1 2 Р Е Ш Е Н И Е № 5 СОФИЯ, 19.02.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 4858/2014 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Подадена е молба от Р. Н. М., действаща чрез своята майка и законен представител Д. М. М., представлявана от адв. Ц. С., за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд, постановено на 04.12.2009 г. по гр.д. № 8794/09 г. Молителката се позовава на основанието по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК. Поддържа, че решението, чиято отмяна се иска, противоречи на влязлото в сила решение № 499/11 от 09.01.2012 г. по гр.д. № 1577/2010 г. на ВКС, ІV г.о. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], не е взел становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С решението, чиято отмяна се иска, е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 28.05.2009 г. по гр.д. № 31992/08 г. в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на основание чл. 200, ал.3 КТ на Р. Н. М. обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможност да получава издръжка поради настъпила вследствие трудова злополука смърт на нейния наследодател Н. И. М., за разликата над 734.75 лв. , ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 20.10.2008 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за периода 05.12.2007 г. до 29.04.2009 г., както и в частта, с която [фирма] е осъдено да заплаща на Р. Н. М. ежемесечно за периода от 29.04.2009 г. до навършване на пълнолетие или настъпване на законно основание за прекратяване на плащането, сума в размер на 43.73 лв. , ведно със законната лихва върху тази сума от падежа до окончателното й изплащане, и в отменените части е постановено друго по същество, с което са отхвърлени предявените от Р. Н. М. против [фирма] искове за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи за периода 05.12.2007 г. до 29.04.2009 г. за разликата над 734.75 лв. до 1037.18 лв., както и за заплащане ежемесечно на обезщетение за разликата над сумата 43.73 лв. до 61.73 лв. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 201, ал.2 КТ за намаляване имуществената отговорност на работодателя, тъй като наследодателят на ищцата е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, като е проявил груба небрежност, нарушавайки общи правила за безопасност, които е бил длъжен да знае. С решение № 499/11 от 09.01.2012 г. по гр.д. № 1577/2010 г. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., се е произнесъл по искове с правно основание чл. 200 КТ, предявени от Р. Н. М. и И. В. М. против [фирма] за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния син - Н. М., починал в резултат на трудова злополука. Касационната инстанция е отменила решението от 23.12.2009 г. по гр.д. № 1927/09 г. на Софийски градски съд и е постановила ново по същество на спора, с което е осъдила [фирма] да заплати на Р. Н. М. и на И. В. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 25 000 лв. за всеки от тях. Възражението на ответника [фирма] за намаляване на дължимото обезщетение поради съпричиняване на злополуката от страна на пострадалия работник е намерено за неоснователно, като е прието, че по делото не е установено същият да е проявил груба небрежност по смисъла на 201, ал.2 КТ. За да е осъществен фактическият състав на отменителното основание, визирано в чл. 303, ал.1, т.4 ГПК, законът изисква между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено преди решението, чиято отмяна се иска, друго влязло в сила решение, което му противоречи, т.е. да е налице тъждественост както по отношение на предмета, така и по отношение на страните по двете дела. В случая тези предпоставки не са налице. На първо място, липсва субективен идентитет между двете дела. Страни в производството по г.д. № 31992/08 г. по описа на Софийски районен съд са молителката Р. Н. М., действаща чрез своята майка и законен представител Д. М., докато страни в производството по гр.д. № 1577/2010 г./ гр.д. № 1927/09 г. на Софийски градски съд/ са родителите на починалия при трудова злополука Н. М. - Р. и И. М.. Различен е и техният предмет, очертан чрез основанието и петитума на исковете. Само поради това, че по двете дела ответникът е един и същ, както и че се претендира обезщетение за вреди от настъпилата поради трудова злополука смърт на едно и също лице, не може да се приеме, че е налице обективно и субективно тъждество на двете дела, обосноваващо приложението на чл. 126, ал.1 и чл. 299 ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна на посоченото в нея основание е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Р. Н. М., действаща чрез своята майка и законен представител Д. М. М., представлявана от адв. Ц. С., за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски градски съд, постановено на 04.12.2009 г. по гр.д. № 8794/09 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: