Р Е Ш Е Н И Е № 50167 гр. София, 10.03.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и девети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1714 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Лидерпроект“ ЕООД срещу решение №260092 от 02.04.2021 г. по в.т.д.№535/2020 г. на АС Пловдив в частта, с която е потвърдено решение №48 от 10.04.2020 г. по т.д.№209/2019 г. на ОС Хасково, в частта, с която исковете на „Лидерпроект“ ЕООД срещу Община Маджарово за заплащане на възнаграждение по договор от 26.02.2014 г., сключен между Община Маджарово и „Лидерпроект“ ЕООД, ведно със законната лихва от 12.11.2019 г. до окончателното изплащане и за заплащане на неустойка за забава по т.5.1.8 от договор от 26.02.2014 г., сключен между Община Маджарово и „Лидерпроект“ ЕООД, дължима за периода 28.10.2019 г – 10.11.2019 г., ведно със законната лихва от 12.11.2019 г. до окончателното изплащане, са отхвърлени за разликата от уважените части съответно от 33 905.13 лв. и от 3390.51 лв., до пълните предявени размери, съответно от 75 913.20 лв., главница и 7591.32 лв., неустойка за забава. В жалбата се навеждат доводи, че решението в обжалваната част е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид необсъждане от съда на възражението на нищожност на клаузата на чл.2.3 от процесния договор и на становището за дължимост на ДДС върху присъдената сума. Ответникът по касация Община Маджарово заявява становище за неоснователност на жалбата. С определение №533 от 18.08.2022 г. решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: Следи ли служебно съдът за нищожност на клауза от сключен между страните договор и представлява ли процесуално нарушение липсата на обсъждане на направено възражение за нищожност на клауза от договор. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че правоотношението между страните е породено по силата на сключен на основание ЗОП договор за изработка от 26.02.2014 г., възложител по който е Община Маджарово, а изпълнител е „Лидерпроект“ ЕООД, като възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да осъществи проектантски услуги, изразяващи се в „изготвяне на технически проект за високотехнологична система за пасивно пожаронаблюдение“. Анализирайки клаузите на чл.2.2.б.„а“ /според който авансовото плащане е в размер на 1% от стойността на договора и плащането ще се извърши в срок до 10 работни дни от подписването на договора и след издаване на фактура от Изпълнителя“/, на чл.2.2.б.„б“ /според който окончателното плащане се извършва от възложителя след одобрение на проектното предложение в срок от 20 работни дни след подписване на договор с Държавен фонд Земеделие и получаване на авансово плащане/ и на чл.2.4 /според който плащанията - авансово и окончателно, ще се извърши въз основа на издадени от Изпълнителя фактури/ от договора, както и обстоятелството, че изпълнителят е издал представената по делото фактура от 22.10.2019 г. /изпратена и връчена на възложителя на 24.10.2019 г./, въззивният съд е достигнал до извод, че именно от 24.10.2019 г. /когато и работата е била приета/ е настъпила изискуемостта на вземането на изпълнителя за неизплатеното, но дължимо възнаграждение за извършената и приета от възложителя работа по изготвените технически проекти /изцяло окомплектовани и съдържащи отделни части, конкретизирани в осем позиции/. В този смисъл е посочил, че спорното вземане не е погасено по давност и тъй като съгласно клаузата на чл.2.3 от договора, общата цена е посочената, а именно: 63 900 лв., но „не по-висока от одобрените от Държавен фонд Земеделие разходи за проектантски услуги по изготвянето на техническия проект“, които са в размер на 33 905.13 лв., е приел, че до този размер е основателен и предявеният иск по чл.266 от ЗЗД. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е постановено и ТР №1 от 27.04.2022 г. по т.д.№1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като е формирана и константна съдебна практика на ВКС, обективирана в решение №212 от 01.02.2012 г., по т.д.№1106/2010 г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №202 от 21.12.2013 г.по т.д.№866/2012 г. на ВКС, ТК, I отделение, решение №76 от 12.06. 2012 г. по т.д.№377/2011 г. на ВКС, ТК, II отделение и решение №581 от 30.09.2010 г. по гр.д.№1019/2009 г. на ВКС, ГК, III отделение и мн.др. Съгласно дадените от ВКС разяснения, независимо от спецификата на предвиденото в закона основание за нищожност, когато то произтича от факти, които не могат да се установят от самата сделка, страните трябва да са посочили в срок конкретните факти и доказателствата, от които тя се извежда, при спазване на установените в ГПК преклузии, а когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок. В задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения /вкл. и правните доводи по тълкуване значението на факт или приложението на норма, съобразяването на които не предпоставя необходимост от промяна в защитната позиция на другата страна, нито събиране на нови доказателства или проверка на събраните/, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. В случая въззивният съд в противоречие с посочените разяснения, допускайки съществено нарушение на съдопроизводствените правила, не е обсъдил своевременно наведените от„Лидерпроект“ ЕООД доводи относно нищожност на клаузата на чл.2.3 от процесния договор поради противоречието й със закона и поради накърняване на добрите нрави, като твърденията са били, че посочените основания произтичат от съдържанието на договора, поради което въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по нищожността на посочената клауза, но не го е сторил, като не се е произнесъл и по доводите относно дължимост на ДДС върху присъдената сума. Липсата на произнасяне на въззивния съд лишава касационната инстанция от възможността да извърши преценка за основателността на посочените доводи и възражения, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.3, вр. чл.236, ал.2, вр. чл.269 от ГПК, а делото върнато за ново произнасяне от друг състав на въззивния съд, при което следва да се обсъдят всички доводи и възражения на страните. При новото разглеждане, на основание чл.294, ал.2 от ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №260092 от 02.04.2021 г. по в.т.д.№535/2020 г. на АС Пловдив в частта, с която е потвърдено решение №48 от 10.04.2020 г. по т.д.№209/2019 г. на ОС Хасково, в частта, с която исковете на „Лидерпроект“ ЕООД срещу Община Маджарово за заплащане на възнаграждение по договор от 26.02.2014 г., сключен между Община Маджарово и „Лидерпроект“ ЕООД, ведно със законната лихва от 12.11.2019 г. до окончателното изплащане и за заплащане на неустойка за забава по т.5.1.8 от договор от 26.02.2014 г., сключен между Община Маджарово и „Лидерпроект“ ЕООД, дължима за периода 28.10.2019 г – 10.11.2019 г., ведно със законната лихва от 12.11.2019 г. до окончателното изплащане, са отхвърлени за разликата от уважените части съответно от 33 905.13 лв. и от 3390.51 лв., до пълните предявени размери, съответно от 75 913.20 лв., главница и 7591.32 лв., неустойка за забава. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АС Пловдив. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.