Р Е Ш Е Н И Е № 107 гр. София, 20.10.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурор Калин Софиянски, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 475 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава XXXIII НПК и е образувано по искане на защитник на осъдения М. Ч. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 729/2021г. по описа на Окръжен съд – Хасково, I състав и отмяна на определение № 53/22.12.2021г. за одобряване на споразумение в частта, в която на основание чл. 242, ал.8 НК товарен автомобил „М.“ с рег. номер *** и полуремарке „P.“ с рег. номер ***. са отнети в полза на държавата. С определение №53/22.12.2021г. по НОХД № 729/2021г., чиято частична отмяна след възобновяване на производството се претендира, Окръжен съд – Хасково е одобрил сключено между прокурор и защитник на обвиняемия М. Ч. споразумение, с което Ч. е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 242, ал.1, б. „д“ НК и са му определени наказания лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение било отложено за изпитателен срок от три години и глоба в размер на 10 000 лева. На основание чл. 242, ал.7 НК е отнет в полза на държавата предметът на престъплението – 60 броя опаковки лекарствен продукт „D.“ на обща стойност 147 273.99 лева. Отнет е в полза на държавата и товарен автомобил „М.“ с рег. номер *** и полуремарке „P.“ с рег. номер *** – собственост на „C. L. T.“ K. като превозно средство, послужило за пренасяне на стоките - предмет на контрабандата. Определението е влязло в сила на 22.12.2021г. В искането от защитника на М. Ч. се твърди, че с одобряване на споразумението съдът е допуснал съществени процесуални пропуски, довели до нарушение на материалния закон по отношение отнемане в полза на държавата на товарен автомобил и полуремарке, собственост на юридическо лице, а не на обвиняемия. В подкрепа на претенцията си посочва Решение на СЕС от 14.01.2021г. по дело С—393/2019г., както и Решение № 12 от 30.09.2021г. на Конституционния съд на Република България по к.д. № 10/2021г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 242, ал.8 НК в частта „и когато не е собственост на дееца“. Тезата на защитата е, че с отнемането на моторното превозно средство се нарушават правата на трето добросъвестно лице – юридическото лице „C. L. T.“ K., което е негов собственик. В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав защитникът на осъдения моли да бъде уважено неговото искане и представя писмени бележки, съдържащи аргументи, напълно идентични с изложените в сезиращия документ. Осъденият М. Ч. е редовно призован, но не се явява, за да изрази личната си позиция. Прокурорът моли искането бъде оставено без уважение като неоснователно. Заявява, че извършителят на деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 242, ал.1, б.“д“ НК, е едноличен собственик на дружеството, чиято собственост е средството за извършване на престъплението и като такъв едностранно формира волята на юридическото лице по разпореждане с имуществото му. Върховният касационен съд след като прецени изложеното в искането и становищата на страните счита, че то е допустимо, но неоснователно. Процесуалният ни закон лимитативно определя лицата, които могат да направят искане за възобновяване на наказателно производство, сроковете, в които то може да бъде депозирано и основанията за това. В конкретния случай искането изхожда от активно легитимирана за това страна – защитник на осъден обвиняем и е депозирано в шестмесечен срок от влизане в сила на определението по чл. 382, ал.7 НПК – на 22.12.2021г., а искането е депозирано на 07.06.2022г. чрез компетентния първостепенен съд. Решаващият съд е бил сезиран със споразумение между прокурор при Окръжна прокуратура – Хасково и защитник на обвиняемия за финализиране на наказателното производство, водено срещу М. Ч.. В процедурата по чл. 382, ал.2 и сл. НПК съдебният състав е проявил дължимото процесуално усърдие, изисквайки лично изявление от обвиняемия относно доброволността на подписаното от него споразумение, понятността на обвинението, признаването на вината и наличието на яснота относно последиците от евентуално одобряване на депозираното споразумение и съгласието с тях. Нещо повече, той е изяснил формата на собственост и управление на търговското дружество „C. L. T.“ K., за което са налице писмени свидетелства в материалите по досъдебното производство, че притежава превозното средство, с което е осъществена контрабандата на 60 броя опаковки лекарствен продукт „D.“ на обща стойност 147 273.99 лева. След изрично изявление от страна на участващия в съдебното заседание на 22.12.2021г. обвиняем Ч., че той е едноличен собственик на „фирмата, чиято собственост е моторното превозно средство“, съдът е преценил, че представеното на вниманието му споразумение не противоречи на закона и морала и го одобрил, включително и в частта, с която на основание чл. 242, ал.8 НК се отнема в полза на държавата товарен автомобил „М.