Р Е Ш Е Н И Е № 50134 гр. София, 03 ноември 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Нина Панчева изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 679 по описа за 2022 г Производството пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 1.09.2022 г, за възобновяване на НОХД № 398/22 по описа на Пловдивски окръжен съд, по което е постановена присъда № 36 от 25.05.2022 г, влязла в сила на 10.06.2022 г, с която е реализирана наказателната отговорност на Г. Б. П., признат за виновен, както следва: 1/ в това, че на 6.05.2020 г в [населено място], при управление на моторно превозно средство, е нарушил чл. 102, т. 1, пр. 1 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Х. И. З., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от четири години, 2/ в това, че по същото време и на същото място, си е служил с табели, предназначени за друго превозно средство, с оглед на което и на основание чл. 345, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на глоба, в размер на 700 лв. На основание чл. 23, ал. 1 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание: „лишаване от свобода“, за срок от две години отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от четири години, и глоба, в размер на 700 лв. На основание чл. 59 НК е зачетено времето, през което спрямо него е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“. С искането се релевира основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Изтъкват се следните доводи: С оглед съдебното минало на осъдения хипотезата на чл. 66 НК е била неприложима при осъждането му по НОХД № 398/22 по описа на Пловдивски окръжен съд. Спрямо лицето е настъпила реабилитация по право за осъждането му по НОХД № 131/97 по описа на Асеновградски районен съд, на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК. Впоследствие спрямо него е постановена втора условна присъда, по НОХД № 767/15 по описа на Районен съд, Асеновград, но, съгласно чл. 86, ал. 2 НК, за това осъждане не би могла да настъпи реабилитация по право, а липсва реабилитация по съдебен ред. Към момента на постановяване на присъдата по НОХД № 398/22 по описа на Пловдивски окръжен съд подсъдимият е бил осъждан на наказание „лишаване от свобода“, за което не е бил реабилитиран, съгласно чл. 88 а НК, тъй като не са налице условията за абсолютна реабилитация. От една страна, не е изтекъл срокът по чл. 88 а, ал. 1 НК, а, от друга страна, в този срок лицето е извършило ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“, откъдето следва, че хипотезата на чл. 88 а НК е неприложима. Иска се, по реда на възобновяваването, да бъде отменена влязлата в сила присъда по НОХД № 398/22 по описа на Пловдивски окръжен съд и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за да бъде приложен правилно материалния закон, а именно: да отпадне приложението на чл. 66 НК. В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Осъденият или негов представител не се явяват и не изразяват становище по искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо: подадено е от легитимна страна, при спазване на законоустановения шестмесечен срок / то е във вреда на осъдения /, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. Съгласно чл. 86, ал. 2 НК, реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което веднъж е било реабилитирано. Г. Б. П. е осъждан с присъда по НОХД № 131/97 по описа на Асеновградски районен съд, влязла в сила на 7.11.1997 г, за престъпление, извършено от него като пълнолетен, на четири месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. За посоченото осъждане е реабилитиран по право, на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК, на датата 7.11.2000 г. Второто му поред осъждане е с присъда по НОХД № 767/15 по описа на Районен съд, Асеновград, влязла в сила на 12.10.2015 г, с наложено наказание пет месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години, глоба от 300 лв, и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, за срок от седем месеца. Съгласно чл. 86, ал. 2 НК, за посоченото осъждане реабилитация по право не настъпва, а лицето би могло да бъде реабилитирано по съдебен ред, на основание чл. 87 НК. Предвид липсата на данни за настъпила съдебна реабилитация по отношение на посоченото осъждане, лицето следва да се счита осъждано на „лишаване от свобода“ заедно с произтичащите от това последици. На следващо място, за да настъпи реабилитация по чл. 88 а НК, касаеща осъждането по НОХД № 767/15 по описа на Районен съд, Асеновград, следва от изтичането на изпитателния срок по чл. 66 НК да е изтекъл срокът по чл. 82, ал. 1 НК / в случая, този срок възлиза на пет години / и осъденият да не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което да се предвижда наказание „лишаване от свобода“. Изпитателният срок на наказанието „лишаване от свобода“, наложено по НОХД № 767/15 по описа на Районен съд, Асеновград, е започнал да тече от влизане на присъдата в сила: 12.10.2015 г, и е изтекъл на 12.10.2018 г. На основание чл. 88 а, ал. 1 НК, срокът за абсолютна реабилитация, който, в случая, е пет години / чл. 82, ал. 1, т. 4 НК / е започнал да тече на 12.10.2018 г и ще изтече за в бъдеще: на 12.10.2023 г. В същото време, в рамките на срока по чл. 88 а, ал. 1 НК, осъденият е извършил ново умишлено престъпление, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“, а именно: на 6.05.2020 г е извършил престъпление по чл. 345, ал. 1 НК, което е умишлено от общ характер, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“. За посоченото престъпление лицето е осъдено с влязлата в сила присъда № 36 от 25.05.2022 г, по НОХД № 398/22 по описа на Пловдивски окръжен съд, предмет на искането за възобновяване. С оглед на изложеното, към момента на постановяване на присъда № 36 от 25.05.2022 г, по НОХД № 398/22 по описа на Пловдивски окръжен съд, подсъдимият е бил осъждан на „лишаване от свобода“, за което не е бил реабилитиран, което е било пречка за приложението на чл. 66 НК. При това положение, настоящата инстнация споделя становището, залегнало в искането, че предвид съдебното минало на осъдения, съдът, постановил присъда № 36 от 25.05.2022 г, по НОХД № 398/22 по описа на Пловдивски окръжен съд, като е приложил чл. 66 НК, е допуснал нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. За отстраняване на нарушението е необходимо да бъде възобновено наказателното производство по НОХД № 398/22 по описа на Пловдивски окръжен съд, да бъде отменена постановената присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД № 398/22 по описа на Пловдивски окръжен съд. ОТМЕНЯ присъда № 36 от 25.05.2022 г, постановена по същото наказателно производство. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на Пловдивски окръжен съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: