Р Е Ш Е Н И Е № 184 гр. София,12.01.2018 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№24 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №114 от 18.10.2016 г. по т.д.№216/2016 г. на АС Бургас. С обжалваното решение е потвърдено решение №186 от 07.06.2016 г. по т.д.№184/2015 г. на ОС Бургас, с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма]: иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. §7 от ЗМСМА, чл.8, чл.11 и чл.19 от ЗОС за установяване на нищожност на сключения между страните договор за наем от 08.03.2005 г., съединен евентуално с иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.28 от ЗПСПК за установяване на нищожността на същия договор за наем. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно като се иска отмяната му и уважаване на предявените искове. Ответникът по касация - [фирма] заявява становище за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски. С определение №395 от 15.06.2017 г. решението е допуснато до касационно обжалване за проверка процесуалната му допустимост. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице поддържаните от ищеца [фирма] основания за нищожност на сключения между страните договор за наем от 08.03.2005 г., като е отхвърлил исковете по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. §7 от ЗМСМА, чл.8, чл.11 и чл.19 от ЗОС, съединен евентуално с иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.28 от ЗПСПК, интересът от които искове, ищецът е обосновал с предявени от [фирма] срещу него искове по чл.236, ал.2 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за продължило след прекратяване на същия договор за наем ползване на наетия обект. В съответствие с правомощията си за служебна преценка на допустимостта на обжалваното решение - т. 1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, настоящият състав намира, че въззивното решение е процесуално недопустимо по следните съображения: Установява се, че с влязло в сила съдебно решение по т.д.№54/2011 г. на ОС Бургас, на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] обезщетение за ползване на обекта, предмет на сключения между страните договор за наем от 08.03.2005 г., за период следващ прекратяването на договора. Т.е. със сила на пресъдено нещо е установено към 11.09.2014 г. - денят на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция /по т.д.№197/2014 г. на АС Бургас, с решението по което е потвърдено решението по т.д.№54/2011 г. на ОС Бургас/, съществуването на претендираното от [фирма] право на обезщетение за продължилото след прекратяване на действителния договор за наем от 08.03.2005 г., ползване от страна на [фирма], въпреки противопоставянето на ищеца. Тъй като с влязлото в сила решение са установени и всички факти, релевантни за съществуването на правото на обезщетение, всеки факт, с който се претендира установяване, че към деня на приключване на устните състезания, това съдебно признатото право не е съществувало в полза на носителя му, в частност в случая - факт, представляващ основание за нищожност на договора за наем, се преклудира, респективно исковете за установяване на нищожността на договора се явяват недопустими. Предвид изхода на правния спор, [фирма] дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 9 000 лв. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение №114 от 18.10.2016 г. по т.д.№216/2016 г. на АС Бургас и потвърденото с него решение №186 от 07.06.2016 г. по т.д.№184/2015 г. на ОС Бургас, с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма]: иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. §7 от ЗМСМА, чл.8, чл.11 и чл.19 от ЗОС за установяване на нищожност на сключения между страните договор за наем от 08.03.2005 г., съединен евентуално с иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.28 от ЗПСПК за установяване на нищожността на същия договор за наем, като ПРЕКРАТЯВА производството по исковете. ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати на [фирма][ЕИК] сумата от 9 000 лв. разноски. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.