Ключови фрази
Застрахователно обезщетение * приложим закон * надлежна страна * правомощия на въззивната инстанция * процесуална легитимация * процесуален ред * застраховка "гражданска отговорност" * редовност на исковата молба


Р Е Ш Е Н И Е

№ 20


гр. София, 22.03.2017 год.



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 60055 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на З. С., чрез адвокат Г. Ч. от САК, срещу решение № 362 от 25.02.2016 год. по гр. д. № 3831/2015 год. на Софийският апелативен съд, с което:
- е отменено решението от 2.07.2015 год. по гр. д. № 191/2008 год. на Софийски градски съд в частта, в която ЗАД [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на З. С., гражданин на Р. С., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователно обезщетение за търпени неимуществени вреди в размер на 160 000 евро, със законната лихва от предявяването на иска на 21.01.2008 год. до окончателното плащане, обезщетение за имуществени вреди в размер на 25 685 евро, със законната лихва от същата дата до окончателното плащане, както и разноски по компенсация в размер на 150 лв. и вместо това е постановено друго, с което въззивният съд отхвърлил исковете на З. С. срещу ЗАД [фирма], [населено място] за горните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от настъпило на 9.02.2004 год. влошаване на състоянието му вследствие претърпяното на 23.07.2001 год. пътно-транспортно произшествие, причинено от виновния водач на лек автомобил м. „О. В.” с рег. № KG .... И. Я., ведно със законната лихва от предявяването им, като неоснователни.
- потвърдено е горното първоинстанционно решение в останалата отхвърлителна част.
- и е осъден З. С. да заплати направените от ответника разноски по делото в двете инстанции.
Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение с искане за отмяната му и вместо това предявените искове бъдат уважени изцяло. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба ЗАД [фирма] оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 393 от 2.11.2016 год. на ВКС. В него е прието, че съображенията на въззивния съд за неоснователността на предявените искове поради липса на материалноправна легитимация на ответника обосновават извод за проверка на допустимостта на обжалваното въззивно решение, с оглед служебното задължение на съда да следи за спазване на съществени процесуални норми. Касационният съд се е позовал на указанията в ТР № 1/19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС за допускане на касационното обжалване при наличие на вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, което в настоящият случай е обосновано от вероятността то да е постановено по нередовна искова молба с оглед противоречие между твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и петитума срещу посочения ответник, както и за осъществяване на правомощията на въззивната инстанция в тази хипотеза, съгласно т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 год. по гр. д. № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС.
Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при тази проверка съдът констатира, че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник, той следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституирането на надлежния ответник, като процесуалната легитимация е относима към допустимостта на съдебното исково производство.
В настоящия случай въззивният съд, за да отхвърли предявените искове срещу ответното дружество, частично отменяйки и частично потвърждавайки първоинстанционното решение, приел, че приложимият закон към твърдяната дата на влошаването на здравословното състояние на ищеца /9.02.2004 год./, вследствие на което са настъпили претендираните вреди, е Законът за застраховането /ЗЗ/ от 1996 год. /отменен с Кодекса за застраховането /КЗ/ обн. ДВ бр. 103/23.12.2005 год. /отм./. Увреждането вследствие на ПТП, причинено от застрахован водач със застраховка „Зелена карта”, издадена от чуждестранен застраховател, е настъпило на 23.07.2001 год. на територията на Република България, които твърдения обосновават претенциите на ищеца против ответното дружество като Национално бюро в България по смисъла на Унифицираното споразумение между бюрата „Зелена карта” и за причинените му от влошаване на състоянието през 2004 год. вреди. Към този момент съгласно чл. 82, ал. 2 ЗЗ /отм./ застрахователите, които предлагат застраховка „гражданска отговорност” по чл. 77, ал. 1, т. 1 учредяват Национално бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/, което е ЮЛ със седалище [населено място]. Същото е вписано в регистъра на ЮЛНЦ с решение от 2.12.2002 год. по ф. д. № 11830/2001 год. СГС и от този момент единствено това бюро извършва дейностите по чл. 82, ал 2 с.з.
Към момента на предявяването на исковете - 21.01.2008 год. в сила е Кодексът за застраховането от 2005 год. /също отменен/, който потвърждава статута на НББАЗ – чл. 282, ал. 1 и качеството му на представително национално бюро за РБ по смисъла на Вътрешните правила между бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта” и задължителната застраховка „ГО” на автомобилистите в държавите-членки – ал. 3. Същото действа и като Компенсационен орган в предвидените в чл. 284 КЗ /отм./ случаи. Проявените при действието на отменения ЗЗ вреди /2004 год./ са заявени за обезщетяване чрез предявяване на исковете при действието на КЗ /отм./, в сила от 2006 год., срещу З. [фирма], в качеството му на Национално бюро по споразумението „Зелена карта”, каквото качество ответникът не е имал към нито една от двете дати, поради което и не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за обезщетяване на претендираните от ищеца неимуществени и имуществени вреди от влошаване на здравословното му състояние. Релевантният момент за възникване на правото за обезвреда на вреди при ексцес е моментът на проявлението им, /според твърденията на ищеца през 2004 год./, към който момент ответното дружество не притежава материалноправната легитимация да отговаря по исковете, каквато притежава учреденото през 2002 год. НББАЗ.
Действително, процесуалната легитимация на страните се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, т. е. от правното му твърдение за това обстоятелство, но при положение, че материалният закон сочи друг ответник по заявените в обстоятелствената част твърдения, съдът е следвало да констатира тази нередовност относно сочения от ищеца ответник по реда на приложимия в случая чл. 100 ГПК /отм./, съгласно параграф 2, ал. 1 ПЗР ГПК, тъй като е инстанция по същество и следва да реши материалноправния спор, постановявайки допустим съдебен акт. В този смисъл са задължителните указания по приложението на закона, дадени в т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС, чието приложение е обусловено от процесуалния ред на разглеждане на спора по отменения ГПК, съгласно параграф 2, ал. 1 ПЗР ГПК. По начина, по който е процедирал въззивният съд с произнасяне по неоснователността на иска поради липса на пасивна материалноправна легитимация на сочения от ищеца ответник, при констатираното несъответствие между изложените обстоятелства за търсената защита срещу него, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизпълнение на служебното му задължение относно наличието на абсолютната процесуална предпоставка за допустимостта на производството, каквато е надлежната процесуална легитимация на страните. Горното обосновава извод за недопустимост на обжалваното въззивно решение като постановено при нередовност в исковата молба, изразяваща се в констатираното несъответствие между обстоятелствената част и заявения петитум срещу сочения в нея ответник, което налага обезсилването му и връщане на делото на въззивния съд със задължителни указания по приложението на разясненията по т. 4 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС за отстраняване на тази нередовност относно противоречието между обстоятелствата, на които са предявени исковете и петитума с оглед надлежния ответник по тях.
Твърдените в исковата молба факти за настъпило на територията на Република България пътно-транспортно произшествие, причинено от водач на МПС с чужда регистрация, и сключена застраховка „Зелена карта” от застраховател в чужда държава, членка на системата „Зелена карта”, обосновават търсената от Националното бюро по Унифицираното споразумение „Зелена карта” отговорност, и в това му качество е посочен ответникът в исковата молба. С оглед момента на настъпване на претендираните за обезщетяване вреди от влошаване на здравословното състояние на ищеца от това ПТП при действието на приложимия Закон за застраховането /отм./ правилно въззивният съд е констатирал липсата на пасивна процесуална легитимация, тъй като същата е обусловена от принадлежността на материалното право, засегнато от правния спор, очертан от фактическите твърдения на ищеца, каквато не е налице в случая. Въззивният съд, като съд по същество на спора, за да изпълни задължението си да постанови допустим съдебен акт по него, е следвало да укаже на ищеца отстраняването на несъответствието между обстоятелствената част на исковата молба, сочеща на предявен иск по чл. 282, ал. 3 и ал. 5 КЗ /отм./ и петитума срещу ответник, непритежаващ надлежна легитимация по него, с оглед надлежното предявяване на иска срещу процесуално легитимирана страна, в какъвто смисъл са разясненията в приложимото тълкувателно решение № 1/2001 год. ОСГК на ВКС. Като вместо да констатира тази нередовност е отхвърлил предявените искове като неоснователни, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили и делото се върне на въззивния съд за извършване на процесуалните действия с оглед горните съображения.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за настоящето производство, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.
По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав



Р Е Ш И :



ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 362 от 25.02.2016 год. по гр. д. № 3831/2015 год. на Софийския апелативен съд и
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: