Р Е Ш Е Н И Е № 263 София, 28 май 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА КАПКА КОСТОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 787/2013 година Производството по делото е по реда на чл. 424, ал.1 от НПК по искане (наречено касационна жалба) на осъдения Г. Б. Ц. за възобновяване на производството по ВНОХД № 30/2013 г. по описа на Окръжен съд – гр. Враца и отмяна на постановеното по него решение № 30/14.03.2013 г. В искането за възобновяване се изтъркват доводи за допуснати процесуални нарушения и за несправедливост на присъдата, а отправената претенция е за отмяна на въззивното решение. В съдебното заседание осъденият Ц. и неговият процесуален представител поддържат искането за възобновяване по съображенията, изложени в него. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : С първоинстанционната присъда № 134/10.12.2012 г., постановена по НОХД № 838/2011 г. от Районен съд – гр. Враца, подсъдимият Г. Б. Ц. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал.1, т. 4 във вр. с чл. 29 от НК и на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание три години лишаване от свобода. С въззивното решение, постановено по жалба на Ц., присъдата е потвърдена. Поради липса на процесуална възможност за обжалване, присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение като искането за възобновяване се явява подадено в срок. Разгледано по същество искането е частично основателно. Подсъдимият Ц. оспорва осъждането си, като счита, че обвинителната теза се гради само върху косвени доказателства, а единствените преки доказателства, изводими от показанията на Б. Г. Б., неоснователно са игнорирани. В тази връзка се настоява настоящата инстанция да проведе разпит на цитирания свидетел. Последно посоченото налага да се припомни, че при разглеждане на делото в касационната инстанция по реда на глава тридесет и трета от НПК съдебно следствие не се провежда – виж, чл. 426 във вр. с чл. 353, ал. 5, пр. 1 от НПК, което прави невъзможно удовлетворяване на искането за събиране на доказателства, поддържано от подсъдимия. В отговор на основното възражение на подсъдимия, че присъдата почива само на косвени доказателства, следва да се отбележи, че те не са изключени от закона като годни да обосноват обвинението по несъмнен начина, така както изисква чл. 303 от НПК. Еднопосочно е становището, изразено в съдебната практика, че осъдителната присъда може да почива и само на косвени доказателства, стига разбира се, по безспорен начин да е установена тяхната достоверност и да водят до единствено възможния извод относно основния факт на доказване. По конкретното дело доказателствената дейност на предходните инстанции е съобразена с тези принципни изисквания за боравене с косвени доказателства. Дактилоскопните следи, открити върху автомобила и идентифицирани като отпечатъци от среден и безименен пръст на дясната ръка на подсъдимия Ц., е ключов факт, свързващ последния с престъпното посегателство. Този факт, обсъден заедно с месторазположението на откритите следи (вътрешната повърхност на страничното стъкло на предна лява врата на МПС), са подкрепили извода, че те са оставени от подсъдимия при свалянето на стъклото, за да се осигури достъп до вътрешността на автомобила, откъдето е отнета едната вещ, съответно задействан механизмът за отваряне на предния капак на същия. Версията, че пръстовите отпечатъци на подсъдимия са оставени от него случайно при подпирането му върху лекия автомобил, е обсъдена и правилно отхвърлена, тъй като противоречи както на установеното място, където са били открити следите, така и на данните, изводими от показанията на свидетелите И. и Й.. Първият категорично заявил, че подсъдимият при съпровождането му по улицата не е имал съприкосновение с лекия автомобил, а вторият съобщил данни за състоянието, в което се е намирало МПС – затворени прозорци и врати. Възражението, че предходните съдебни състави са събирали и обсъждали само доказателства в подкрепа на обвинението, а неоснователно са отхвърлили онези, оневиняващи подсъдимия, не намира подкрепа в материалите по делото. В хода на първоинстанционното разглеждане на делото, по искане на защитата, е допуснат и разпитан свидетелят Б.. Депозираните от него показания са били обстойно анализирани и с основание отхвърлени като компрометирани. Самото отхвърляне е не само поради факта на близката родствена връзка на свидетеля с подсъдимия (последния негов баща), а заради тяхната неубедителност и противоречивост. Още първата инстанция, последвана и от въззивната, е коментирала възражението на защитата за несъвместимост между тезата на обвинението и показанията на свидетеля Б., излагайки съображения защо намира последните за ненадежни. Пестеливостта и несигурността при съобщаването на данните за повода, по който свидетелят се е намирал в [населено място], (населено място, различно от обикновеното му местоживеене), за лицата придружаващи го в този момент („едни хора, но тях ги няма в България”), за вида на отнетите вещи, логично са предизвикали съмнение в обективността на заявеното от него. Освен това, предходните инстанции са съпоставили информацията, съдържаща се в показанията на този свидетел, относно времеизвършването на деянието, за начина на проникване в автомобила и на самото отнемане на вещите, и правилно са заключили, че тя е опровергана от оценените като достоверни и убедителни други доказателствени източници– от огледния протокол, от показанията на останалите свидетели, резултатите от експертното изследване. Като неоснователно се преценява и следващият поддържан довод, свързан с квалифициращия признак „техническо средство”. Фактът, че средствата не са открити, съвсем не означава, че такива не са използвани. В тази връзка съдът правилно се е позовал на данните, съдържащи се в показанията на Й., възприел свалени болтове и гайки, служещи за закрепване на акумулаторната батерия. Демонтирането й по този начин е възможно само с техническо средство, а дали то е обикновено, специално предназначено, или подръчно е без значение за квалифицирането на кражбата и по този признак. Обобщено, заявената в искането за възобновяване процесуална незаконосъобразност на доказателствената дейност, извършена от предходните инстанции, не е налице. Изводите на съда са основани на законосъобразна интерпретация на фактическите констатации за деянието и авторството на подсъдимия, изведени от събраните и проверени по реда на НПК доказателствени средства. Настоящият съдебен състав намира, че наказанието макар да е определено в законоустановения минимум – три години лишаване от свобода, е явно несправедливо. Въззивният съд съвсем лаконично е отхвърлил доводите на защитата за несправедливост на наложеното наказание с обобщението, че всички посочени смекчаващи отговорността обстоятелства са оценени от първата инстанция. Такова обобщение е неиздържано, защото при индивидуализация на наказанието първата инстанция е подходила формално. В мотивите на присъдата присъства само изброяване на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, без да е обсъдена и оценена тяхната действителна тежест. Районният съд е приел като единствено отегчаващо отговорността обстоятелство „крайно обремененото съдебно минало”. Вярно е, че срещу подсъдимия са постановени множество присъди. Без коментар обаче е останал фактът, че в голямата си част престъпленията, предмет на отделните присъди, се намират помежду си в отношение на съвкупност. В такава хипотеза следва да се преценява не броя на присъдите, а броят на осъжданията, при отчитане на съвкупностите от престъпления и възможността за определяне на общи наказания по тях. Всъщност, първата инстанция се е занимавала с този въпрос, но само при обосноваване на квалификацията „опасен рецидив”. Приетите за установени смекчаващи вината обстоятелства, на които защитата е акцентирала пред въззивния съд (невисоката стойност на предмета на престъплението; тежкото здравословно състояние на подсъдимия; здравословното състояние на три от четирите му деца, изискващо постоянни и специални грижи; дадената все пак положителна оценка за неговата личност, изведена от характеристиката по местоживеенето му), не са обсъждани в контекста на предпоставките на чл. 55, ал.1 от НК. Такава оценка се е дължала от съдебните инстанции, защото те обективно съставляват многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание (три години лишаване от свобода) се явява несъразмерно тежко. Изложеното дава основание на настоящата инстанция при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК да определи наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода. Индивидуализирано в посочения размер то съответства на тежестта на престъплението и е достатъчно за постигане на целите, предвидени в чл. 36 от НК. По тези съображения и на основание чл. 425, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 422, ал.1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал.1 във вр. с ал.1 , т. 3 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение № 30/14.03.2013 г., постановено по ВНОХД № 30/2013 г. от Окръжен съд – Враца, с което е потвърдена присъда № 134/10.12.2012 г. на Районния съд – Враца по НОХД № 838/2011 г., като на основание чл. 55, ал.1, т. 1 от НК НАМАЛЯВА наложеното на осъдения Г. Б. Ц. наказание лишаване от свобода от три години на една година и шест месеца. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.