Р Е Ш Е Н И Е № 412 гр. София, 13 януари 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и на прокурора от ВКП Тома Комов, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1397/2015 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Производството е образувано по реда на чл. 346, т.1 от НПК по касационна жалба от адвокат Е. М. - упълномощен защитник на подсъдимия Д. Б. Г. и по касационна жалба от частния обвинител и гр. ищец Н. С. Т. чрез повереника й адв. Е. Д. К.. Жалбите са подадени срещу въззивно решение № 115/03.04.2015 г., постановено по внохд № 1189/14 г. на Софийски апелативен съд. В жалбата на защитата са въведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 2 и 3 НПК - допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. В тяхна подкрепа се изтъква следното: съдът не е описал пълно и конкретно в какво се състои изпълнителното деяние и участието на подсъдимия в него, което прави защитата невъзможна; липсващите фактически данни - елементи във фактическата обстановка съдът е заменил и допълнил със собствени умозаключения и предположения. Въззивният съд не е отговорил на възраженията на защитата срещу първоинстанционната присъда и по-конкретно, че подсъдимият не се е намирал до банкомата по време на извършване на деянието, както и че не е знаел за съществуването на дебитната карта на потърпевшата свидетелка. Излагат се доводи и обстоятелства в подкрепа на твърденията. Посочва се още, че съдът е кредитирал доказателства, събрани извън предвидения в закона ред – разпознаване по видеозапис, но и тези доказателства са коментирани неправилно. Показанията на свидетелката Т. били повлияни от съобщеното й от полицейските служители за вероятния извършител на деянието. На следващо място, от получените справки от банката и записите от камерите се извлича противоречива информация по отношение на точното време на извършване на тегленето на пари от банкомата, поради което не могат да се правят сигурни изводи и за отразените часове във видео- записите, а оттам и за самоличността на заснетото лице. В жалбата се поддържа и оплакване за явна несправедливост на кумулативно наложеното наказание глоба в размер на 1800 лева, тъй като този размер не отговаря на тежестта на деянието и обществената опасност на дееца и крайно затрудненото му имуществено състояние. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на глобата до минималния размер от сто лева. Повереникът на частната обвинителка и гражданска ищца обжалва решението само в частта за гражданския иск. Иска се отмяна на решението в частта за прекратяване на производството по гражданския иск и уважаване на претенцията за обезвреда като допустима и основателна. Сочат се аргументите: независимо, че съставът на престъплението по чл. 249 от НК не предвижда настъпването на вредни последици и обществените отношения , които се защитават не са свързани със защитата на правото на собственост на гражданите, определящото за допустимостта на гражданския иск в наказателния процес е деянието като престъпление и когато от деянието са причинени вреди, независимо от тяхната съставомерност, на пострадалия се дължи обезвреда от дееца по чл. 45 и сл. от ЗЗД. В откритото съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Д. Г. се явява лично и със защитника си адвокат Е. М.. Адв. М. поддържа жалбата с посочените в нея оплаквания и искания. В своя лична защита подсъдимият също поддържа жалбата. Гражданският ищец и частен обвинител Н. Т. се явява лично. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и по същество иска уважаване на гражданския иск и присъждане на разноските. Моли да не се уважава жалбата на подсъдимия Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност и на двете жалби. Привежда аргументи за доказаност на обвинението, правилно приложение на закона и справедливост на наказанието на подсъдимия. Прокурорът счита, че след като с престъплението по чл. 249 от НК не са накърнени обществените отношения на правото на собственост, а тези във връзка с паричната и кредитна система, гражданският иск в наказателния процес е недопустим и редът за предявяването му е по ГПК. Моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. В последната си дума подсъдимият моли жалбата му да бъде уважена. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, В НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ ИЗЛОЖЕНОТО В ЖАЛБИТЕ И ДОВОДИТЕ В ТЯХНА ПОДКРЕПА, КАКТО И СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ, И ПРИЕ СЛЕДНОТО: С присъда от 03.10.2013 г. по нохд № 317/2012 г. Софийски окръжен съд, НО, 1 с-в подс. Д. Б. Г. е признат за виновен в това, че на 08.11.2011 г. и на 11.11.2011 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление използвал платежен инструмент - дебитна карта „марка“ с № /номер/, издадена от Ц. на името на Н. С. Т., без съгласието на титуляра като деянието не съставлява по-тежко престъпление, и на основание чл. 249, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 и чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 1 800 лв., а по първоначалното обвинение - да е използвал посочения платежен инструмент и за времето от 22.11.2011 г. до 23.11.2011 г., е признат за невиновен и е оправдан. На основание чл. 66, ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 45 ЗЗД съдът е осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец Н. Т. сумата от 900 лв. - обезщетение за претърпените имуществени вреди от деянието като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер. С присъда по ВНОХД № 5/2014 г. по описа на САС, НО, 7 с-в първоинстанционният съдебен акт е отменен и е постановена нова, оправдателна присъда като е отхвърлен предявеният граждански иск. С решение на ВКС по н.д. № 1103/2014 г. ВКС, І н.о. е отменена присъдата на САС и делото е върнато за ново разглеждане с указания за пълно, всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото и анализ, основан на правилата и средствата по НПК, с оглед изграждане на правилно вътрешно убеждение на съда по фактите относно деянието и неговото авторство. При новото разглеждане на делото пред САС, с решение № 115/03.04.2015 г., постановено по внохд № 1189/14 г. на Софийския апелативен съд присъдата на първостепенния съд в наказателно-осъдителната част е потвърдена, а в гражданско правната й част присъдата е отменена производството в тази част е прекратено. Жалбата на защитата на подсъдимия E НЕОСНОВАТЕЛНА. Същите възражения са разгледани и от въззивният съд, който по реда на чл. 339, ал.2 от НПК е дал изчерпателни, подробни и мотивирани отговори във връзка с неоснователността на доводите на защитата за недоказаност на деянието и авторството му от подсъдимия, с които съображения настоящият състав на ВКС се съгласява и солидаризира напълно. Събраните допустими и относими доказателствени източници са проверени за достоверност и са анализирани при спазване на правилата по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, поради което е постигната формалната правилност на вътрешното убеждение на съдилищата при установяването на фактите от предмета на доказване. Деянието и авторството от подсъдимия са установени след прецизен анализ на събраните доказателствени източници. Неоснователно се изтъква в жалбата, че съдът е основал изводите си на негодни и недопустими доказателствени средства. В тази насока подробно са обсъдени показанията на свидетелите Т., А., С., К., И., Р. С., Г.. Тяхната достоверност е проверена както помежду им , така и след съпоставката им с данните от писмените доказателства и с изводите в заключението на съдебно техническата експертиза. От справка № 2133 от 13.02.2015 год. на [фирма], е изведена пълна и достоверна информация за тегленията и движението на банковата сметка на свид.Т. на 08.11. и на 11.11.2011 год.; изяснено е, че в инкриминирания период са извършени тегления на суми с използване на дебитната й карта и ПИН- кода с титуляр свид.Т., която е имала разплащателна сметка, разкрита на нейно име в [фирма]; не е използвала в този период банковата си карта и не е предоставяла платежния инструмент на друго лице; изяснено е, че тегленията са извършвани от АТМ устройство в [населено място], собственост на същата търговска банка, на което е имало охранителна камера за видео наблюдение. Изяснени са и фактическите обстоятелства, че на инкриминираните дати по времето на транзакциите от сметката на свид.Т., освен тях, не е имало други тегления с банкови карти, с титуляри братята на под.Г., за каквито тегления той твърди в обясненията си и поради това същите не са кредитирани от съда, а са възприети единствено като защитна негова теза. Неоснователно се претендира в жалбата липсата на преки или косвени доказателства за авторството на деянието. От съвкупния анализ на свидетелските показания на свидетелите Т., С., Г. е изяснено, че стаята, обитавана от Т. се е намирала в жилището, в което подсъдимият Г. е живеел заедно с майка си , а достъпът до стаята , където тя е държала банковата карта и данните за ПИН - кода й, е бил свободен, тъй като стаята не се е заключвала. За да формира фактическите си изводи за авторството на деянието от подсъдимия съставът на САС е проверил внимателно достоверността на показанията на пострадалата свид.Т. с данните, събрани от веществените доказателства – приобщените по делото снимки на кадри, заснети от видеокамерите към АТМ устройството, чрез които са извършени неправомерните транзакции и от заключението на СТЕ. Съдът правилно е изследвал и въпроса за начина на приобщаването на оптичния диск със записите от охранителната камера на банкомата с изображения на лицето, което извършва неправомерните транзакции. Приобщаването на веществените доказателства, депозирани по делото с писмо, изпратено от [фирма], е посредством извършения оглед и изземване на същите / спр. л.68 от досъд. производство/, поради което са включени в доказателствената съвкупност чрез предвиден в НПК доказателствен способ / спр. чл.136 от НПК/. Съдът основателно е кредитирал заключението на СТЕ, защото го е оценил като компетентно. Според експертните изводи върху предоставените снимкови кадри идентификацията на лицето, заснето на снимковия материал е възможна, независимо , че не могат да се снемат по експертен път неговите лицеви биометрични данни, тъй като възможността за неговата идентификация при най-ясните кадри е налице и не е свързана единствено с лицевите биометрични данни, а и с други не само общи, но и частни белези като ръст, телосложение , походка и пр. Неоснователно се твърди от защитата, че е извършено опорочено разпознаване от свидетелката Т. на снимковия материал от видеокамерата. Правно издържани са съжденията в мотивите на САС за неправилната интерпретация от защитата, че предявяването на снимковия материал от записите на лицето, теглещо парични суми от процесното АТМ устройство на инкриминираните дати, представлявало „разпознаване”, което било опорочено процесуално следствено действие, тъй като било направено в нарушение на чл. 171 от НПК. Всъщност на свидетелката са били предявени тези веществени доказателства в хода на разпита й като свидетел, по реда на чл. 284 от НПК / спр. протокола от съдебното следствие пред въззивната инстанция на стр.38- стр.39 от внохд№ 5/2014 год. на САС за предявяване на веществените доказателства на л.л.79-86 от том.І от сл.д./. Тя не е участвала в извършване на „разпознаване на лице по снимков материал” или в „разпознаване на предмети”, каквито разновидности на разпознаване са уредени в чл. 171, ал. 4 и ал. 5 от НПК, наред с основния вид „разпознаване на лице” по чл.171, ал.1 от НПК. В хода на излагане своите възприятия от личните си впечатления от подс.Г., с който често са се виждали, живеейки в един и същи апартамент, като някои черти на лицето, ръст, походка, начин на обличане, тя е изразила възприятията си и от видяното от веществените доказателства - снимковия материал, изобразяващ лицето, което тегли суми от процесния банкомат. Този способ на доказване е разпит на свидетел , а не разпознаване, както неправилно твърди защитата и пред третата инстанция. Това процесуално действие не е идентично с процесуалното действие „разпознаване” по чл. 171 от НПК, поради което не е било необходимо да се осигуряват още няколко идентични снимкови материала. Ето защо е неоснователно оплакването в жалбата на защитата за неправилни доказателствени изводи от САС въз основа на негодно доказателствено средство. Данните, съдържими в показанията на свидетелката са събрани посредством валидно извършен доказателствен способ. Изводите в заключението на СТЕ на веществените доказателства - заснетите снимки от видеокадри от охранителните камери при АТМ- устройствата за отсъствие на ясна лицева визуализация на изображението на обследваното лице не са компрометирали установяването на самоличността на лицето от записите. Съставът на САС е възприел като аргументирано и достоверно заключението на СТЕ, според което засненият мъж може да бъде идентифициран по походка, поза, стойка и други специфични външни белези. Тези идентификационни признаци са установени от свид.Т., която е разкрила идентичността на индивидуалните характеристики на лицето от снимковия материал по ръст, походка, начин на обличане и отделни части от чертите на лицето му с тези на подсъдимия Г.. Вярно е, че в НПК няма процесуалната фигура „разпознаване по видеозапис”, тъй като поначало е трудно да се осигури от разследващите обективна възможност за предоставяне пред разпознаващия на още няколко сходни обекта – видеозаписа или на няколко сходни снимкови материала / или снимков материал от няколко сходни видеозаписа/, тъй като те изобразяват не отделен предмет или вещ, а ситуация в динамика. Но в случая въобще не е било процесуално допустимо свидетелката да участва в процесуалното действие разпознаване на лице, за да потвърди или отрече идентичността на лицето от видеозаписа, тъй като тя добре е познавала подсъдимия. Разпознаването е способ при който разпознаващият и разпознавания не се познават, ако те се познават, поставят се в очна ставка, а не се извършва разпознаване. В случая са депозирани свидетелски показания, от които самоличността на подс.Г. е потвърдена с идентичността му със самоличността на лицето от снимковия материал. Голословно е и твърдението, че съдът не е формирал фактически констатации, описвайки пълно и конкретно в какво се състои изпълнителното деяние и участието на подсъдимия в него, което правело защитата невъзможна. Обратното е вярно: в мотивите съдът пространно и изчерпателно е описал както деянието, така и поведението на дееца и пострадалото лице, както и доказателствата, въз основа на които е направил своите констатации и изводи. Поради което съдът не е боравил с предположения. Вярно е, че е правил умозаключения, но това е същността на неговата дейност, тъй като изводите на всеки един съд са резултат на мисловно-логическа дейност, завършваща със съответни умозаключения. Въззивният съд е отговорил на възраженията на защитата, по-конкретно, защо не приема, че подсъдимият е ползвал други депозитни карти и че не се е намирал до банкомата по време на извършване на деянието, както и че не е знаел за съществуването на дебитната карта на потърпевшата свидетелка. Обсъдил е и информацията от получените справки от банката и записите от видеокамерите. Съдът е отговорил и на възраженията за явна несправедливост на кумулативно наложеното наказание глоба в размер на 1800 лева. Взети са предвид както степента на обществена опасност на деянието – твърде завишена, предвид динамиката на този вид престъпление, така и на дееца, който е злоупотребил с доверието на свид.Т., допуснала го безпрепятствено до личните си вещи. От друга страна, основателно е изведено наличие на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства за подсъдимия, който е на млада възраст, не е осъждан. Поради това съдът е определил основното наказание в предвидения минимален размер, с приложение на чл. 66 НК. Но за баланс е наложил глоба в двоен размер на получената сума, която по своя абсолютен размер не е непосилна на конкретния извършител. Промяната на определеното съотношение между двете наказания и евентуалното намаляване на глобата, особено до минималния размер, както се иска от защитата, не би постигнало целите на наказанието, нито по отношение на индивидуалната, нито по отношение на генералната превенция. Жалбата на гражданската ищца чрез повереника й е НЕОСНОВАТЕЛНА. Процесуална предпоставка за участието на дадено лице в качеството на граждански ищец е неговата процесуална правоспособност. Последната е неразривно свързана с качеството на пострадал. Съгласно чл. 74, ал. 1 от НПК пострадал е лицето, претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, а чл. 84, ал. 1 от НПК разширява кръга от субектите, имащи право да предявят граждански иск в наказателния процес, като визира не само физическите, но и юридическите лица, претърпели вреди от престъплението. Поначало всяко престъпно посегателство засяга в една или друга степен отделни права на гражданите, но обстоятелството, че законодателят обвързва причинените вреди с престъплението, а не с деянието изобщо, навежда на извод, че фактическият състав на увреждането напълно съвпада с този на престъплението. Оттук следва, че процесуалната правоспособност, а съответно – и допустимостта на искането за участие в съдебното производство като граждански ищец (а това се отнася и за искането за конституиране като частен обвинител), се свързва единствено със съставомерните вреди, пряка и непосредствена последица от престъпното деяние – предмет на разглеждане в наказателното производство (в този смисъл и Р. № 1282/76 год. на ІІІ н. о., Р. № 540/2010 год. по н. д. № 658/2009 год. на ІІІ н. о.). Въпросът дали даден правен субект има качеството на пострадал като предпоставка да бъде допуснат до участие като страна в съдебната фаза на процеса изисква да бъдат съобразени още и основният и непосредственият обект на престъплението, съдържанието на изпълнителното деяние, наличието на квалифициращи признаци и т.н. Именно такъв подход е ползвал апелативният съд, приемайки, че в коментирания казус гражданският иск е недопустим. Систематичното място на престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК е в Раздел ІV, озаглавен „Престъпления против паричната и кредитната система”, чийто обект на защита са обществените отношения, свързани със законосъобразното осъществяване на паричното обращение, включително и когато същото се реализира посредством платежни инструменти по смисъла на чл. 93, т. 24 от )НК, както и кредитирането като своеобразна проявна форма на паричния оборот. Непосредствен обект на престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК са отношенията, касаещи ползването на истински платежни инструменти без знанието и съгласието на титуляря на сответния платежен инструмент. В същото време историческото тълкуване на цитираната разпоредба и извършената със ЗИДНК (ДВ, бр. 27/2009 год.) законодателна промяна, при която изразът „и от това са настъпили значителни имуществени вреди” е заменен с думите „ако деянието не съставлява по-тежко престъпление”, категорично обосновава извод, че понастоящем престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК не е резултатно, а такова на просто извършване (в този смисъл Р. № 139/2012 год. по н. д. № 270/2012 год. на ІІ н. о., Р. № 280/2014 год. по н. д. № 761/2014 год. на ІІ н. о.). След като престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК е формално и за осъществяването му е достатъчно извършването на изпълнителното деяние без да е необходимо настъпването на каквито и да било вредни последици, приемането на граждански иск за съвместно разглеждане е недопустимо. Ирелевантно е обстоятелството, че в обвинителния акт е отразен размерът на средствата, получени при престъпното служене с чуждия платежен инструмент. Този факт е относим към вида и размера на наказанието, но не може да обоснове извод за допустимост на гражданския иск. Предвид обстоятелството, че не са допуснати твърдяните в жалбата на защитата на подсъдимия и на повереника на гражданския ищец касационни основания, решението трябва да бъде оставено в сила в. Воден от тези мотиви, съставът на ВКС, ІІІ н.о., съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 115/03.04.2015 г., по внохд №1189/14 г. на Софийския апелативен съд . Решението не подлежи на обжалване. На основание чл. 33, ал. 5 от НПК мотивите на решението в гражданската му част са изготвени от съдия М. Цонева. (О. М.) ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ СЪДИЯ В. ИМОВА Изразявам несъгласие с мнението на мнозинството за законосъобразност на въззивното решение в гражданската му част. Намирам, че въззивният съд неправилно е прекратил делото в частта за гражданския иск с мотив, че засегнатият, респ. защитеният от правната норма обект в случая не са обществените отношения, свързани с упражняване правото на собственост, и второ, че вредите не са съставомерни. Законът (НПК) поставя две предпоставки пред допустимостта на гражданския иск в наказателния процес. Първата е положителна – наличие на причинени вреди от престъпното деяние; втората е отрицателна - разглеждането на гражданския иск да не стане причина за отлагане на наказателното дело. Други изисквания в закона липсват, включително и усовия вредите единствено да са съставомерни и престъплението да засяга обществени отношения, свързани със упражняването на правото на собственост. Процесуалният кодекс нито съдържа, нито препраща към норма, която да ограничава допускането на обезвреда в наказателния процес само за съставомерните от конкретното престъпление вреди или за вреди, причинени от престъпления срещу личността, или срещу собствеността на гражданите и ЮЛ. Съдът няма право да въвежда допълнителни ограничаващи или изключващи правила и техни елементи, защото това би било нормотворческа дейност от компетентността на законодателя , а не на правоприлагащия орган. По отношение на гражданския иск идеята на законодателя не е свързана със спецификата и особеностите на засегнатия с престъплението обект, нито с някакви специални правни концепции и съображения. Целта на законодателя е да се даде възможност на безпричинно пострадалото от престъпното деяния лице да получи обезвредата по един по-лесен, по-опростен, по-евтин и по-бърз начин, вкл. и като се възползва от ресурса, правомощията и възможностите на съдебната власт, именно в наказателния процес, който улеснява доказването на деликта не само поради доказателствената тежест, възложена на прокурора в наказателния процес, но и поради по-либералната система на доказателствените средства в НПК, нетърпящи някои ограничения по вид и форма, каквито са въведени в гражданския процес. Това право се дава на пострадалия с оглед разбирането, че ритъмът на неговият живот е нарушен от престъпно външно въздействие, че в сравнение с другите лица, незаслужено е поставен в по-неблагоприятни условия на живот и като компенсация, като баланс в обратна на неблагоприятните последици насока му се предоставя възможност по-бързо да възстанови нормалното си съществуване. Да се приеме, че на обезщетение подлежат само вредите от престъпления, засягащи собствеността или личността, означава да се оставят извън приложното поле на гр. иск делата за престъпления срещу транспорта, срещу стопанството и редица други. Или ако се приеме, че несъставомерните вреди не подлежат на обезщетение в наказателния процес, означава, че за престъпление, например, срещу интелектуалната собственост такъв иск е недопустим. Очевидна е несъстоятелността на подобна теза. Още повече, тя е опровергана от задължителната сила на ТР № 1 от 31.05.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСНК, където в т.ІІІ.1 и т.ІІІ.2 е прието, че основанието на гражданския иск в наказателния процес „е деянието в деликтната му проява” и на обезщетение подлежат вредите, които са негова пряка и непосредствена последица „независимо дали са елемент от престъпния състав”, включващо и вредите от престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК, което е просто извършване, без да е предвиден престъпен резултат в състава. Аргументът е, че „във всички случаи престъплението води до отрицателно изменение на условията за нормално съществуване и възможността за упражняване на изключителното право върху търговката марка”/ цит. от ТР/. Разбирането че и от престъплението на просто извършване се причиняват и претърпяват вреди е законосъобразно изведено в процесуалната възможност пострадалото лице да се конституира като граждански ищец. Тази логика при тълкуването на закона приемствено е продължение на установената във времето предходна съдебна практика на ВС. Според тълкуването на разпоредбите в чл.78а от НК, дадено от ОСНК на ВС с ТР № 88 по наказателно дело № 73/1982 год. на ОСНК, в чл. 78а от НК не е направено разграничение на видовете имуществени вреди, които следва да бъдат възстановени, респ. да бъде обезпечено тяхното възстановяване, поради което законът има предвид всички вреди, „които са реално причинени и са пряка и непосредствена последица от престъплението” / цит. от ТР/ като в едни случаи тези вреди са елемент от състава, напр., на имуществените престъпления кражба, грабеж, присвояване, измама и пр., а в други случаи - при престъпленията против личността като телесни повреди, убийство, изнасилване, обида, клевета и пр., причинените от престъплението вреди не са елемент от обективния му състав, но са настъпили в резултат на неговото извършване. Същото тълкуване на закона е дадено в т. 5 на ПП № 7/1985 год. на ВС, в отговор на въпроса дали при несъставомерните вреди се дължи тяхното възстановяване или обезпечаване на възстановяването им, за да се приложи административно наказателната отговорност за дееца, на основание чл.78а от НК. В мотивите на постановлението ясно е посочено, че „когато от престъплението са причинени имуществени вреди, независимо дали тези вреди са съставомерни или не, за да бъде освободен деецът от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, същите трябва да бъдат възстановени или обезпечено тяхното възстановяване” /цит. от ТР/. Систематичното място на чл. 78а от НК в Общата част на НК дава основание да се приеме, че нормата може да се приложи спрямо немалък кръг състави на различни по вид престъпления в Особената част на НК/с изключение на някои ограничения във вида на субективната страна и в размера на предвидените наказания/, без оглед дали в обективната страна на състава на съответното престъпление е въведен или не вредоносен резултат. Т.е., целта и смисълът на гражданският иск в наказателния процес е възможно най-бързо и по най-облекчена за пострадалия процедура да бъде възстановено неговото имуществено положение, съществувало преди увреждащото го деяние. Върховният касационен съд на основание чл. 124 от Конституцията на РБ / обн.ДВ,бр.56/1991 год./ осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, именно чрез своите тълкувателни актове, които съгласно чл. 130, ал.2 от Закона за съдебната власт /обн., ДВ,бр.64/2007г./ са задължителни за съдилищата и останалите субекти, посочени в закона. Ето защо, цитираната практика по тълкуването и прилагането на закона е задължителна при правоприлагането, включително и за материята относно допустимостта на гражданския иск в наказателния процес за вреди, причинени от престъпления на просто извършване. Поради изложеното, независимо от факта на отпадане от състава на престъплението по чл. 249, ал.1 от НК / спр. изм. със ЗИДНК, ДВ, бр.27/2009 год./ обективният признак „и от това са настъпили значителни имуществени вреди”, е законосъобразна последващата законовото изменение съдебна практика на ВКС, допускаща разглеждането на гражданския иск в наказателния процес по тези дела. В посочения смисъл има редица решения на отделните съдебни състави и в трите отделения на наказателната колегия на ВКС: Р-№ 465/16.05.2014 г., дело № 1424/13 г., Първо НО; Р-№ 169/05.05.2015 г., дело № 177/15 г., Първо НО; Р-№ 139/10.04.2012 г., дело № 270/12 г., Второ НО ; Р-№ 218/04.05.2012 г., дело № 648/12 г.,Трето НО; Р-№ 228/15.07.2014 г., дело № 751/14 г., Второ НО и мн. др. Отказът на съда да окаже съдействие на пострадалия като не приеме за съвместно разглеждане предявения граждански иск или прекрати производството, без да го разгледа в тази му част, в случаите в които той отговаря на формалните изисквания на закона за допустимост, посочени в чл. 84 - чл. 86, респ. чл. 88, ал. 2 от НПК, представлява нарушение на процесуалните правила от кръга на съществените. Намирам, че в случая е допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на посочените в чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, тъй като е ограничено правото на пострадалата, конституирана като гражданска ищца, да получи достъп до съд за разглеждане претенцията й за имуществени вреди, причинени от престъплението като деликт и ВКС следваше да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 3, т.2 от НПК като отмени атакуваното решение в частта, с която производството по граждански иск е прекратено и да върне делото за ново разглеждане в гражданско-правната му част. По изложените съображения подписвам решението с особено мнение. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА И СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: / Вероника Имова/