3 Р Е Ш Е Н И Е № 829/10 София, 12.01.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря на Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 152/2009 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 888 от 18.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 113 от 15.05.2008 г. по в. гр. д. № 961/2007 г. на Добричкия окръжен съд по касационна жалба на Д. И. Манова, която иска то да бъде отменено като неправилно. Ответниците по касация С. Т. Д., Н. Т. П., С. И. С., Н. С. С., Р. С. С., М. Н. И., И. Й. С. и Н. Й. С. не са взели становища по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Спорът по делото е по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ относно имоти, възстановени на ответниците като наследници на Н. Й. С.. Ищцата твърди, че е наследница по закон на Г. Г. Г. /дъщеря на неговия син И. Г./, починал в 1961 г., и на съпругата му Я. М. Г., починала в 1959 г. Ответниците са оспорили иска с довода, че ищцата не е наследница на Я. М., тъй като същата след смъртта на съпруга си Й. Й. С. не е сключила брак с Г. Г., който само внесъл спорните имоти в ТКЗС. Твърдят, че земите произхождат от Й. Й. С. и неговия брат М. Й. С. - последният е баща на прекия наследодател на ответниците Н. Й. С., който бил осиновен от своя чичо, без да са представили доказателства в тази насока. С решение № 107 от 10.07.2007 г. по гр. д. № 99/2006 г. на Тервелския районен съд исковете са отхвърлени. С обжалваното решение въззивният съд обезсилил това решение в частта за установяване принадлежността на правото на собственост върху 3.691 дка, съставляващи дворно място извън регулацията в землището на [населено място], а производството прекратил. В частта, с която е отхвърлен иск за установяване правото на собственост към момента на кооперирането върху 28 дка ниви в землището на същото село, първоинстанционното решение е оставено в сила. Въззивният съд, според когото искът в тази част е допустим, приел, че земите не са били собственост на Г. Г. Г., а дали са принадлежали на Я. М. или на наследниците на първия й съпруг и неговия брат, е въпрос, който не подлежи на изследване. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите за допустимостта на производството и за определянето на Г. Г. Г. като последващ съпруг на Я. М.. Заявените общи правопораждащи факти за двата вида земи налагат еднаквото им установяване, което е наложило касационното обжалване да се допусне за въззивното решение изцяло. С обжалваното решение съдът приел, че към смъртта си в 1959 г. Я. М. не е била съпруга на Г. Г. Г., поради което ищцата не е нейна наследница и следователно не наследява нейните земи. Но дори да се приеме наличието на брачна връзка, то Г. Г. е последващ съпруг, от брака си с Я. М. нямат родени или осиновени деца и в съответствие с чл. 9а ЗН ищцата няма качеството наследник на Я. М. по отношение на имотите, които са й реституирани или ще й бъдат реституирани. Затова за ищцата липсва правен интерес от иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по отношение на дворното място като собственост на Я. М. преди кооперирането. При разрешаване на въпроса за допустимостта на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ в тази част въззивният съд е процедирал в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд, че правният интерес от предявения иск не може да се преценява с оглед на това дали конкретният въведен от ищеца придобивен способ е осъществен. Установяването на заявените правопораждащи за правото на собственост обстоятелства не е въпрос на процесуална предпоставка, а на легитимация на ищеца като част от въпросите по съществото спора. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт. Преценката дали Г. Г. Г. се явява последващ съпруг на Я. М., е в противоречие със задължителната съдебна практика, намерила израз в т. 1 на ТР № 1 от 04.11.1998 г. на ОСГК на ВКС на РБ. Съгласно даденото разяснение качеството последващ съпруг се свързва с момента на одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС, като гражданският брак трябва да следва посочения момент. В случая твърденията на ищцата са за сключен към 1948 г. граждански брак. Установено е, че трудовокооперативното стопанство е образувано около 1948-1951 г., а обобществяването на земите чрез внасянето им в ТКЗС е около 1950 г. Я. М. е починала на 13.06.1959 г., а Г. Г. - на 30.08.1961 г. Следователно, ако по делото се установи наличие на брачна връзка, то Г. Г., макар и втори с оглед поредността на брака, не се явява последващ съпруг по смисъла на чл. 9а ЗН на Я. М.. Необсъден е останал доводът, който е въведен от ответниците, но се поддържа и от ищцата в касационната жалба, че спорните имоти произхождат от първия съпруг на Я. М. - Й. Й. С. и неговия брат М. Й. С.. Ако това е така, следва да се установи съществуват ли основания да се отрече правото на собственост на Я. М. на основание наследствено правоприемство от първия й съпруг, и на ищцата като наследница по закон на Г. Г. Г., при положение, че се докаже същият да е бил втори съпруг на Я. М.. В тази насока въззивният съд приел, че по делото не е представен акт или удостоверение за граждански брак или друг документ, удостоверяващ сключването на такъв. В кметството липсват регистрите за гражданските бракове от 1948 г., а записването в семейния регистър на Я. М. като съпруга на Г. Г. и носеща фамилно име Г. обсъдил във връзка с данните, че двамата са живеели заедно, с фактически сложили се отношения като между съпрузи, което и предопределило вписването в семейния регистър. Бракът като факт, обуславящ гражданското състояние на едно лице, се установява със съответния акт, който е официален документ. След съставянето му актът за сключване на брак се влага в регистъра на актовете за гражданско състояние. Въз основа на регистрите се издават документи за самоличност, произход или родствена връзка. Макар да са твърдяли, че не е сключен граждански брак между Г. Г. Г. и Я. М., ответниците не са оспорили преписа от семейния регистър, изпратен от кметския наместник на [населено място] заедно с писмо изх. № АО-11-0013 от 17.05.2007 г. При това положение, за да отрече правната същност на връзката, удостоверена с посочения документ, въззивният съд е следвало да оцени доказателствената сила на документа с оглед данните, които е следвало да се впишат в него, или да изложи съображения, основани на действалото към момента на съставяне на регистъра законодателство, ако счита, че вписаното в регистъра не е меродавно. С оглед изложеното, обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено при наличието на касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. То следва да се отмени изцяло, а делото да се върне на Добричкия окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивното решение № 113 от 15.05.2008 г. по в. гр. д. № 961/07 г. на Добричкия окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Добричкия окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: