10 Р Е Ш Е Н И Е
№ 257
гр. София, 11 юли 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА
НЕВЕНА ГРОЗЕВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП Ивайло Симов
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 414/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационен протест, депозиран от Апелативна прокуратура-гр.Велико Търново и касационна жалба, подадена от адв. И., защитник на подсъдимия С. А., срещу решение №27 от 27.02.2023 г., постановено по внохд №327/2022 г. на Великотърновски апелативен съд.
В протеста се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се свързва с незаконосъобразното произнасяне на апелативния съд, който е изменил първоинстанционната присъда в едната й част- досежно престъплението по чл.354а от НК, като е увеличил наложеното наказание за него, а в другата й част, касаеща престъплението по чл.131 от НК, я е отменил и е върнал делото на първата инстанция за ново разглеждане, поради което едновременно е упражнил правомощията по чл.334 т.1 и по чл.334 т.3 от НПК, което е недопустимо. Според прокурора, след като съдът е намерил, че не е била ясна волята на първата инстанция досежно наказанието по обвинението по чл.131 от НК, е следвало да отмени изцяло присъдата и да върне делото за ново разглеждане, защото частичната отмяна- в едната част и изменението в другата, води на практика до разделяне на наказателното производство, с каквито правомощия съдът не разполага. На следващо място се твърди ,че определеното от апелативната инстанция наказание за престъплението по чл.354а от НК е явно несправедливо, тъй като съдът не е обсъдил доводите, че за личността на дееца може да се съди и по обективните му действия, свързани с осъществяване на престъплението, а освен това не е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство и че поведението му при намесата на полицейските служители разкрива признаците на „съпротива на орган на власт“ и доколкото такова престъпление не е било инкриминирано /по чл.270 ал.1 от НК/, няма пречка да се вземе предвид при индивидуализация на наказанието. Наред с това, в протеста се посочва, че мотивите на въззивния съд досежно преценката на обществената опасност на дееца са противоречиви, поради което е налице касационното основание по чл.348 ал.3 т.2 от НПК- липса на мотиви. Прави се искане за отмяна на решението на Великотърновски апелативен съд и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд.
В касационната жалба на защитника на подсъдимия се прави оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, в посока необоснованото му завишаване. Оспорва се приетото от апелативния съд отегчаващо отговорността обстоятелство- стойността на наркотичните вещества, както и изводите му за изключително висока степен на обществена опасност на деянието и висока степен на обществена опасност на дееца. Същевременно се твърди, че контролираният съд неправилно е отхвърлил доводите на защитата за наличие на допълнителни смекчаващи отговорността фактори- направеното самопризнание от подсъдимия още на досъдебното производство, младата му възраст, продължителния период на наказателното производство. Наред с това се посочва, че мотивите на съда не дават отговор как и по какъв начин ще се постигнат целите наказанието, като липсва задоволително обяснение защо наказанието глоба е определено към минимума предвиден в закона за това престъпление, а наказанието лишаване от свобода в горната граница. Моли се да бъде изменено атакуваното съдебно решение, като бъде намален размера на наказанието „лишаване от свобода“, наложено на С. А., в предвидения от закона минимум.
В съдебното заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа депозирания касационен протест по изложените в него съображения и с направеното искане. Приема жалбата на подсъдимия за неоснователна.
Защитникът на подсъдимия С. А.- адв.И. също поддържа, подадената от тях касационна жалба и оспорва протеста на прокуратурата. Изразява съгласие с приетото от въззивната инстанция, че по отношение на престъплението по чл.131 от НК, делото следва да се върне за ново разглеждане и то дори във фазата на досъдебното производство. Все във връзка с това обвинение излага конкретни съображения досежно допуснати нарушения от полицейските служители на Инструкция №8121 З-464/2014 г. на Министъра на вътрешните работи, както и поставя въпроса дали телесните повреди не са нанесени по непредпазливост. Относно наложеното на подсъдимия наказание за извършено престъпление по чл.354а от НК, защитникът се придържа към релевираните в жалбата аргументи за неговата явна несправедливост. Моли за постановяване на съдебен акт в тази насока.
Чрез защитника си, подсъдимият С. А. представя молба, която моли да бъде съобразена при постановяване на решението на върховната инстанция. В молбата се описват фактическите обстоятелства по случая, посочва се, че никога не е бил осъждан, изказва се съжаление за извършеното, признава се за виновен. Моли да му бъде наложено минималното наказание, а именно пет години лишаване от свобода, което след прилагане на редукцията, бъде определено на три години и четири месеца.
В последната си дума подсъдимият С. А. изказва отново съжаление за случилото се и моли за по-малка присъда.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационния протест и касационната жалба оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното :
С присъда №14 от 31.08.2022 г., постановена по нохд №258/2022 г., подсъдимият С. А. е признат за виновен в това, че на 11.11.2021 г. в [населено място], на ПП 1-4, км.130, в л.а. „Ауди А6“ с рег. [рег.номер на МПС] , без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, а именно метилендиоксиметам- фетамин /MDMA/ с тегло 200.316 кг. и съдържание на активно действащ компонент 21,1%, на стойност 5 007 775 лв. и хашиш с тегло 88,413 гр. и съдържание на активно действащ компонент ТНС 31,5%, на стойност 795 лв., като наркотичните вещества са в особено големи размери, поради което и на основание чл.354а ал.2 изр.2 пр.3 във вр.с ал.1 изр.1 пр.4 във вр.с чл.58а ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години, при първоначален строг режим на изтърпяване, както и наказание глоба в размер на 30000 лв.
Със същата присъда подсъдимият С. А. е бил признат за виновен и в това, че на същата дата и същото място причинил леки телесни повреди на полицейски орган, при изпълнение на службата - на Р. В. –лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето и на Ю. Н.- лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като леките телесни повреди са причинени на повече от едно лице –на две лица, поради което и на основание чл.131 ал.2, пр.4 т.3 и т.4 във вр.с ал.1 т.4 пр.3 във вр.с чл.130 ал.1 и ал.2 и чл.58а ал.1 от НК му е наложил наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия С.А. е определено едно общо и най-тежко измежду наложените по-горе наказания, а именно шест години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, като на основание чл.23 ал.3 от НК е присъединено наказанието глоба в размер на 30000 лв.
На основание чл.59 от НК е било зачетено предварителното задържане под стража на подсъдимия.
С присъдата подсъдимият С. А. е бил осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди на Р. В. и Ю. Н. в размер на по 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумите.
Съдът се е разпоредил с веществените доказателства, а също така е възложил в тежест на подсъдимия да заплати направените по делото разноски, д.т. върху уважения размер на гражданските искове, както и разноските, сторени от гражданските ищци.
По въззивен протест на ОП- гр.Велико Търново /с искане за увеличаване на наказанието лишаване от свобода в максимален размер 15 години, редуцирано на основание чл.58а ал.1 от НК на десет години и увеличаване на наказанието глоба в размер на 100000 лв./ и въззивна жалба на защитника на подсъдимия, пред Великотърновски апелативен съд е било образувано внохд №327/2022 г., приключило с решение №27 от 27.02.2023 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена в частта относно наказанието, наложено на подсъдимия С. А. за престъплението по чл.354а ал.2 от НК, като е увеличено същото от девет на дванадесет години лишаване от свобода и на основание чл.58а ал.1 от НК е редуцирано на осем години лишаване от свобода. Със същото решение, първоинстанционната присъда е била отменена в частта, в която подсъдимия А. е бил признат за виновен по чл.131 ал.2 от НК и е определено общо наказание на основание чл.23 от НК, както и в гражданско-осъдителната й част, досежно направените разноски от гражданските ищци, държавната такса върху уважените размери на гражданските искове и разноските по делото, свързани с обвинението по чл.131 ал.2 от НК,като в тази част делото е върнато на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав. В останалата част присъдата е била потвърдена.
Касационният протест и касационната жалба са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
На първо място, ВКС намира за необходимо да очертае пределите на касационната си проверка. Съгласно разпоредбата на чл.346 т.1 от НПК, решенията и новите присъди на апелативния съд могат да бъдат обжалвани по касационен ред, с две изключения, едното от които касае съдебните актове по чл.334 т.1 от НПК, т.е хипотезата, когато въззивният съд е отменил присъдата и е върнал делото за ново разглеждане на първоинстанционния такъв. Ето защо по настоящото дело на касационнен контрол подлежи въззивното решение само в изменителната и пътвърдителната му части, т.е относно наказателната отговорност на подсъдимия С. А. за престъпление по чл.354а ал.2 от НК, със всички произтичащи от това последици, в частта, касаеща разпореждането с веществените доказателства и за възложените в тежест на подсъдимия разноски, сторени по делото по това обвинение. В отменителната част- досежно инкриминираното на подсъдимия престъпление по чл.131 ал.2, приложението на чл.23 от НК, гражданско –осъдителната част на първостепенния съдебен акт и разноските, свързани с това обвинение, решението не подлежи на касационна проверка. Друг е въпроса, че такова „разделяне“ на производството е процесуално недопустимо. Когато въззивният съд прецени, че са налице основанията на чл.348 ал.3 от НПК, които не може сам да отстрани и те са отстраними при новото разглеждане на делото от първата инстанция, следва да отмени изцяло първоинстанционната присъда и да върне делото за ново разглеждане, като е без значение, че двете обвинения са самостоятелни. Този процесуален порок обаче не може да бъде ревизиран от ВКС, доколкото въззивното решение в отменителната част и връщане на делото за ново разглеждане, са извън пределите на касационното обжалване. В този смисъл касационнияг протест касаещ необжалваемата част от въззивния съдебен акт, следва да бъде оставен без разглеждане. Независимо от това, настоящият съд намира за необходимо да посочи, че при новото разглеждане в отменената част, първостепенният съд при вземане на своите решения, следва да извърши преценка относно приложимостта на принципа „reformatio in pejus“.
По-нататък, в касационния протест и касационната жалба се оспорва размера на наложеното на подсъдимия С. А. наказание лишаване от свобода досежно обвинението по чл.354а ал.2 от НК, като са изложени контратези относно неговата справедливост. Така, прокуратурата иска отмяна на въззивното решение и връщането му на апелативната инстанция за увеличаване на наказанието, като предлага то да бъде определено на 15 години лишаване от свобода, редуцирано на основание чл.58а ал.1 от НК на десет години, а защитата и подсъдимия претендират неговото намаляване на пет години, което след редукцията да бъде определено на три години и четири месеца лишаване от свобода. ВКС приема, че не са налице основания за уважаване на така направените искания.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл.371 от НПК, в хипотезата на т.2, при която съдът е длъжен след като определи размера на наказанието лишаване от свобода / в конкретния случай същият е от пет до петнадесет години/ да го редуцира на основание чл.58а ал.1 от НК с 1/3, или да приложи разпоредбата на чл.58а ал.4 във вр.с чл.55 от НК, ако са налице условията за това и ако тази разпоредба е по-благоприятна за дееца.
За да увеличи размера на наказанието лишаване от свобода на дванадесет години, редуцирано на основание чл.58а ал.1 от НК на осем години, въззивната инстанция е съобразила степента на обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Изводът на въззивната инстанция за висока степен на обществена опасност на конкретното деяние, изводима от количеството на намереното в автомобила на подсъдимия наркотично вещество, неговата стойност и процентното съдържание на активно действащия компонент в него, е верен и се споделя от касационния съд. Възражението на защитата на подсъдимия, че стойността на наркотиците е част от правната квалификация на престъплението, поради което не може да се отчита като отегчаващ отговорността фактор, принципно е вярно, но същото не държи сметка за това, че в случая тя многократно надвишава стойността, която определя квалификацията „особено големи размери“. За да е налице последната е необходимо стойността на наркотичните вещества да е в размер на 140 минимални работни заплати към датата на деянието /650 лв./, което означава сума от 91000 лв. Стойността на наркотичните вещества по настоящето дело е 5 007 775 лв., която многократно надхвърля необходимата, за да е налице квалификацията „особено големи размери“, поради което следва да бъде отчетена при определяне степента на обществената опасност на деянието. Съдебната практика е категорична, че колкото по-висока е стойността на предмета на престъплението, толкова по-завишена е обществената опасност на извършеното. В допълнение, за преценката, че обществената опасност на деянието е изключително висока, трябва да се има предвид и че подсъдимият е държал два вида високорискови наркотични вещества. На следващо място никъде в мотивите си, апелативният съд не е приел, че обществената опасност на деянието е висока по причина, че съответства на дейността на цяла група. Точно обратното, ясно е подчертал, че въобще не може да се приеме такова твърдение. Посоченото от него, какво би се случило с отговорността на подсъдимия, ако дейността би била осъществена от група, е само една хипотеза и върху нея не са били изграждани каквито и да е било негативни изводи, рефлектиращи върху наказанието на С. А..
Що се отнася до личната обществена опасност на подсъдимия, ВКС намира следното: действително в мотивната част на проверяваното решение се съдържа известно противоречие относно преценката за степента на обществената опасност на дееца. Не всяко противоречие обаче може да обоснове липса на мотиви, в каквато насока е тезата, застъпена в протеста на прокуратурата. Порокът на мотивите води до отмяна на присъдата, само когато е съществен /П., С.. Наказателен процес на Р.България.УИ „Климент Охридски“.1989./. В конкретният случай допуснатото несъответствие в известен смисъл е свързано с използваната от съда терминология. Съпоставянето на цитатите от съдебното решение, отразени в протеста, показва, че апелативната инстанция е приела, че степента на обществената опасност на подсъдимия е завишена, но тя не е толкова висока, че да обоснове наказание, в размер по-висок от този, който тя е определила. Впрочем цялостния прочит на въззивното решение /макар и не добре структурирано/, сочи, че решаващият съд е преценил степента на обществената опасност на А. като завишена /независимо от чистото му съдебно минало/ на база неговото поведение, свързано с опит да избяга и се укрие по време на проверка на автомобила му от полицейските служители. Този извод се споделя от настоящият касационен състав. Необходимо е да са направи разграничение между действията по оказаната съпротива от страна на А. и нанесените леки телесни повреди на полицейските служители /предвид обвинението за престъпление по чл.131 от НК/, като единствено поведението на подсъдимия, с което той противозаконно е попречил на органите на власт да изпълнят задълженията си има отношение към преценката за степента на личната обществена опасност на дееца. За това са налице и фактически обстоятелства в обвинителния акт, самопризнати от подсъдимия.
По-нататък, изводът на въззивната инстанция, че самопризнанието на дееца, не следва да се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство почива на вярно разбиране на разрешенията, дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, според които само когато подсъдимият е спомогнал своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговият извършител още в хода на досъдебното производство, самопризнанието по чл.371 т.2 от НПК би могло да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство. В конкретния случай престъплението и неговия автор са били разкрити още с първото действие по разследването -протокол за претърсване и изземване, одобрен от съответния съд по надлежен ред. От друга страна, прочитът на материалите от досъдебното производство показва, че при провеждането на първият разпит на подсъдимия /тогава обвиняем/, осъществен на 12.11.2021 г., той е отказал да дава обяснения, като едва на 03.02.2022 г. е разказал за обстоятелствата по случая. При това положение, С. А. няма принос за своевременното и съществено разкриване на престъплението и неговият извършител, а то изцяло се дължи на усилията на органите на досъдебното производство. Не се оспорва извода на защитата, че направените на досъдебното производство самопризнания са осъзнат акт, израз на вътрешен психически процес на осъзнаване на извършеното, но в тази насока освен, че съда не разполага със специални знания за преценка на протичащите психически процеси у подсъдимия, то тези самопризнания /без оглед на подбудите за тях/, не са решаващи за разкриване на престъплението и авторството му.
По-нататък, въззивната инстанция е взела отношение по претенцията на защитата да бъде включен към кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства продължителния срок на водене на наказателното производство и с основание я е отхвърлила като неоснователна. С. А. е привлечен като обвиняем на 12.11.2021 г., от който момент търпи ограничения във връзка с воденото срещу него наказателно производство. Изтеклият до момента срок от една година и осем месеца не е продължителен, съобразно практиката на ЕСПЧ и неналага да се извърши компенсация на подсъдимия чрез намаляване на наказанието му. Като се има предвид, че за период от една година и осем месеца делото е преминало през стадия на досъдебното производство, било е разгледано от първа, въззивна и касационна инстанция, изобщо не може да се говори за неразумно дълъг срок.
ВКС намира за неоснователен довода на защитата на подсъдимия ,че младата му възраст представлява смекчаващо отговорността обстоятелство. Въззивният съдебен състав детайлно е посочил причините, поради които възрастта на С. А. към момента на извършване на престъплението- 27 години, не може да се цени като смекчаващо обстоятелство. За да бъде такова, деецът следва да бъде на възраст, близка до навършване на пълнолетие и която да може да аргументира не дотам изградена психическа устойчивост и не добре формирани морални императиви. Тези „дефицити“ обаче не са характерни за възрастта на подсъдимия, а и по делото няма данни за наличието на такива у него /в този смисъл решение по н.д.1107/2018 г. на трето н.о на ВКС; решение по н.д.412/22 г. на първо н.о. на ВКС/.
По-нататък настоящият касационен състав не се съгласява с извода на съда, че „липсата на лоши характеристики“ следва да се прецени като смекчаващо отговорността обстоятелство. За да бъде такова е необходимо да са налице положителни характеристични данни, представени от местоработата или местоживеенето на подсъдимия, каквито по делото отсъстват. Липсата на отрицателна или положителна характеристика не води до никакъв извод, който да бъде взет предвид при индивидуализация на наказанието. От друга страна, ВКС констатира, че въззивната инстанция е пропуснала да прецени като смекчаващ отговорността фактор многократно изказваното съжаление за извършеното от С. А. в хода на наказателното производство.
С оглед всичко изложено дотук, ВКС счита, че не са налице основания нито за намаляване, нито за увеличаване на наказанието, което подсъдимият С. А. следва да понесе за извършеното от него престъпление по чл.354а ал.2 от НК. В обобщение е необходимо да се подчертае, че отмерването на наказанието не представлява механичен математически сбор от смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а сложна комплексна дейност по тяхната оценка, която води до избор на такова по размер наказание, което да е адекватно на тежестта на извършеното, на личността на дееца и на целите по чл.36 от НК. В този смисъл определеното на подсъдимия С. А. наказание от дванадесет години лишаване от свобода, редуцирано на основание чл.58а ал.1 от НК на осем години, не е явно несправедливо.
Във връзка с възражението на защитата досежно постигане на целите по чл.36 от НК и по конкретно, че доколкото подсъдимият е с двойно гражданство, след изтърпяване на наказанието той най-вероятно ще се върне в Турция, където е възпитаван в друго общество, с други закони и други „добри нрави“, поради което не се знае какво точно ще се превъзпитава и поправя в него, както и не е ясно върху кое общество- българското или турското ще се въздейства възпитателно и предупредително, касационният състав намира следното: наказание се налага, поради извършено престъпление, без оглед на това дали дееца е български или чужд гражданин, и неговото действие е насочено към бъдещето, а именно: да създаде възможност наказаното лице да формира в себе си и поставя в действие вътрешни задръжки, за да може по-нататък сам да противопоставя достатъчно контрамотиви срещу евентуални бъдещи стимули, които биха го тласнали отново към престъпление; чрез принудително ограничаване на свободата му да се създадат обективни условия, които да отнемат възможността да извърши друго престъпление. Тази цел е еднакво важима във всички модерни общества. Що се отнася до генералната превенция- с наказването на виновния се цели определено психическо въздействие върху други неустойчиви членове на обществото и това въздействие е в две насоки- възпитателно и предупредително. Касае се за членове на българското общество, доколкото присъдата на подсъдимия е постановена в Р.България.
В заключение, ВКС намира, че не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, поради което касационната жалба и протеста в тази му част, следва да бъдат оставени без уважение.
Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №27 от 27.02.2023 г., постановено по внохд №327/2022 г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, в която е изменена първоинционната присъда по нохд №258/2022 г. на Великотърновски окръжен съд, като е увеличено наказанието на подсъдимия С. А. за извършено от него престъпление по чл.354а ал.2 изр.2 пр.3 във вр.с ал.1 изр.1 пр.4 от НК от девет на дванадесет години лишаване от свобода, редуцирано на основание чл.58а ал.1 от НК на осем години и в частта, в която е потвърдена първоинстанционната присъда.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационния протест досежно въззивното решение в частта, в която е отменена първоинстанционната присъда, с която подсъдимия С. А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131 ал.2 пр.4 т.3 и т.4 във вр.с ал.1 т.4 пр.3 във вр.с чл.130 ал.1 и ал.2 от НК, приложението на чл.23 от НК, гражданско-осъдителната й част, вкл. определената д.т. върху уважените размери на гражданските искове, както и по отношение на разноските, направени от гражданските ищци и тези в полза на държавата, свързани с обвинението по чл.131 ал.2 от НК и делото е върнато за ново разглеждане на ОС-Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
ДЕЛОТО НЕЗАБАВНО да се изпрати на Окръжен съд- гр.Велико Търново за разглеждане в отменената от Великотърновски апелативен съд част.
Да се изготви превод на турски език на настоящото решение, след което да се изпрати на подсъдимия С. А..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/
|