О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 66 гр. София, 17.02.2022 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на седми февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 332/2022 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Пловдив чрез юрк. Т. срещу определение № 1685 от 29.12.2021 г. по ч. гр. д. № 2833/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт и се иска същият да бъде отменен. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационен контрол Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира следното: Предмет на жалба е горното въззивно определение, с което е оставена без уважение частната жалба на РЗОК – Пловдив срещу определение № 7969/06.10.2021 г. по гр. д. № 13790/2021 г. на Районен съд – Пловдив за прекратяване на производството по делото. Същото е образувано по предявен от районната здравноосигурителна каса против Медицински център „Хипоталамус“ ООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за съществуване на вземания за главница от 11 970 лв., съставляваща получена без правно основание сума (надвишен регулативен стандарт за четвърто тримесечие на 2016 г. по договор № 162318/17.02.2015 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, сключен между изпълнителя – ответното дружество и Националната здравноосигурителна каса - НЗОК, чрез директора на РЗОК - Пловдив) и за мораторна лихва от 1 858. 82 лв. върху тази сума за времето от 21.11.2019 г. до 01.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 9120/2021 г. на Районен съд – Пловдив. Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, че ищецът РЗОК – Пловдив не е материалноправно легитимиран да предяви установителния иск срещу изпълнителя на медицинската помощ, доколкото претендираните вземания произтичат от договор, сключен с НЗОК. При позоваване на разпоредбата на чл. 28 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) - че управителят на НЗОК е първостепенен разпоредител със средствата на касата, а директорите на РЗОК са второстепенни разпоредители с тях и на текстът на чл. 20, ал. 1, т. 1 от същия закон – че директорът на съответната районна здравноосигурителна каса представлява НЗОК на териториално равнище е обосновано виждането, че последният може да упражни правото на иск на НЗОК, чрез управителя й като подаде (от нейно име) искова молба, което в случая не е сторено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за селектиране на частната касационна жалба по поставени два правни въпроса, а именно: 1. „Как следва да постъпи съдът, когато в хода на производството по делото се постави въпрос за процесуалната правоспособност на ищеца – държавно учреждение, респ. длъжен ли е съдът служебно да изисква доказателства за това дали ищцовата страна е разпоредител с бюджетни кредити?“ и 2. „Следва ли да се приеме, че РЗОК – Пловдив като поделение със собствена банкова сметка и данъчен номер, дори и да е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, е правосубектно по смисъла на чл. 27, ал.2 ГПК?“. Според страната тези въпроси са значими за изхода на делото и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради очевидна неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт. По силата на чл. 274, ал. 3 ГПК селектирането на частните касационни жалби срещу там посочените категории определения на въззивните съдилища се извършва при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – т.е. по значим правен въпрос, обусловил изхода на делото, когато са налице и допълнителните критерии по т. 1 - 3 на ал. 1, респ. когато обжалваният акт страда от особено съществен порок, при наличието на който е вероятно той да е нищожен или недопустим, а също и очевидно неправилен. Съгласно дадените в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС разяснения допускането на касационно обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор. Въпросът следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Формулираните от частния жалбоподател правни въпроси не са релевантни, тъй като не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Те произтичат от хипотези, които не са осъществени по настоящото дело и по които липсват правни разрешения в обжалваното определение. С последното е прието, че ищцовата РЗОК не се явява надлежна страна по заявения спор, доколкото претендираните за установяване вземания се твърди да произтичат от договор за оказване на медицинска помощ сключен от ответника с НЗОК (т.е. сочената страна по материалното правоотношение е различна от ищеца), чрез директора на районната каса. Въпросът дали РЗОК – Пловдив притежава принципно способност да бъде страна в процеса (вкл. ищец) – т. е. за процесуалната й легитимация в исковото производство (възможността да води, а и да отговаря по искове), доколкото е със статут на държавно учреждение и директорът й е второстепенен разпоредител с бюджет не е поставян за разглеждане от втората инстанция. Нито пък установяването на разглежданата процесуална предпоставка е изисквало и налагало събирането служебно от съда на доказателства за това дали ищецът в случая е второстепенен разпоредител с бюджет след като това е разписано в закона. Предвид на решаващия мотив, че РЗОК – Пловдив е ненадлежна страна по конкретния спор (а не е отречено принципно участието й като страна в исково производство) не осъществява обща предпоставка (правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК) и второто питане. Не е основателно и искането за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. ГПК – поради очевидна неправилност на обжалваното определение. Посочената разпоредба е самостоятелен фактически състав, осъществяването на който изисква и предпоставя обосноваване на особено тежък порок на въззивния съдебен акт, който може да бъде констатиран от касационната инстанция въз основа на мотивите към него, без да е необходимо да извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Очевидната неправилност също така изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. В случая касаторът не е изпълнил това изискване, а е развил доводи за неправилност на обжалваното определение. Така той не аргументира предпоставки по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предвид посочената по - горе дефинитивност на разглежданото селективно основание. В обобщение, жалбоподателят не е обосновал приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационен контрол. Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о., О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1685 от 29.12.2021 г. по ч. гр. д. № 2833/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: