Р Е Ш Е Н И Е №158/2019г. гр. София, 14.01.2020 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 615 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на решение № 1966 от 07.04.2017г. по гр.д. № 381/2016г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която е обезсилено решение № 239 от 05.11.2015г. по гр.д. №233/2014г. на Петрички районен съд и е прекратено производството по насрещния иск на З. В. Б. против А. В. Б. и Й. В. Б. за заплащане на 12000лв. подобрения и 2000лв. разноски за запазване на недвижимия имот, предмет на иска по чл. 108 ЗС, а именно: 2/3 ид.ч. от двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], находяща се на [улица]-*, със застроена площ * кв.м., заедно с идеалните части от правото на строеж върху мястото, съставляващо ПИ с идентификатор ***, съответстващ на УПИ *-* в кв. * по регулационния план на града. В касационната жалба на З. В. Б., подадена чрез пълномощника адв. Ангелова се поддържа, че решението в частта по насрещния иск е неправилно, тъй като исковата молба не е нередовна и съдът не е имал основание да прекратява производството по нея. Изложени са съображения, че когато се претендира увеличената стойност на имота, не е необходимо да се посочва поотделно стойността и периода на всяко едно от подобренията, нито е нужно ищецът да обосновава въз основа на кои обстоятелства се счита за добросъвестен владелец и подобрител. Ответниците по касационната жалба А. В. Б. и Й. В. Б. изразяват становище за неоснователност на жалбата. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос: нередовна ли е искова молба за заплащане увеличена стойност на недвижим имот вследствие на подобрения /чл. 72 ЗС/, ако отделните подобрения са конкретизирани по вид и цена, но моментът на извършването им е посочен общо като отрязък от време. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството пред първоинстанционния съд се развива по иск за собственост върху 2/3 ид.ч. от недвижими имот - жилищна сграда в [населено място], предявен от А. и Й. Б. и насрещен иск на ответника З. Б. за заплащане на 12000лв. подобрения и 2000лв. разноски за запазване на недвижимия имот, като ревандикационният иск е уважен, а по претенцията за подобрения и необходими разноски е постановено прекратяване на производството поради неотстранени нередовности на исковата молба. Касационно обжалване на решението за уважаване на ревандикационния иск не е допуснато и то е влязло в сила. Предмет на настоящето решение е само въззивното решение в частта за подобренията и необходимите разноски. Ищците по иска по чл. 108 ЗС А. В. Б. и Й. В. Б., както и ответника З. В. Б. са братя и наследници на родителите си В. Б., починал 1988г. и В. Б., починала 1997г. По наследство притежават процесната двуетажна жилищна сграда, построена от родителите въз основа на право на строеж върху държавна земя, отстъпено през 1965г. и реализирано през 1967г. Първият ищец живее от 1985г. трайно в САЩ, а вторият живее в [населено място]; в жилището останал да живее ответникът З.. През 2007г. със знанието на ищците ответникът допуснал семейство К. /техни родственици и също ответници по делото/ да живеят временно в къщата докато разрешат жилищния си проблем. През 2009г. З. Б. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на сградата по наследство и давност, а през 2014г. я продал на ответника А. К.. По време на висящността на спора за собственост договорът за продажба е развален чрез съдебна спогодба и на 24.08.2016г. З. Б. е прехвърлил на В. К. 1/3 ид.ч. от имота чрез договор за издръжка и гледане. От страна на ответника З. Б. е предявен евентуален насрещен иск за заплащане на направените от него подобрения в размер на 12 000лв. и разноски за запазване на имота 2000лв. Посочил е, че след смъртта на майката на страните е извършил основен ремонт на покрива, на кухнята, на инсталациите /ел. и ВиК/, укрепил стените и стълбището, изградил санитарни възли на двата етажа. Също така е извършвал ремонти за запазване на вещта - подмяна на керемиди, замазка на стени, боядисване, ремонт на стълбището и др. По указания на първоинстанционния съд е направено уточнение на претенциите по видове работи и техните стойности; посочено е, че подобренията са вършени в периода от 2000г. до 2013г. и че братята са знаели и не са се противопоставили. Петрички районен съд е уважил главния иск по чл.108 ЗС, а насрещният е отхвърлил по съображения, че не е доказано З. Б. да е добросъвестен владелец на имота; същият е държател на частите на другите съсобственици и за уреждане на отношенията във връзка с подобренията не се прилагат разпоредбите на чл. 71 и 72 ЗС. Въззивният съд е оставил без движение исковата молба по насрещния иск като е дали указания за посочване годината на извършване на отделните строително-монтажни работи /СМР/. В молба-уточнение ищецът по този иск е заявил, че отделните СМР са извършени в периода от 1999г. до 2008г. и че претендира увеличената стойност на имота в резултат на тези подобрения. В съдебно заседание пред въззивния съд ищецът З. Б. твърди, че братята му не са се противопоставили на извършените подобрения. Ответникът Й. Б. признава това; пълномощникът на А. Б. поддържа, че от негова страна не е давано съгласие за извършените подобрения. С решението си Благоевградски окръжен съд е приел, че исковата молба по евентуалния насрещен иск е нередовна поради липса на конкретизация на момента на извършване на отделните строително-монтажни работи и е останала такава въпреки дадените указания за отстраняване на нередовностите. В уточнителната молба ищецът е заявил, че претендира увеличената стойност, тъй като е владелец на частите на останалите съсобственици, но не е посочил времето на извършване на ремонтите. Съдът е приел, че З. Б. е бил държател на частите на братята си, поради което няма правата по чл.72, нито по чл. 74 ЗС. Времето на извършване на подобренията е от съществено значение с оглед направеното възражение за давност и за определяне на стойността им. За владелеца погасителната давност тече от смущаване на владението, но за вземането на държателя давностния срок е от извършване на подобренията. Според съда при липсата на уточнен конкретен момент на извършване на всяко от подобренията, исковата молба не може да бъде разглеждана и производството е недопустимо. Поради това е постановил обезсилване на първоинстанционния акт и прекратяване на производството в тази част. По основанието за допускане на касационното обжалване. Няма спор, че исковата молба или възражението, с което се предявява претенция за заплащане на подобрения на недвижим имот, следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава претенцията - това са фактите, които дават право на подобрителя да търси обезщетение от насрещната страна, както и тези, позволяващи да се индивидуализира спорното право. Това включва излагане на твърдения кога и на какво основание е придобита фактическата власт върху вещта, в какво конкретно се изразяват подобренията, на каква стойност са те и кога са извършени. Тази конкретизация е нужна и с оглед задължението на съда да даде надлежна правна квалификация на предявената претенция и да осигури защита на спорното право съобразно фактите по делото. Твърденията на ищеца, че е осъществил подобренията като владелец и искането да му се заплати увеличената стойност на имота, не ограничават съда да установи действителното правно основание, на което са осъществени подобренията и да предостави съответната защита на правата на подобрителя. При посочване на момента на извършване на подобренията, още повече когато твърденията за подобряване на имота обхващат множество строителни и ремонтни дейности, не е необходимо да бъде посочена конкретна дата на всяко от отделните въздействия върху вещта /такова точно разграничаване не винаги е възможно поради отдалеченост във времето, осъществено правоприемство и др./. За редовността на исковата молба е достатъчно да се посочи отрязъкът от време, в който са осъществени търсените подобрения. По касационната жалба. От горното разрешение следва неправилността на въззивното решение. Предявеният от З. Б. насрещен иск е достатъчно конкретизиран в изпълнение на дадените от съда указания, при което съдът не е имал основание да счита исковата молба за нередовна и да прекратява производството по нея. Периодът от време, в който са извършени подобренията на съсобствения имот е ясно посочен и този начин на конкретизиране на претенцията не затруднява защитата на ответниците, нито препятства съда да извърши надлежна правна квалификация и да разреши спора. Отделно, преценката на съда за основателността на претенцията следва да се базира не на твърденията, а на събраните доказателства за релевантните факти. В настоящия случай е прието в решаващите мотиви на съда по иска по чл. 108 ЗС, че З. Б. е упражнявал фактическа власт върху съсобствената вещ, като владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на братята си. Въз основа на това при уреждане на отношенията им във връзка с претендираните подобрения са приложими разрешенията в Тълкувателно решение № 85/1968г. : ако липсва съгласието на останалите съсобственици отношенията се уреждат по чл. 61 ЗЗД; ако подобрението е извършено със съгласието им - по чл.30, ал.3 ЗС и ако останалите съсобственици са се противопоставили - по чл. 59 ЗЗД. В последните две хипотези, макар и да е различен фактическия състав, последиците са еднакви - вземането е в размер на по-малката сума между тази на направените разходи и тази, с която се е увеличил делът на другия съсобственик вследствие на подобренията, т.е. на практика положението на съсобственика, извършил подобрения без съгласието на останалите съсобственици, е приравнено на правата на недобросъвестен владелец по чл. 74, ал.1 ЗС. Изложените от решаващия съд съображения, че точният момент на извършване на всяка ремонтна дейност е от значение за преценката дали вземането е погасено по давност, са неприложими в случая. Подобренията са извършени от съсобственик, който сам упражнява фактическата власт върху вещта /като владее своята идеална част и държи частите на останалите/ и той може да продължи да владее и ползва вещта, заедно с подобренията, докато не бъде извършено действие, с което да бъде смутена фактическата му власт. Затова изискуемостта на претенцията за подобрения не се свързва с момента на извършване на отделните подобрителни дейности, а с предявяването на иска за защита правото на собственост на другите съсобственици - ППВС 6/1974г., т.13 . Въз основа на изложеното въззивното решение на Благоевградски окръжен съд следва да се отмени в обжалваната част, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по предявения насрещен иск за подобрения и необходими разноски. Делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждане на така предявения насрещен иск. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1966 от 07.04.2017г. по гр.д. № 381/2016г. на Благоевградски окръжен съд в допуснатата до обжалване част, с която е обезсилено решение № 239 от 05.11.2015г. по гр.д. №233/2014г. на Петрички районен съд и е прекратено производството по насрещния иск на З. В. Б. против А. В. Б. и Й. В. Б. за заплащане на 12000лв. подобрения и 2000лв. разноски за запазване на вещта. ВРЪЩА делото на Благоевградски окръжен съд за произнасяне по насрещния иск. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: