Р Е Ш Е Н И Е № 391 гр. София, 07.11.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Галина Захарова при участието на секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора П.Долапчиев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1248/2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по касационна жалба от защитника на подсъдимия И. С. Г. против решение № 241 от 02.07.2014 г. по описа на Софийския апелативен съд. В жалбата и писмените бележки към нея се сочи, че предходните инстанции са допуснали неправилна материално правна квалификация на деянието по чл.116, ал.1, т.6 от НК вместо по чл.118 от НК, като се акцентира върху влошените отношения между подсъдимия и жертвата по вина на последната. Подробно се развива и тезата за необоснованост на фактическите изводи в обжалваното решение, които, според жалбоподателя, безкритично следват обстоятелствената част на обвинителния акт, базиран единствено на признанията на подсъдимия. Защитникът намира наложеното наказание за явно несправедливо поради несъобразяване с обществената опасност на деянието и със смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. В заключение се отправя искане за изменение на въззивното решение с преквалифициране на деянието и намаляване на срока на постановеното лишаване от свобода от десет на шест години. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът и подсъдимият поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира обжалваното решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Софийският градски съд, 35 състав, с присъда № 74 от 19.03.2014 г.признал подсъдимия И. С. Г. за виновен в това, че на 19.08.2013 г., около 21 часа, в гр.С., умишлено умъртвил А. Н. Г., като убийството е извършено по особено мъчителен за убитата начин и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 във вр. с чл.115, вр. с чл.58а, ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от десет години при строг режим в затвор. На основание чл.59,ал.1 от НК съдът приспаднал от този срок времето, през което подсъдимият търпял мярка за неотклонение задържане под стража. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Софийският апелативен съд с решение № 241 от 02.07.2014 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения: Преди всичко се налага уточняване на рамките на касационната проверка, тъй като защитникът излага доводи за непълноти и пропуски в съдебното дирене. Според жалбоподателят установената от съда фактическа обстановка „не отговаря на реалната такава”, тъй като не държи сметка за основната причина за влошените отношения между съпрузите Г. и за предизвикателното и унижаващо подсъдимия поведение на пострадалата А.. Установеният в НПК инстанционен контрол принципно изключва непълнотата на доказателствата и необосноваността като касационни основания, ако не са допуснати съществени процесуални нарушения. Ето защо аргументите на защитата, доколкото не са ангажирани с твърдения за нарушена процедура, не подлежат на обсъждане от третата инстанция. Настоящият казус се характеризира и с още една допълнителна особеност. Производството пред градския съд протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК. Подсъдимият признал изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът констатирал, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и постановил осъдителна присъда, с която определил наказание при условията на чл.58а от НК. Избраният от подсъдимия ред за разглеждане на делото изключва последващи възражения относно пълнотата на доказателствения материал и необходимостта от изследване на нови версии на фактическата обстановка. Съгласявайки се на съкратено съдебно следствие подсъдимият се отказва от общите правила на състезателния наказателен процес, но получава привилегията на чл. 373, ал.2 от НПК за размера на санкцията След като е предпочел пътя на защита по глава двадесет и седма от НПК подсъдимият вече е длъжен да съобрази неговите ограничения, изключващи атакуване на веднъж признатите обстоятелства. Посочените по-горе възражения на защитата биха имали основание само при нарушаване на чл.31, ал.2 от Конституцията на РБ и корелативно свързания с нея чл.372, ал.4 от НПК. Несъмнено съдът би допуснал съществено процесуално нарушение, ако събраните в досъдебното производство доказателства не подкрепят самопризнанието, но въпреки това то става база на осъдителна присъда, без да се установят изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Самопризнанието би загубило процесуалното си значение по глава двадесет и седма от НПК, ако волята на подсъдимия е опорочена или процедурата за неговото депозиране не е спазена. Настоящата касационната проверка не стигна до заключение за такива пороци. Защитата на подсъдимия декларативно заявява, че присъдата е постановена единствено на база самопризнанието на подсъдимия – оплакване, което се опровергава от данните, установени чрез целия събран доказателствен материал, включително чрез цитираните в жалбата доказателствени източници - протокол за оглед на лице от 20.08.2013 г. и показания на свидетелите Е.А. и Н.К. /наречени от защитника А. /. Въззивният съд на стр.3 и стр.4 от решението си подробно мотивира доказателствената подкрепа на обвинението, чиято обстоятелствена част подсъдимият признава. В изводите му няма противоречия или елементи на необективност и пренебрегване на доказателства. Напротив, те се отличават с пунктуалност и комплексност, обуславящи и тяхната убедителност. Не е вярно твърдението на жалбоподателя, че предходните инстанции, възползвайки се от процедурата на съкратеното съдебно следствие, са подценили фактите за конфликта между подсъдимия и жертвата, неговата съпруга.Точно обратното личи от съдържанието както на обвинителния акт, така и на обсъждания съдебен акт. В тях е отделено достатъчно внимание на влошените отношения между съпрузите Г. , като е проследена ескалацията им на фона на намалелите доходи на семейството, несъобразения с тях начин на живот на Г. и създадената от нея извънбрачна връзка. Описан е и развоят на на конфликта, непосредствено предшестващ убийството. Пострадалата подновила искането си за развод по взаимно съгласие, а подсъдимият припомнил неразумното харчене на семейни средства.Отсъстват данни за тежки обиди, и клевети или друго противозаконно поведение от страна на пострадалата,макар защитата да се опитва да квалифицира по този начин негативната оценка на подсъдимия за пострадалата като невярна съпруга и безотговорна майка. Внимателният прочит на протоколите от първоинстнционното производство не разкрива и нарушаване на правилата на съкратеното съдебно следствие. То е проведено по инициатива на подсъдимия. В съдебното заседание на 19.03.2014 г. И. Г., в присъствието на назначения му защитник адвокат Б., признал изцяло фактите от обвинителния акт , заявил, че не желае събиране на доказателства за тях и напълно разбира значението на признанието при постановяване на присъда. Няма каквито и да било съмнения за информираността на подсъдимия за следвания процесуален ред и за доброволността на направеното признание. Защитата на подсъдимия акцентира върху данните са конфликта между съпрузите, за да обоснове неправилно приложение на закона, налагащо преквалифициране на деянието по чл.118 от НК като убийство, извършено в състояние на силно раздразнение. Преди всичко по делото не са установени медицинските признаци на физиологичния афект. Според заключението на съдебно-психиатричната и психологическа експертиза не е констатирано стеснение на съзнанието у подсъдимия в момента на деянието. Той описва подробно обстановката и последователността на действията - както своите, така и на съпругата си. Споменът му е пълен и хронологично обоснован. Няма данни за вегетативна симптоматика и емоционално изчерпване с отпадналост. Обобщавайки тази информацията вещите лица заключават, че не са налице основните белези на физиологичния афект. Напрежението в конфликта нараствало постепенно - нямало афективен пробив, както и стесняване на възприятно- представното поле, изтласкване на преживяванията и емоционално изчерпване – белези на афекта , които го характеризират само в съвкупност. На следващо място възприетата от въззинния съд фактическа обстановка показва, че действията на подсъдимия по време и след деянието се отличавали с целеустременост, последователност, организираност и волева обусловеност, които не се вписват в характеристиката на личност, изпаднала в състояние на силно раздразнение и лишена от възможност за правилна преценка и контрол на постъпките. Най-сетне поведението на пострадалата , при всички негативни оценки на подсъдимия, не може да се свърже със средствата, предизвикващи състояние на силно раздразнение,които чл.118 от НК изчерпателно изброява. Следователно, не са налице нито юридическите, нито медицинските предпоставки на състоянието на силно раздразнение. Въззивният съд не е имал основание да преквалифицира деянието по чл.118 от НК, тъй като не са констатирани обективните признаци на този престъпен състав. Несподелими са в тази връзка и претенциите на защитата за намаляване на наложеното на подсъдимия наказание до шест години лишаване от свобода. Всички изброени в касационната жалба смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – доброволното съдействие на разследването, изразеното разкаяние, добрите характеристични данни, са отчетени по най - благоприятен за него начин. Те обаче не са многобройни, а нито едно от тях не разкрива изключителност по смисъла на чл. 55 от НК, обуславяща налагане на наказание под минималния размер от петнадесет години лишаване от свобода. За пълнота на изложението и в отговор на пледоарията на защитата трябва да се отбележи, че поведението на пострадалата е получило оценка в полза на подсъдимия, тъй като е включено в кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства. Правилно съдът обаче отказал признаването му за изключително. В полза на този извод говорят както баналността на житейската ситуация, така и утвърдения правен и социален стереотип на разрешаването й. Санкцията /преди редукцията по чл.58а ,ал.1 от НК/ е в размер на легалния минимум. Тя е адекватна на степента на обществена опасност на деянието и дееца и е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК на плоскостта на личната и генералната превенция без да бъде намалявана. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 ,т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 241 от 02.07.2014 г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.