Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 361   София, 15 октомври 2009 година     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА            Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 септември две хиляди и девета година, в състав:                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                             ЧЛЕНОВЕ:  ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                  при участието на секретаря Аврора Караджова присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 343/2009 година.     Производството е образувано по повод жалба на частния обвинител и граждански ищец Г. Б. Г. срещу въззивно решение № 42 от 14.04.2009 год. по в.н.о.х.д. № 34/2009 год. на Апелативен съд-гр. Велико Търново. В касационната жалба, поддържана и в съдебно заседание, като основание за проверка на атакувания съдебен акт, е посочено това по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 НПК. Заявено е искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият М. Х. Т., лично и чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на частния обвинител за неоснователна. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:   С атакувания съдебен акт е потвърдена присъда № 417/ 15.12.2008год., по н.о.х.д. № 299/08год. на Плевенския окръжен съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на Т. за извършено престъпление по чл.343,ал.3, пр.І-во във вр. с ал.1, б”в” НК и във вр. с чл.55,ал.1,т.1 НК - наказан с лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, условно, с четиригодишен изпитателен срок. На основание чл.343г НК е наложено и кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Жалбата на частния обвинител е неоснователна. Производството по делото е проведено по диференцираната процедура на глава 27 НПК. Депозираното от подсъдимия самопризнание е оценено в контекста на останалите доказателствени източници. Съдът е извършил внимателна и комплексна проверка на доказателствената съвкупност и извел законосъобразни изводи за съставомерност на извършеното деяние и отговорността на подсъдимия. Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наложеното на Т. наказание. При индивидуализиране на наказанието е съобразена императивната разпоредба на чл.373,ал.2 НПК и на подсъдимия е определено наказание под законовия минимум, предвиден в съответния престъпен състав, условно. Това наказание съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и не е явно несправедливо. С този вид и размер наказание се постига предупредителното и превъзпитателно въздействие върху Т. , с оглед мотивиране на поведение в бъдеще към съблюдаване на законите, като същевременно се реализират и целите в обществен план. Изложени са в достатъчен обем съображения, че ниската степен на обществена опасност на дееца и опитите му да спаси П. , не обуславят извод за необходимост Т. да бъде откъсван от естествената семейна и социална среда. Независимо, че неправилно от Инстанциите по същество е интерпретирано като смекчаващо отговорността обстоятелство алкохолното повлияване на пострадалия, предвид изрично посочената в ПП №1/17.01.1983г./т.3,б”в”/ липса на необходимост от причинна връзка между пияното състояние и допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата, относимо към водачите на моторни превозни средства, релевантно и за пътниците, не променя законосъобразния, верен извод за приложимост на чл.66,ал.1 НК. По подходящ начин е оценена високата скорост на движение на процесния автомобил, далеч надвишаваща допустимата, но този факт, сам по себе си не е достатъчен, за да обуслови ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Не са налице обстоятелства, които да налагат корекция на присъдата. Кумулативно определеното наказание лишаване от право да управлява МПС, е съобразено с допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че жалбата на частния обвинител и граждански ищец, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а въззивният съдебен акт – в сила.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 42 /14.04.2009 год. по в.н.о.х.д. № 34/2009 год. на Апелативен съд-гр. Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: