РЕШЕНИЕ № 281 София, 15 юли 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети май две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Цв. Найденова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 92 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Хасковския окръжен съд от 07.10.2009 г. по гр.д. № 441/2009, с което е отменено решението на Харманлийския районен съд от 01.06.2009 г. по гр.д. № 318/2008, като е отхвърлен предявеният иск по чл. 224, ал. 1 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за дължимостта на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за времето от прекратяването на трудовото правоотношение до възстановяването на предишната работа. По повдигнатия въпрос едни съдилища приемат, че работодателят дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за времето от прекратяването на трудовото правоотношение до възстановяването на предишната работа, а други съдилища – че такова обезщетение не се дължи. Върховният касационен съд намира правилно второто разрешение. Времето от незаконното уволнение до възстановяването на предишната работа се признава за трудов стаж без да е съществувало трудово правоотношение и без работникът да е работил. От това обаче не следва, че уволненият може да придобие права по отношение на лице, с което не го обвързва трудово правоотношение и това лице няма качеството работодател. Ако уволненият е работил при друг работодател и е придобил право на платен годишен отпуск, той може да претендира обезщетение от него, а ако не е работил по трудово правоотношение, той не е придобил право на отпуск по отношение на бившия си работодател и обезщетение не му се дължи. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на възстановения на предишната работа работник не се дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за времето от уволнението да възстановяването му. Правилно въззивният съд е приел, че макар и времето от незаконното уволнение да заемането на предишната длъжност да се води за трудов стаж, незаконно уволненият работник не придобива право на платен годишен отпуск, тъй като през това време той не е полагал труд при работодателя, който го е уволнил. Ако е полагал труд на друго място, той има право на отпуск при този работодател Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът [община] не претендира разноски в касационното производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решението на Хасковския окръжен съд от 07.10.2009 г. по гр.д. № 441/2009. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.