.07.2017г. до 24.07.2018г. по партида с кл.№ [ЕГН], аб.№ [ЕГН] за обект на потребление в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Поради това е предявила отрицателен установителен иск, че не дължи процесната сума. В срока за отговор дружеството ответник е изложило доводи, че ищцата дължи сумата на основание чл. 50 ПИКЕЕ (2013г.) и чл. 200, ал.1, пр.1 ЗЗД, тъй като електромерът на процесния имот е отчитал частично потребената ел.енергия, поради софтуерно вмешателство в тарифата на СТИ, и заради това тя е била частично фактурирана и платена. Една част обаче, от потребената ел.енергия не е била визуализирана на дисплея на средството за търговско измерване, поради което не е била фактурирана и платена. Дружеството претендира цената на тази невизуализирана на дисплея на електромера, но потребена ел.енергия за период от една година назад. Във връзка с отговора на исковата молба, ищцата е възразила следното: не е присъствала на проверка и демонтаж на процесното средство за търговско измерване; евентуално не е виновна за неточното отчитане на СТИ; не е уредено потестативно право на дружеството за едностранно изменение на дължимата цена; липсва правен ред, по който дружеството да извърши корекционна процедура и да определи цената за минал период, заради отмяната на чл. 41 до 44 от ПИКЕЕ (2013г.); отчетената ел.енергия в скрития регистър на СТИ не е реално потребена ел.енергия. Въззивният съд е уважил иска с решаващи мотиви, че дружеството ответник няма право на корекционна процедура заради отмяната на чл.41-44 ПИКЕЕ (2013г.), както и заради липса на виновно поведение на ищцата. В същото време обаче липсват мотиви по възражението на ответника, че дължимата сума е заради реално потребена и неотчетена ел.енергия, която сума се дължи на общо основание по чл. 183 ЗЗД, без да е необходимо установяване на виновно поведение на ищцата. Настоящият състав на ВКС счита, че изводът на въззивния съд, че липсва приложим материален закон за установяване на случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, е неправилен, с оглед дадения по - горе отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. Отговорът на цитирания правен въпрос за конкретния случай определя друг решаващ извод, а именно, че при отсъствието на специална уредба, приложение намира правилото на чл. 183, ал. 1 ЗЗД. Съгласно същото, при неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената стока, за купувача по договора за продажба възниква договорна отговорност. Следователно изводите на въззивния съд са направени в нарушение на материалния закон – чл. 183, ал. 1 ЗЗД. Обстоятелство, останало неизяснено по делото е това за наличието на вмешателство в програмата за параметризация на СТИ. В мотивите на решението си съставът не е изследвал констатациите, които е извел въз основа на съдебно-техническата експертиза, затова че техническите характеристики на процесния електромер не съответстват на изискванията – установено е наличие на вмешателство в програмата за параметризация на СТИ, по – точно в тарифната схема. Съдът не е направил изводи по отношение на собствените си констатации, изведени от протокола на БИМ, затова че са налице показания в тарифа 3, регистър 1.8.3., което както е отразено в мотивите, не е нормално, тъй като обектът е параметризиран да отчита по две тарифи – битов абонат. Въззивният съд е приел, че при отсъствието на предвидени правила в закона е изключено правомерното провеждане на прилаганите от доставчика процедури. Съдът не е извършил преценка на доказателствата за това, доказан ли е фактът на реално потребление на посоченото в скрития регистър количество ел. енергия. Неизяснен е останал въпросът, налице ли е външна софтуерна намеса, кога, от кого, по какъв начин е осъществена и др. За изясняване на тези въпроси е било необходимо да се използват специализирани знания на вещо лице – софтуерен специалист, който да отговори и на въпросите, за начина и момента на осъществяване на софтуерна намеса в програмата за параметризация на СТИ, както и да отговори на въпросите относно това, възможно ли е съответно количество електроенергия да премине през СТИ в рамките на процесния период. В правомощията на съда е преценката при определяне на вещото лице да възложи изпълнението на експертизата на специалист, който е компетентен да отговори на конкретните въпроси. В случая, за да се отговори на посочените въпроси, е било необходимо да се назначи и софтуерен специалист. С оглед на изложеното, както и при съобразяване на оплакванията във въззивната жалба е следвало въззивният съд да констатира непълнота в съдебно-техническата екпертиза, да допусне допълнителна експертиза в хипотезата на чл. 201 ГПК, за да бъдат изяснени спорните факти, в който смисъл са и разрешенията в т. 3 от ТР № 1/19.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Допустимо е било и служебното назначаване на експертиза, предвид оплакванията във въззивната жалба за процесуално нарушение на първата инстанция, състоящо се в необоснованост на изводите относно реалното потребление на ел. енергия, натрупана в скрития регистър вследствие на установена от БИМ външна намеса в тарифната схема на СТИ. Предвид изложеното и в заключение на така обоснованата преценка за неправилност на въззивното решение, настоящата инстанция намира, че оплакванията на касатора за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК са основателни. Съставът на ВКС приема още, че горните пороци съставляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, налагащи отмяна на въззивното решение. Доколкото порокът не може да бъде поправен от касационната инстанция, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да съобрази дадените по – горе указания, да обсъди събраните доказателства и надлежно релевираните доводи и възражения на страните, като въз основа на съвкупната преценка на доказателствения материал, да формира своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Необходимостта от провеждане на горните процесуални действия е обусловена, освен поради изложеното, още и с оглед осигуряването на възможност правилността на въззивното решение да бъде проверена от касационната инстанция. Допуснатите нарушения включват и трите категории основания, регламентирани в нормата на чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допуснатите нарушения са основания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК. Спорът за присъждането на разноски пред ВКС ще следва да се разреши по реда на чл. 294, ал. 2 ГПК от съда, на който е изпратено делото. По тези мотиви, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №260143/17.07.20г., постановено по в.гр.д. 489/20г. на ОС [населено място]. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Варна. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: