О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
гр.София, 20.12.2008г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито
заседание на четвърти декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа,
докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 162/2008 г. по описа на съда, приема
за установено следното:
Производството
е по чл. 274, ал.3, т.1 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №1298/17.05.2008г., постановено по ч.гр.дело №1306/2008г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, VІ гр.с., с което е оставена без уважение частната жалба на В. К. А. и Х. К. М. и двата със съдебен адрес гр. П. срещу определение №37/ 20.03.2008г., по гр. д. №145/2008г. на Асеновградския районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба. Жалбоподателите искат отмяна на обжалваното определение, като сочат като основание за допустимост касационно обжалване на въззивното определение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по частната жалба С. “ М. , М. и съдружие”, гр. А. не взема становище по изложените в частната жалба съображения за отмяна на обжалваното определение и по основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Определението на Пловдивския окръжен съд е от категорията определения по чл.274, ал.3, т.1 ГПК – определение, с което се оставя без уважение частна жалба, срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. В този случай, съгласно чл.274, ал.3 ГПК, определението на въззивния съд ще подлежи на касационно обжалване ако са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата по реда на чл. 284, ал.3, т.1 ГПК изложение, частните жалбоподатели визират за съществен процесуален въпрос, въпросът за представителството на С. , което е прекратено по силата на закона. Твърди, че има празнота в ТЗ относно регламентите за представителството на събирателното дружество, когато е прекратено и тя трябва да бъде попълнена чрез прилагане по аналогия на разпоредбата на чл.26, ал.1 ГПК.
Въпросът за представителството в процеса е съществен, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, защото процесуалното действие, извършено или прието въз основа или в пределите на налична представителна власт, обвързва пряко представлявания. Спрямо него настъпват и последиците на допуснати от представителя процесуални пропуски, затова, за да се избегне този нежелателен резултат, законът въздига представителната власт в абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. В случая въпросът за представителството на дружеството е съществен процесуален и материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, поради факта, че се налага чрез тълкуване на чл.89, ал.1 ТЗ да бъде даден отговор на въпроса за представителството на събирателното дружество, когато то се прекратява по силата на закона – чл.93, т.4 ТЗ/починал съдружник/, но дружеството не е в ликвидация и няма назначен ликвидатор/ чл.266 ТЗ/. Поставеният съществен въпрос, станал причина за прекратяване на производството по делото, дава основание на настоящия състав на ВКС да допусни до разглеждане частната касационна жалба по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Видно от представения по делото учредителен договор от 8.01.2002г., решение №2361/8.04.2002г. и удостоверение за актуално състояние от 9.11.2007г., вписаното в регистъра на Пловдивския окръжен съд по ф.дело № 1128/1991г., събирателно дружество “М”, гр. А. е от два съдружници К. В. М. и Л. В. М. Съгласно раздел VІ, т.1 от учредителния договор и решението на окръжния съд, дружеството се представлява от съдружника К. В. М. В раздел ІХ на договора съдружниците са постигнали съгласие дружеството да продължи да съществува и когато бъде прекратено членството на някой съдружник, а при смърт на съдружник наследниците трябва да направят искане за встъпване в дружеството в срок от три месеца от откриване на наследството. Съдружникът К. М. е починал на 28.02.2006г., няма спор, че наследниците му – ищци по делото не са упражнили правата си по раздел ІХ на договора, респ. чл.97 ТЗ, поради което, както правилно е приел съда, събирателното дружество, трябва да се счита за прекратено на основание чл.93, т.4 във връзка с чл.76 ТЗ. При тези факти следва да бъде споделен извода на въззивния съд, че в момента дружеството няма законен представител. Със смъртта на представляващия съдружник другият не става законен представител на дружеството. Както правилно е приел въззивния съд, по силата на чл.25 ГПК отм., съдът служебно следи за законната представителна власт на страните и след констатирането й когато нередовността на исковата молба не бъде отстранена, делото подлежи на прекратяване.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №1298/17.05.2008г., постановено по ч.гр.дело № 1306/2008г. на Пловдивския окръжен съд и оставеното с него в сила определение на Асеновградския районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
О. М.
Особено мнения на съдия М. К.
Считам, че ищецът е отстранил нередовността на исковата молба, след като с молба вх. № 2145/26.02.2008г. е посочил за законен представител на дружеството останалия единствен съдружник в дружеството Л. В. М. Видно от представеното удостоверение за актуално състояние от 9.11.2007г., няма вписани промени по фирменото дело на събирателното дружество, т.е. не е поискано от страна на съдружника Л. В. М. вписване ликвидация на дружеството и назначаване на ликвидатор. Тези факти налагат следните правни изводи:
Всеки от съдружниците е законен представител на СД. Това му е присъщо като съдружник и е свързано с членственото му качество. С изгубване на това качество отпада представителната му власт – била тя законна или договорна. В случая, съдружниците К. М. и Л. М. са се договорили дружеството да се представлява от един от тях - К. М. и този договор е в съгласие с чл.89, ал.1 ТЗ. Законната представителна власт на съдружника Л. М. е била ограничена със сключения между съдружниците договор за представителство на дружеството само от единия от съдружниците. Със смъртта на съдружника се прекратява договора за представителство / арг. чл.41, ал.1 ЗЗД/. С отпадане на юридическия факт, който е ограничил представителната власт на другия съдружник, се възстановена законната представителна власт на съдружника Л. М. и това следва от закона – всеки съдружник представлява дружеството, ако с дружествения договор не е предвидено друго/ чл.89, ал.1 ТЗ/. Законното представителство на съдружника Л. М. ще продължи до обявяването на събирателното дружество в ликвидация / чл.266 ТЗ/, след което то ще се представлява от вписания в регистъра ликвидатор/чл.269 ТЗ/. Преди и след вписване прекратяването на дружеството и обявяването му в ликвидацията/ чл.267 и чл. 98, ал.2 ТЗ/, то запазва своята правосубектност и може да бъде страна в процеса по предявен от него или срещу него иск. Следователно събирателното дружество е ответник по предявен от наследниците иск по чл. 97, ал.2 ТЗ, а същото ще се представлява от представителя по закон – съдружника. Като е приел, че дружеството няма представител и е потвърдил определението за прекратяване на производството по делото, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение. По изложените съображения липсва основание за назначаване на особен представител на събирателното дружество, а делото неправилно е било прекратено.
Съдия: