Р Е Ш Е Н И Е № 342 София, 04 септември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА ВЕРОНИКА ИМОВА при участието на секретаря Ил.Петкова и в присъствието на прокурора К.ИВАНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 1176/2013 година Производството е образувано на основание искане на осъдения М. М. Р. за възобновяване на внохд № 119/13г. по описа на Русенския окръжен съд, изменяване на решение № 51 от 28.03.2013г. с което е потвърдена присъда № 297/04.12.2012г. на Русенския районен съд по нохд № 1302/2012г.и намаляване на наказанието лишаване от свобода. В искането, поддържано от осъдения и защитника му се излагат съображения за явна несправедливост на присъдата.Като основание за това се сочат направените самопризнания,частично възстановената сума в размер на 200 лева,полаганият труд. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Русенският районен съд е признал подсъдимия М. М. Р. за ВИНОВЕН в това,че през м.юли 2010г. в [населено място] с цел да набави за себе си имотна облага,възбудил и поддържал заблуждение у Д. К. П. и П. Г. П.,че ще им изработи и монтира дограма,с което причинил имотна вреда на Д. К. П. в размер на 600 лева,поради което и на основание чл.209,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ НА ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип. На основание чл.25 вр.с чл.23 НК съдът е групирал наказанията на Р. по нохд № 2980/2007г. на РС-Русе и нчхд № 2093/2007г. на РС-Русе и ОПРЕДЕЛИЛ ОБЩО наказание в размер на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при СТРОГ режим на изтърпяване в затворническо заведение от ЗАКРИТ тип. На основание чл.25,ал.3 НК приспаднал от общото наказание от пет месеца лишаване от свобода изтърпяното наказание пробация,като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода. Искането е процесуално допустимо,направено в срока по чл.421,ал.3 НПК от легитимирано лице.Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: Доводът за явна несправедливост на наказанието е поддържан пред въззивния съд,който по реда на чл.339,ал.2 НПК е изложил съображения защо не го приема. Мотивите на съда се споделят от настоящия касационен състав.Правилно е прието,че наказанието определено на осъдения съответства на тежестта на деянието.Инкриминираната сума от 600 лева надхвърля по вече от два пъти минималния размер на работната заплата през инкриминирания период,което обстоятелство наред с предходните осъждания на Р. не дават основание за извод,че обществената опасност на деянието и тази на дееца обуславят по ниско по размер наказание. Материално правната норма на чл.209,ал.1 НК предвижда наказание от една до шест години лишаване от свобода.В този смисъл наказанието от две години лишаване от свобода,определено при значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства е съобразено с всички обстоятелства по чл.54 НК от значение за правилното му индивидуализиране. Съдът е обсъдил и другите доводи наведени при въззивното обжалване.Приел е,че частично възстановената на пострадалата от измамата св.П. сума от 200 лева равняваща се на 1/3 от инкриминираната,не съставлява изключително по своя характер обстоятелство водещо до необходимост от наказание при условията на чл.55 НК. Възражението в искането,че св.Й. е взел сумата 600 лева за изработка на дограма на Д.П. и П.П. се опровергава от показанията на този свидетел.Разпитан в съдебно заседание на 15.11.2012г. св.Й.Й. е заявил,че не се занимава с изработка на дограма и ,че не е вземал от Р. пари за изработка на дограма. За да се уважи искане за възобновяване на наказателно дело, следва да се установи,че при неговото разглеждане и постановяване на съдебния акт е допуснато съществено по смисъла на чл.422,ал.1 т.5 вр. с чл.348,ал.1 т.1-3 НПК нарушение.При извършената проверка на присъдата и решението касационният състав не констатира редовните съдебни инстанции да са допуснали визираното в искането нарушение.Деянието е доказано от фактическа и правна страна,законът е правилно приложен,а наказанието не е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 НПК.Доказателствата са събрани,проверени и анализирани при спазване разпоредбите на чл.11,чл.13,чл.107 НПК.В този смисъл основание за възобновяване на наказателното дело не е налице ,поради което искането на осъдения М.Р. следва да се остави без уважение. Водим от горното, състав на трето наказателно отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. М. Р. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 119/13г по описа на Русенския окръжен съд и намаляване на наказанието лишаване от свобода постановено с присъда на Русенския районен съд по нохд №1302/12г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: