3 1 Р Е Ш Е Н И Е № 470 София, 04 декември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на първи декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1617 по описа за 2014 година. Постъпила е касационна жалба от адв.С., защитник на подсъдимия М. Й. В., против решение № 284 от 17.07.2014 г., постановено по внохд № 330/14 г. на Апелативния съд – гр.София, с която се възразява наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК и иска намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода и/или приложението на института на условното осъждане. Пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява, а адв.С. поддържа жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. За да се произнесе ВКС взе предвид следното: С оспореното въззивно решение е потвърдена присъдата на Окръжния съд-гр.Видин, постановена по нохд № 352/13 г. Отговорността на подсъдимия е ангажирана за престъпление по чл.255, ал.1, т.1 НК, за което при условията на чл.58а, ал.1 НК са наложени наказания – лишаване от свобода за срок от 10 месеца, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим и глоба в размер на 200 лева. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи: Възражението за явна несправедливост на наказанието по размер и начин на изтърпяване е неоснователно. Исканията за намаляване на наказанието и отлагане на неговото изпълнение не могат да бъдат удовлетворени. Доколкото първоинстанционното разглеждане на делото е протекло по особените правила на двадесет седма глава от НПК, в съответствие с изискванията на чл.373, ал.2 НПК, наказанието на подсъдимия е определено при условията на чл.58а НК. Данните по делото не разкриват наличие на многобройни обстоятелства, които смекчават отговорността на жалбоподателя, както и такива от изключителен характер. Това препятства възможността за приложението на института на смекчената наказателна отговорност, поради което индивидуализацията на наказанието правилно е извършена в рамките на предвиденото от закона – чл.58а, ал.1, във връзка с чл.54 НК. По размер наложеното наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. Изпълнението на наказанието не може да бъде отложено, тъй като към извършване на инкриминираното престъпление на 31.10.2010 г. подсъдимият е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер – по нохд № 669/09 г. по описа на ВРС. Нещо повече, извършил е престъплението в изпитателния срок, определен с присъдата по същото дело. Последното винаги предопределя приложението на чл.68, ал.1 НК, което обаче не е сторено. Съдът не се произнесъл и по приложението на чл.25, във връзка с чл.23 НК, макар инкриминираното престъпление да е в съвкупност с това по нохд № 443/10 г. Констатираните пропуски са отстраними в производство по реда на чл.306, ал.1, т.т., и 3 НПК, поради което не са основание за отмяна на оспорения съдебен акт. Предвид изложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 284 от 17.07.2014 г., постановено по внохд № 330/14 г. на Апелативния съд – гр.София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: