3 . стр. от решение по гр.д. № 114/2009 на Върховния касационен съд, ІV ГО РЕШЕНИЕ № 688 С., 23. ноември 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тринадесети октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 114 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Б. окръжен съд от 20.10.2008 г. по гр.д. № 274/2008, с което по реда на чл. 218з ГПК (отм.) са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправния въпрос за необходимостта обясненията да бъдат взети в рамките на започнало дисциплинарно производство във връзка с извършени конкретни нарушения на трудовата дисциплина. По повдигнатите въпроси Върховният касационен съд намира, че в Кодекса на труда не е уредено производство за налагане на дисциплинарни наказания като динамичен фактически състав. Дисциплинарно производство е уредено в Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната дейност, Закона за частните съдебни изпълнители и др. За да бъде упражнено надлежно потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие при уволнение (или да наложи друго дисциплинарно наказание) не е необходимо работодателят да бъде “сезиран” с нарочен акт (жалба, оплакване, сигнал или друг документ), той не е длъжен да уведоми работника за “висящото производство” и да му връчи копие от акта, с който е “сезиран” нито да му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъда наложено. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска устни или писмени обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Събирането и преценката на доказателствата също не е подчинено на правила за публичност, непосредственост и състезателност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че обясненията от истцата не са взети в рамките на започнало дисциплинарно производство във връзка с извършени конкретни нарушения на трудовата дисциплина. По делото е установено, че истцата е работила при ответника като “супервайзер – търговски обекти” и според длъжностната си характеристика е отговаряла за цялостната дейност в магазинната мрежа и столово хранене, като е била длъжна да подготвя и урежда цялата документация за работа и отчетност, като изготвя всички необходими справки по обекти за нуждите на счетоводството и форма 76 – месечно за ТРЗ. По настояване на истцата на 02.04. и на 04.06.2006 г.са направени две поредни ревизии в един от магазините, при които са констатирали липси в размер на 4.649,98 лева (при първата) и 3.892,86 лева (при втората) или общо за 8.542,84 лева. На 08.06.2006 г. за взети писмени обяснения от истцата, в които тя заявява, че не е предполагала извършването на кражби и затова не е взела по-строги мерки за контрол. От съдържанието на обясненията се вижда, че те се дадени по случая – след извършването на втората ревизия и преди налагане на дисциплинарното наказание с оспорваната заповед № 416/26.06.2006 г., връчена по признание от истцата на 30.06.2006 г. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че липсите се установяват чрез проверка на стоковата наличност и сравняването й с документите за получени стоки и приходите от продажби. По длъжностна характеристика истцата има поглед върху документите за получени стоки и приходите от продажби. Не е в нейна компетентност да извърши ревизия за установяване на стоковата наличност нито да нареди извършването на такава ревизия. Като е настоявала за извършването на ревизии, тя е изпълнила задължението си да осъществява контрол (в рамките на трудовите си задължения) върху работата на магазина, поради което не може да се приеме, че констатираните липси се дължат и на неупражняване на контрол от нейна страна. Видно от изложеното обжалваното въззивно решение е по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила, като на ответницата по касацията бъде присъдена и сумата 200 лева разноски в касационното производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решението на Б. окръжен съд от 20.10.2008 г. по гр.д. № 274/2008. ОСЪЖДА [фирма], Б. да заплати на Е. Х. Х. от Бургас сумата 200,00 лева разноски в касационното производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.