Ключови фрази
Установителен иск * ревандикационен иск * нищожност на вписване в търговски регистър * апорт * учредяване на дружество


7
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 833/2009 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 193

гр.София, 18.07.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

със секретар София Симеонова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 833/2009 година

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]/в несъстоятелност/, [населено място], представлявано от синдика Д.Д. чрез процесуалния представител адвокат Св.Б. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 965/29.05.2009 год., постановено по гр.дело № 876/2009 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Пловдивския районен съд № 147/12.12.2008 год. по гр.дело № 2320/2007 год. в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца-касатор в обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и чл.108 ЗС, с които се иска да бъде признато за установено по отношение на [фирма]/в ликвидация/, [населено място] и [фирма], [населено място] правото му на собственост върху процесните недвижими имоти – дворно място с площ 18000 кв.м., съставляващо УПИ „Т.”, кв.9 ведно с построените в него производствени и стопански сгради и дворно място с площ 35400 кв.м. /ведно с намиращите се постройки/, представляващо УПИ ІV-192, кв.10 по плана на [населено място], Ю. индустриална зона, V-та част, както и да бъде осъден втория ответник да предаде на ищеца владението върху процесните имоти. Със същото решение е прекратено производството по въззивната жалба на [фирма]/в несъстоятелност/, [населено място] в частта й, с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, имаща характер на определение, с което е прекратено производството по делото по отношение искането по чл.431, ал.1 ГПК/отм./ за обезсилване на нот.акт № 127 по н.дело № 114/22.10.2002 год., нот.акт № 48 по н.дело № 415/2006 год. и нот.акт № 47 по нот.дело № 414/2006 год. на нотариус Н. Д. поради недопустимост на жалбата.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че съдът е допуснал нарушение на чл.220, ал.1 ГПК/отм./ като не е зачел влязлото в сила решение на Пазарджишкия окръжен съд по гр.дело № 1551/2002 год. и е приел, че нищожността на вписването на апорта не влече нищожност на самия апорт. Навеждат се доводи, че не е спазена императивната разпоредба на чл.72, ал.2 ТЗ, тъй като оценката на непаричната вноска при учредяването на първия ответник е извършена от вещи лица от района на друг съд, а не от този извършил регистрацията на дружеството. Поддържа се становището, че ищецът е собственик на процесните недвижими имоти, тъй като нищожността на първата отчуждителна сделка води до нищожност и на последващите сделки.
Ответниците по касационната жалба [фирма]/в ликвидация/, [населено място], [фирма], [населено място], както и третите лица-помагачи [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] поддържат становище, че обжалваното въззивно решение е правилно и направените оплаквания са неоснователни.
С определение № 550/28.07.2011 год. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следните релевантни за спора правни въпроси: 1. Допустимо ли е в производството по чл.108 ЗС инцидентно произнасяне по твърдение за нищожност на апортна вноска, включваща процесните недвижими имоти, ако апортът представлява учредителна вноска на дружеството, в чийто капитал са внесени имотите или това трябва да стане чрез специалния иск по чл.70, ал.1 ТЗ. 2. Установяването на порок при вписване на учредителна вноска води ли до нищожност на апорта и до недействителност на новоучреденото дружество с оглед разпоредбата на чл.70, ал.2 и ал.6 ТЗ. Отговорът на тези въпроси е обуславящ за крайния изход на делото с оглед материалноправната легитимация на ищеца по предявените искове за собственост върху процесните недвижими имоти.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и след проверка правилността на въззивното решение във връзка с поставените правни въпроси, на основание чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от ищеца-касатор искове по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и чл.108 ЗС, с които се иска да бъде признато за установено по отношение на двамата ответници правото му на собственост върху процесните недвижими имоти – два терена заедно със застроените стопански и административни сгради и съоръжения, намиращи се в Ю. индустриална зона по плана на [населено място], както и да бъде осъден втория ответник да предаде владението върху същите тези имоти. По делото е безспорно установено, че [фирма]/н./ е бил собственик на процесните имоти, включени в капитала му по реда на чл.17а ЗППДОП/отм./. Безспорно е също, че през 2002 год. същите са апортирани в новосъздаденото дружество [фирма], а впоследствие през 2005 год. с част от апортната вноска /по т.2.1/ е образувано [фирма], а с останалата част /по т.2.2/ е образувано [фирма], които две дружества с нотариални актове през 2006 год. са продали тези недвижими имоти на втория ответник [фирма], който ги владее в течение на процеса. За да отхвърли предявените искове съдът е приел, че според чл.73, ал.4 ТЗ правото върху апортната вноска се придобива от новоучреденото дружество от момента на възникването му и представлява учредителна имуществена вноска, а не се касае до апорт, свързан с последващо увеличение на капитала на вече образувано дружество, поради което валидността на непаричната вноска като елемент от фактическия състав е свързана с действителността на учреденото дружество, с неговия капитал и учредители. При това положение е прието, че прогласената нищожност на вписването на апорта с решението на ОС-Пазарджик по гр.дело № 1551/2002 год. не води до нищожност на самия апорт и връщане на учредителната апортна вноска, тъй като това би довело и до недействителност на дружеството, което може да стане само чрез специалния иск по чл.70, ал.1 ТЗ предвид забраната в ал.6 на цитирания текст, според която по отношение учредяването на дружеството са недопустими исковете за установяване нищожност или недопустимост на вписването, както и несъществуване на вписано обстоятелство, чиято последица е прилагането на чл.498 ГПК/отм./. Прието е също, че според чл.70, ал.1, т.6 ТЗ невнасянето на предвидения от закона капитал може да доведе до недействителност на учреденото дружество, но недействителността не може да се констатира инцидентно, а трябва да бъде обявена със съдебно решение по иск по чл.70, ал.1 ТЗ, предявен в едногодишен срок от учредяването. По делото е установено, че такъв иск е бил предявен от Окръжна прокуратура-П. и е бил отхвърлен с решение от 11.07.2003 год. по гр.дело № 1623/2002 год. на ОС-Пазарджик. В резултат на това съдът е направил решаващия извод, че с учредяването си първият ответник е придобил правото на собственост върху процесните недвижими имоти-предмет на апорта, а последвалите разпоредителни сделки се явяват действителни и са произвели целеният транслативен ефект.
При тези данни становището на настоящия състав на ВКС по поставените правни въпроси е следното:
Както вече беше посочено, по делото е безспорно установено, че в конкретния случай не се касае за апорт, свързан с последващо увеличение на капитала на вече образувано търговско дружество, а за учредителна имуществена вноска, направена от ищеца при образуването на [фирма] през 2002 год. и съгласно чл.73, ал.4 ТЗ правото върху вноската се придобива от новоучреденото дружество от момента на възникването му. Вписването на непаричната вноска /вида и стойността/ се извършва едновременно с вписването на учредяването на дружеството – чл.174, ал.2 ТЗ. Разпоредбата на чл.70, ал.1 ТЗ предвижда, че учредяването на дружеството е недействително само при наличието на изрично посочените в нормата нарушения. Постоянна е практиката на ВКС, че недействителността на учредяването не е приравнена на недействителност на вписването на обстоятелствата, подлежащи на вписване при учредяването на дружеството. Основанията за недействителност на учредяването могат да се релевират само по иска по чл.70 ТЗ, като възможността за предявяването на конститутивния иск изключва приложението на установителните искове за недействителност на вписани при учредяването на дружеството обстоятелства съгласно изричната норма на чл.70, ал.6 ТЗ. В тази връзка евентуални пороци/нарушения/ при вписването на апорта биха могли да се релевират по реда на чл.431, ал.2 ГПК/отм./ само в хипотезата на последваща непарична вноска за увеличаване на капитала, но не и в случаите, когато апортът е учредителен. В този смисъл е становището, изразено в постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 141/04.06.2012 год. по т.дело № 829/2010 год. и решение № 20/04.06.2012 год. по т.дело № 1084/2010 год. на ВКС, ТК, І т.о., което се споделя и от настоящия съдебен състав.
В цитираните съдебни решения по аналогични дела водени между [фирма] и [фирма] е прието също, че доколкото апортът има характер на сделка с прехвърлителен ефект за правото на собственост, той е подчинен на общия гражданско-правен режим на сделките, в т.ч. и на разпоредбите за недействителността /чл.26 и сл.ЗЗД/ при съобразяване със специалните правила на чл.72 и чл.73 ТЗ. В този смисъл е и р.№ 172/18.06.2012 год. по т.дело № 664/2010 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Следователно, недействителността на апорта като сделка може да бъде релевирана по реда и при наличието на предвидените в тези разпоредби основания съответно: при нищожност-безсрочно, а при унищожаемост-в изрично предвидените от закона срокове. В тази връзка изтичането на едногодишния срок по чл.70, ал.2 ТЗ преклудира единствено възможността да бъде обявено дружеството за недействително, но не и възможността за прогласяване недействителността на апорта като сделка.
С оглед на изложеното отговорът на поставените правни въпроси е следният: недействителността на учредителния апорт като сделка може да бъде установена и след изтичането на преклузивния срок по чл.70, ал.2 ТЗ; предявяването на такъв иск или възражение е процесуално допустимо и уважаването му не рефлектира върху действителността на дружеството, в което е извършена непаричната вноска. В този смисъл е и формираната след допускане на касационното обжалване съдебна практика по чл.290 ГПК, обективирана в цитираните по-горе решения на Търговската колегия на ВКС.
По основателността на касационната жалба:
Видно от данните по делото, предявените от [фирма]/н/ искове са за признаване за установено правото му на собственост върху процесните недвижими имоти, които са апортирани в капитала на [фирма]/л/ при учредяването му и за осъждане на [фирма] да предаде владението им на ищеца. Въведен е доводът за нищожност на апорта, тъй като вписването на апортната вноска в капитала на първия ответник е прогласено за нищожно с влязло в сила съдебно решение, поради което и последващите сделки-апортирането на недвижимите имоти в капитала на третите лица-помагачи, а впоследствие-закупуването им от втория ответник не са породили вещноправен прехвърлителен ефект, при което положение собствеността е останала в ищеца и [фирма] ги владее без правно основание. Позовава се на влязлото в сила решение на Пазарджишкия окръжен съд от 28.12.2002 год. по гр.дело № 1551/2002 год., с което е признато за установено по отношение на първия ответник, че вписването на апортната вноска е нищожно.
При тези фактически данни и с оглед отговорът на поставените по-горе правни въпроси, съставът на ВКС приема, че наличието на влязло в сила решение, с което се прогласява нищожност на вписването на учредителната непарична вноска няма за последица нищожност на апорта като сделка. Нищожност по чл.26 ЗЗД не би могла да се прогласи инцидентно в настоящото производство, тъй като в исковата молба не са наведени основания за пороци на волеизявлението за апортиране на процесните имоти като учредителна вноска. Приетите в решението по гр.дело № 1551/2002 год. на ПОС нарушения на законови разпоредби на ТЗ/апортираното имущество е оценено от вещи лица, назначени от друг съд, а не от съда по регистрацията/ касаят елементи от смесения фактически състав по вписването, но не представляват пороци на волеизявлението на вносителя-учредител. Тези нарушения не биха могли да се релевират по реда на чл.431, ал.2 ГПК/отм./, тъй като апортът е учредителен и вписването на вида и стойността на непаричната вноска се извършва едновременно с вписване учредяването на търговското дружество. Недействителността на учредяването, обаче, може да се атакува само с конститутивния иск по чл.70, ал.1 ТЗ на основанията и в срока изрично предвиден от закона. Нищожност на апорта като сделка може да се релевира на основание чл.26 ЗЗД поради пороци на волеизявлението за извършване на апорта. Такива, обаче, не се твърдят от ищеца,нито има данни, че са налице.
С оглед на всичко изложено дотук настоящият съдебен състав счита, че с извършения учредителен апорт собствеността върху апортираното недвижимо имущество е преминала в новоучреденото дружество от деня на вписването му в търговския регистър, поради което ищецът не се легитимира като собственик на процесните недвижими имоти. Апортът е валиден по силата на взетото решение за учредяване на дружеството. По тези съображения ищецът не е доказал правото си на собственост на заявеното основание. Извършените впоследствие непарични вноски последователно в капитала на образуваните през месец май 2005 год. [фирма] и [фирма], от които през 2006 год. ответникът [фирма] е закупил процесните имоти, също са породили желаното отчуждително действие за правото на собственост.
При това положение предявените искове по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и чл.108 ЗС са неоснователни, до който краен извод е достигнал и Пловдивския окръжен съд, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила, като ищецът-касатор следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на сумата 39 533,90 лева за касационното производство. При този изход на делото в полза на ответника [фирма], [населено място] следва да бъдат присъдени поисканите и направени от него съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 30 000 лева – адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, пр.първо ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пловдивския окръжен съд № 965/29.05.2009 год., постановено по гр.дело № 876/2009 год.
ОСЪЖДА [фирма]/в производство по несъстоятелност/, [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 30 000/тридесет хиляди/лева съдебни разноски за касационното производство, а по сметката на Върховния касационен съд – държавна такса в размер на 39 533,90/тридесет и девет хиляди петстотин тридесет и три лева и 0,90 ст./лева.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/



/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: