Р Е Ш Е Н И Е № 121 С о ф и я 30 март 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 м а р т 2015 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 162/2015 година. Производство по Глава тридесет и трета от НПК. С искане, назовано „жалба” от осъдения В. Р. Р. от П., в момента в затвора – П., се атакува на основание чл.420, ал.2 от НПК влязлото в законна сила решение № 293 от 27.11.2014 г., постановено по ВНОХД № 1442/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив с доводи за съществени процесуални нарушения и явната несправедливост на наложеното му наказание – основания по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК и с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд или на прокурора. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Осъденият Р., лично и чрез защитника си адв.Н.К. от САК моли искането му да бъде уважено. Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното решение съобразно правомощията му по чл.425 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 226 от 18.06.2014 г., постановена по НОХД № 6600/2013 г. на Районен съд – Пловдив отговорността на осъдения В. Р. Р. от П. е била ангажирана за извършено на 17.06.2013 г. в П., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез използване на техническо средство и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3 и 4 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 9 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда Р. е признат за виновен и осъден и за осъществени по същото време и място престъпления по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и по чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК, за които при условията на чл.54 от НК са му наложени наказания от по 1 година лишаване от свобода, търпими също при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.23, ал.1 от НК на осъдения Р. е наложено общо за съвкупността от престъпления наказание от 9 години лишаване от свобода, от което е приспаднат на основание чл.59, ал.1 от НК срокът на задържането му под стража. Разпоредено е с веществените доказателства по делото. Уважен е предявеният от пострадалия Х. И. С. от П. граждански иск, като Р. е осъден да му заплати сумата от 500 лв като обезщетение за причинените му неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането му до окончателното изплащане на сумата. В тежест на осъдения са присъдени направените по водене на делото разноски. Присъдата е била обжалвана с бланкова жалба от защитника адв.В.К. от АК-П., допълнена с лично изготвени от осъдения Р. писмени съображения, с оплаквания за необосноваността и незаконосъобразността й и искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна по всички обвинения присъда, но с решението си Пловдивският окръжен съд я е изменил, като е намалил размера на наказанието за престъплението по чл.196, ал.1, т.2 от НК от 9 години на 6 години и я е потвърдил в останалата част, без да я коригира в частта й по приложението на чл.23, ал.1 от НК. Искането на осъдения от 18.12.2014 г. и допълнението към него визира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разследването на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие с искане за отмяна на присъдата и изменящото я въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане на фаза досъдебно производство. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира искането за направено в законоустановения в чл.421, ал.3 от НПК срок, от осъден, имащ право на такова искане и срещу въззивен съдебен акт, неподлежащ и непроверен по касационен ред, поради което за допустимо, а разгледано по същество – за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : Искането, назовано „жалба”, освен че повтаря развитите във въззивната жалба на осъдения доводи, не е съобразено с резултатите от проведеното съдебно следствие и с изложеното в мотивите на въззивния съдебен акт. Съдът не просто се е съгласил с възприетата от районния съд фактическа обстановка, но е направил собствен доказателствен анализ на събраните и проверени доказателства, отхвърляйки на свой ред тезата на молителя като защитна и доказателствено неподкрепена. Голословното отричане на осъдения да е носил и изхвърлил до контейнери за отпадъци раница с намерените в нея крадени вещи от автомобила на св.П. е оборено от показанията на св.С. и св.П., които са преследвали подс.Р. в опита му за бягство (което и успял да реализира), както и относно охраняването на раницата, до провеждане на огледа на местопроизшествието относно разбиването на автомобила на св.Ч., и изземването й с намиращите се в нея вещи и наркотично вещество, приложени и предявени като веществени доказателства в хода на съдебното следствие. В тази насока с основание са ползвани и показанията на свидетелите Г., И., П. и Б., като е даден убедителен и законосъобразен отговор на всички възражения на защитника на осъдения. По този начин въззивният съд не само е проверил и утвърдил възприетите от районния съд правно значими факти, но и с основание не е възприел възражението му това да е сторено от предубеден в изхода на делото съдебен състав. Няма неоснователно отхвърлени доказателствени искания и игнорирани доказателства, които да са злепоставили разкриването на обективната истина по делото. ВКС приема, че не е налице касационно основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, още по-малко за оправдаване на осъдения по някое от предявените му обвинения. В рамките на установените факти е приложен законът, който е следвало да се приложи. Чрез действията на осъдения е осъществена закана с убийство към полицейския служител св.С., които не просто обективно са могли, но и са предизвикали у него основателен страх за осъществяване на заканата. Законосъобразно поведението на Р. е подведено под разпоредбата на чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК. Всъщност, опитът за кражба от автомобила на св.Ч. и заканата с убийство не се оспорват от него. С намереното в изхвърлената от него раница наркотично вещество марихуана и вещи от взломения автомобил на св.П. правилно е прието да са осъществени обективните и субективни елементи от състава на довършеното престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3 и 4 от НК, като миналите му осъждания правилно са подведени под разпоредбите на чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК. Поради това наведените в допълнението към искането му доводи за несъставомерност на деянието му и като престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК са напълно неоснователни и не са съобразени с установените по делото факти от кръга на чл.102 от НПК. Не е налице и основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК за възобновяване на делото. Оплакването за явна несправедливост на наложеното за престъплението по чл.196, ал.1, т.2 от НК и на общото за съвкупността от престъпления наказание от 6 години лишаване от свобода, макар и намалено от окръжния съд с 3 години, ВКС намира за основателно. Вярно е, че цялостната му деятелност на 17.06.2013 г., само два месеца след освобождаването му от пенитенциарното заведение, където е изтърпял наказание от 2 години и 4 месеца лишаване от свобода, го очертава като деец с висока обществена опасност, но не е отчетено, че едното му деяние (опитът за кражба) е било пресечено във фазата на опита, а за престъпленията по чл.144, ал.3 и по чл.354а, ал.3, т.1 от НК са наложени наказания на и към минимума на предвидената в закона санкция. Въззивният съд е съобразил множеството минали осъждания и изтърпени наказания от Р., като обаче е отрекъл, заради принадлежността му към „социално аморфна група” от населението, да може да бъде превъзпитан и въпреки преценката му за превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, е счел за справедливо наказание от 6 години лишаване от свобода за престъплението по чл.196, ал.1, т.2 от НК, като определящо и общото за съвкупността наказание, без да коригира първоинстанционната присъда и в тази й част. ВКС намира, че за последното престъпление неоснователно са надценени отегчаващите обстоятелства и че наказание от 4 години лишаване от свобода е достатъчно да бъдат постигнати целите на чл.36 от НК. А то и като най-тежко, следва да се определи като общо наказание за множеството от престъпления, на основание чл.23, ал.1 от НК, като по този начин се отстрани пропуска на окръжния съд, което пък е и в полза на осъдения – правомощие на касационната инстанция по чл.425, ал.1, т.3 от НПК да измени решението. В гражданско-осъдителната част решението не е атакувано. Воден от горните съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 и 3 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в законна сила решение № 293 от 27.11.2014 г., постановено по ВНОХД №1442/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на осъдения В. Р. Р. от П., в момента в затвора – П., наказание лишаване от свобода за престъплението по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3 и 4 вр.чл.26, ал.3 вр.ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК и на определеното за съвкупността от престъпления на основание чл.23, ал.1 от НК общо наказание на 4-ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :