8 Р Е Ш Е Н И Е № 329 София, 22 юни 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на десети юни две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1759/2011 година Производството е образувано на основание чл. 420, ал.2 от НПК по искане на осъдения И. Б. С. за възобновяване на производството по ВНОХД № 394/2010 г. по описа на Окръжен съд –Перник. В искането за възобновяване се поддържат всички касационни основания. Отправени са алтернативни искания : за оправдаване на осъдения С., за връщане на делото за ново разглеждане на досъдебната фаза или за намаляване на наказанието по реда на чл. 55 от НК и приложението на чл. 66 от НК. В съдебното заседание осъденият И. Б. С. не се явява, редовно призован, като искането се поддържа от процесуален представител. Гражданските ищци и частни обвинители Л. Д., Николай Демеров, Р. Б., редовно призовани не се явяват. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, установи следното : І. С първоинстанционната присъда № 608/23.09.2010 г. по НОХД № 883/2008 г. по описа на Районен съд - Перник осъденият С. е бил признат за виновен в това, че : - за периода от 03.10.2006 г. до 01.11.2006 г. в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с подсъдимия Николай К., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, използване на МПС и техническо средство отнел чужди движими вещи на обща стойност 19690,36 лева от владението на различни лица, без тяхното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е повторно и кражбата е в големи размери – престъпление по чл. 195, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 26 и чл. 28 от НК. Наложеното наказание е пет години лишаване от свобода; - на 01.11.2006 г. в съучастие като съизвършител с К. противозаконно е унищожил чужда движима вещ, собственост на М. Л., като деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл. 216, ал.4 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Наложеното наказание е три месеца лишаване от свобода. -на основание чл. 23 от НК е определено едно общо най-тежко наказание, а именно пет години лишаване от свобода. По жалба на подсъдимите С. и К., както и по протест на прокурора е постановено въззивно решение № 21/08.04. 2011 г. по ВНОХД № 394/2010 г. по описа на Окръжен съд – Перник и с него присъдата е потвърдена. ІІ. По отношение на твърденията за допуснати нарушения на процесуалния закон. Наведеното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК се подкрепя с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на осъдения С.. Твърди се, че в обвинителния акт липсва конкретизация на вещите, тяхната единична стойност, а за част от същите (бижута) и за техния “грамаж”, което, според искането, сочи, че обвинението е останало неясно в значимите параметри, обосноваващи правната квалификация. Навеждат се и доводи за процесуални пороци при извършване на разпознаването на осъдения С.. По отношение на съдебните актове е отправен упрек за липса на мотиви по отношение на обвинението по чл. 216, ал. 4 от НК. В съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция, се твърди и още, че “ по отношение на вещите е налице владение и на други лица, които не са призовавани и са лишени от участие в наказателния процес, не са установени и наследниците по отношение на починал пострадал”. Възраженията са неоснователни. Силно преувеличено е твърдението, застъпено в искането, че обвинението е останало неконкретизирано. Видно от обстоятелствената част на обвинителният акт, всяко деяние, включено в обхвата на продължаваното престъпление, в достатъчна степен е конкретизирано като са посочени отнетите вещи, техния вид, а за еднородните и брой, както и общата стойност на отнетото имущество по всеки пункт на обвинението. Всяка вещ, предмет на отделните престъпни деяния, е била надлежно оценена от назначената и изслушана оценителна експертиза. Последната не е била оспорена от защитата на осъдения (виж, протокол за с.з. от 21.05.2009 г., л. 175 и сл. от делото). В експертното заключение и при разпита на вещото лице, са посочени данните, който са ползвани (свидетелките показания на пострадалите, чиято достоверност не е оспорена и сега, оглед на отделни вещи), както и методите, използвани при оценката. Ето защо, възражението, че обвинителният акт не съдържа реквизитите, визирани в чл. 246, ал.2 от НПК, са несъстоятелни, което обуславя и неоснователността на претенцията за нарушение на правото на защита в посочения в искането смисъл. Касационната проверка не констатира нарушение на правото на защита и в друг аспект – процесуални пороци при извършване на разпознаването. Следва да се отбележи, че въззивната инстанция не е оставила без отговор идентично възражение, така както се твърди в искането за възобновяване, защото мотивите на съдебния акт опровергават това – виж, мотиви, л. 64 от въззивното дело. От друга страна, документираните надлежно действия (виж, протокол за консултация на свидетел, л. 198, т. ІІ от досието на досъдебното производство) по отношение на осъдения С., който към този момент не е имал качество на обвиняем, както и резултатът от същите, очевидно опровергават тезата за процесуален порок при извършване на разпознаването на лица. Наведените пред касационната инстанция допълнителни доводи за допуснати процесуални нарушения, че “ по отношение на вещите е налице владение и на други лица, които не са призовавани и са лишени от участие в наказателния процес, не са установени и наследниците на починал пострадал”, будят недоумение. Но все пак, следва да се посочи, че по отношение на починалото лице в досъдебното производство са представени данни – удостоверение за наследници – т. ІІ, л. 186, както и нарочно пълномощно от един от наследниците - т.ІІ, л. 201. Доводите, представени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК могат да се разгледат на плоскостта на чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, защото претенцията е за погрешни доказателствени изводи, а не за неправилно тълкуване на НК. Основният акцент на оспорването е за пренебрегване наличието на “оговор”, като се твърди, че единствените доказателства, свързващи осъдения С., се съдържат в обясненията на другия подсъдим К.. Поддържаното възражение е неоснователно. Вярно е, че източник на доказателства в тази насока са били и обясненията на К., дадени в хода на досъдебното производство пред съдия, надлежно приобщени към делото. Още първата инстанция е подходила с особено внимание към поднесените данни, съдържащи се в тези обяснения. Решението да ги приеме за достоверни е взето едва след като са преценени в контекста на останалите доказателствени източници и констатацията за тяхната взаимовръзка с последните, безпротиворечивост и последователност. В тази връзка, правилно съдът е обсъдил наличните данни, че част от вещите са иззети от дома на К., респективно от лица, на които преди това ги е предоставил; резултатите от трасологичната експертиза, идентифицирала предмета, който е оставил следи върху взломените “патронници” на входните врати – а именно иззетия от подсъдимия К.; данните, изводими от показанията на Р., Т. и В., сочещи участие на две лица в кражбите. Посочени обстоятелства напълно съвпадат със съобщеното от подсъдимия К. и опровергават тезата на осъдения С., че е използвал първия само по повод превозването до [населено място], след като несъмнено е установено присъствието му в [населено място]. ІІІ. По отношение на осъждането по чл. 216, ал. 4 от НК. Претенцията е свързана с липса на мотиви, каквото нарушение не се констатира при касационната проверка. Осъдителните съдебни актове в тази им част все пак подлежат на отмяна и съображенията за това са следните : Наказателното преследване се изключва, когато е изтекла абсолютната давност по чл. 81, ал.3 от НК, тоест, когато от извършване на престъплението до постановяване на окончателен съдебен акт, с който се ангажира наказателната отговорност на дееца е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал.1, т. 1-5 от НК. Подсъдимият С. е бил осъден за престъпление по чл. 216, ал.4 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до шест месеца или глоба. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал.1, т. 5 от НК, преди изменението й със ЗИДНК ДВ, бр. 26/2010 г., давността за наказателно преследване е две години и започва да тече от 01.11.2006 г., когато е извършено престъплението, а абсолютната давност по чл. 81, ал.3 от НК е три години. Още преди постановяване на първоинстанционната присъда е била изтекла абсолютната давност, настъпила на 01.11.2009 г. Когато наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност, наказателното производство не се започва, а започнатото се прекратява – чл. 24, ал.1, т. 3 от НПК, следователно, отпада и правната възможност осъденият С. да бъде наказан за престъплението по чл. 216, ал.4 от НК. При това положение въззивният съд е бил длъжен да упражни правомощието си по чл. 334, т. 4 от НПК, като частично отмени присъдата и прекрати наказателното производство. Това може да бъде направено и от касационната инстанция по силата на чл. 425, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 354, ал.1, т. 2 от НПК, като въззивното решение и потвърдената с него присъда бъдат отменени в частта относно осъждането на С. по чл. 216, ал.4 от НК, а наказателното производство в тази му част да бъде прекратено на основание чл. 24, ал.1, т. 3 от НПК. На отмяна подлежи и приложението на чл. 23 от НК. ІV. По доводите за явна несправедливост на наложеното наказание. Предвид посоченото в предходния пункт, на разглеждане подлежат само доводите, отнасящи се за наказанието, наложено за престъплението по чл. 195, ал.2 от НК. Предходните инстанции са упрекнати, че не са обсъдили обстоятелствата, значими за индивидуализация на наказанието, като така са оставили неразрешен въпроса относно приложението на чл. 55 и чл. 66 от НК. Отделно от това се твърди, че съдът не е преценил наличността на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: социалната адаптивност на С., баща на три деца, наличието на добри характеристични данни. Посочените обстоятелства не могат да бъдат квалифицирани като многобройни по смисъла на чл. 55 от НК. Продължителността на наказателната процедура, водена срещу С., би могла да има отношение в искания от осъдения аспект, ако по делото може да се констатира, че общата продължителност на цялото наказателно производство от неговото начало с повдигане на обвинението до окончателното му завършване е несъвместима с разумния срок по чл. 6, т. 1 от ЕКПЧОС, в който следва да приключи едно наказателно обвинение. Данните по делото сочат, че обвинението срещу осъденият Симиджийси е повдигнато на 30.01.2008 г., което обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че продължителността на наказателната процедура (до датата на влизане в сила на въззивния съдебен акт), не компрометира разумния срок за разглеждане на делото по чл. 22 от НПК и не може да бъде основание за по - снизходително санкциониране, чрез използване на техниката, предвидена в чл. 55 от НК. Отделно от казаното, все пак въззивният съд е отдал значение на периода от извършване на престъплението до неговото санкциониране, защото именно това е основанието да се отхвърли протеста на прокурора, съдържащ искане за увеличаване на наложеното наказание (виж, мотиви, л.65 от делото). Наказанието е определено в рамките на законовите предели и под средния размер на предвидената санкция. Налице са множество квалифициращи обстоятелства, както и множество деяния, включени в продължаваното престъпление, което сочи на завишена степен на обществена опасност на причинителската деятелност, а данните за личността на осъдения съвсем не са така положителни, както се твърди в искането за възобновяване. Претенцията за приложението на чл. 66 от НК при казаното е неоснователна, доколкото определеният размер от пет години лишаване от свобода не позволява това. В предвид на горните съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 354, ал.1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в сила въззивно решение № 21/08.04. 2011 г. по ВНОХД № 394/2010 г. по описа на Окръжен съд – Перник - в ЧАСТТА, с която е потвърдена първоинстанционната присъда № 608/23.09.2010 г. по НОХД № 883/2008 г. по описа на Районен съд – Перник и И. Б. С. е осъден за престъпление по чл. 216, ал.4 от НК на наказание три месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 24, ал.1, т.3 от НПК прекратява наказателното производство в тази му част; - в ЧАСТТА по приложението на чл. 23, ал.1 от НК по отношение на осъдения И. Б. С.. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. С. за възобновяване на делото в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.