“ с рег. номер *** и полуремарке „P.“ с рег. номер ***. като средство, послужило за пренасяне на стоките, предмет на престъплението, в чието извършване Ч. се признава за виновен. По делото безспорно е установено, че това моторно превозно средство е собственост на „C. L. T.“ K. - еднолично търговско дружество с ограничена отговорност. Едноличен собственик на капитала е обв. М. Ч. и той е легитимиран да управлява и представлява това юридическо лице. В този смисъл той носи материална отговорност до размера на капитала на дружеството /част от който е коментираното моторно превозно средство/, както и притежава правото да се разпорежда с него. Именно при реализиране на това свое право обвиняемият доброволно се е съгласил товарен автомобил „М.“ с рег. номер *** и полуремарке „P.“ с рег. номер ***. – част от капитала на дружеството, да бъде отнет в полза на държавата, съобразно разпоредбата на чл. 242, ал.8 НК. Действително, с Решение №12/30.09.2021г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело №10/2021г. е обявена за противоконституционна разпоредбата на ал.8 на чл. 242 НК в частта “и когато не е собственост на дееца“, т.е. актуалната редакция на нормата е: „Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата, освен ако стойността му явно не съответства на тежестта на престъплението“. При съпоставяне на експертно установената стойност на подлежащото на отнемане превозно средство – 69 059.90 лева и стойността на контрабандираната стока – 147 273.99 лева, е очевидно, че са налице изискуемите материално правни предпоставки за отнемане на тази вещ. Всъщност претенцията на защитата на осъдения за нарушение на материалния закон от страна на Окръжния съд е насочена към факта, че превозващото контрабандната стока моторно средство не е лична собственост на обвиняемия. Тази позиция по съществото си е вярна, но не държи сметка за това, че отнетото средство е част от капитала на търговско дружество, чийто едноличен собственик е Ч.. Мотивите, за бъде обявена за противоконституционна част от коментираната правна норма, са свързани с препятстване възможността трети добросъвестни лица – собственици на превозното или преносното средство, да търпят ограничения при упражняване правото си на собственост, произхождащи от престъпна деятелност на други лица, за която не притежават знание и то в ситуация, в която нямат процесуална възможност да се противопоставят на отнемането на вещта поради липсата си на качество на страна в процеса. В този смисъл е и Решение от 14.01.2021г. на СЕС по дело № С-393/2019г. по повод преюдициално запитване, отправено от Апелативен съд – Пловдив, в което решение се посочва, че ако собственикът на вещта е „трето добросъвестно лице, което не е знаело и не е могло да знае, че имуществото му е използвано за извършване на престъпление, подобна конфискация представлява по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която засяга самата същност на неговото право на собственост“. В настоящия казус обвиняемият М. Ч. се явява трето, но не добросъвестно лице, което да не е притежавало знание за употребата на превозното средство – собственост на „C. L. T.“ K., като такова, служещо за пренасяне през границата на страната ни от Република Турция без знанието и разрешението на митниците на стоки за търговски цели в големи размери, тъй като самият той е управлявал товарния камион, в който са установени тези стоки. Именно Ч. в качеството си на страна в процеса – обвиняем в наказателното производство и едноличен собственик на капитала на дружество „C. L. T.“ K., е имал възможност да възрази срещу отнемането на тази вещ чрез недаване на съгласие за сключване на споразумение с представителя на прокуратурата и пълноценно да защити правата си, ако счита, че те са или ще бъдат нарушени. Всъщност обективираното в материалите по делото процесуално поведение на М. Ч. сочи както на налично негово знание относно съдбата на моторното превозно средство, така и на доброволно изразената му позиция в тази насока. Идентичността между извършителя на деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 242, ал.1, б.“д“ НК и едноличния собственик на капитала на търговското дружество, част от който са товарният камион и полуремарке, послужили за пренасяне на стоките, определя като законосъобразна последица и отнемане на тази вещ в изпълнение императивната норма на чл. 242, ал.8 НК, с което съдът е приложил правилно материалния закон. Обратната позиция би била израз на формалното му приложение без съобразяване с конкретиката на всеки отделен случай. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитник на осъдения М. Ч. за възобновяване на НОХД № 729/2021г. по описа на Окръжен съд – Хасково, I състав. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.